Плиний Стари

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Плиний Старши)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Плиний Стари
Gaius Plinius Secundus
древноримски

Роден
Починал
Стабии, Италия
Семейство
Деца Плиний Млади
Плиний Стари в Общомедия
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
rmn-military-header.png

Тази статия е част от серията за:

Войската на древен Рим (Портал)
800 пр.н.е.–AD 476

Структурна история
Римска армия (военни части и чинове,
легиони, помощни войски, военачалници)
Древноримски флот (флоти, адмирали)
История на кампаниите
Списъци на войни и битки
Украшения и наказания
Технологична история
Военно инженерство (castra,
обсадни машини, арки, пътища)
Лично снаряжение
Политическа история
Стратегия и тактики
Пехотни тактики
Граници и укрепления (Лимес,
Адрианов вал)

Гай Плиний Секунд (на латински: Gaius Plinius Secundus), наричан накратко Плиний Стари (или Старши) (на латински: Plinius maior), роден около 23 г. в Комо, починал на 24 август 79 г. в Стабии) бил римски учен.

Живот и дело[редактиране | редактиране на кода]

Плиний имал относително типична за времето си кариера на римски конник (eques); започнал като префект на I Тракийски отряд (ala I Thracum), командвал различни военни части в някои от римските провинции, сред които Германия, няколко пъти бил прокуратор. Освен това известно време бил адвокат, а през управлението на Веспасиан стои начело на службата, разглеждаща молбите до императора (officium a libellis).

Съпровожда като доверено лице бъдещите императори Веспасиан и Тит при походите им в Германия и по време на Юдейската война.

Плиний става известен предимно с природонаучното си съчинение Естествена история (Naturalis historia), което е единственият запазен до днес негов труд. В тази енциклопедия, състояща се от 37 тома, той обхваща съвременните знания по природните науки. Племенникът му Плиний Млади определя съчинението като „обширен труд, не по-малко разнообразен от самата природа“. Произведението, което въпреки формата си е издържано литературно, е безценен източник за античните знания. По думите на самия Плиний, произведението съдържа „20 000 забележителни факта“ от областите на антропологията, фармакологията (на основата на растителни и животински субстанции), ботаниката, етнографията, градинарството, географията, космологията, историята на изкуството, медицината, металообработката, човешката психология, минералогията, изящните изкуства и зоологията. Тези факти са събрани „от четенето на около 2000 книги от 100 подбрани автори“, към които Плиний е добавил собствените си наблюдения „за много неща, които или предишните автори са пренебрегнали, или пък животът е открил по-късно“. Плиний започнал да публикува книгата си през 77 г., а последните пет тома (33 – 37) били издадени едва след смъртта му.

Освен това Плиний е автор и на множество исторически съчинения: биография на приятеля му Помпоний Секунд в две книги, двадесет книги за римските войни в Германия и продължение на историята на Ауфидий Бас в 31 книги. Тази история, достигаща до времето на император Веспасиан, била използвана като източник от историка Тацит (Gaius Cornelius Tacitus). Както и останалите исторически съчинения на Плиний обаче, и тази история не е запазена. Други негови съчинения били За хвърлянето на копие от кон, осем книги За проблеми в речта, и Любознателните – ръководство за оратори в шест тома.

Детайл от конска амуниция, принадлежала на Плиний Стари, с надпис Plinio praefec(to): „на префекта Плиний“. От римския легионен лагер Castra Vetera (дн. Ксантен, Германия).

Плиний загива при изригването на вулкана Везувий, при което е разрушен и град Помпей. Наскоро преди това той бил назначен за префект на римската флота в Мизен (на лат. Misenum). Когато вулканът изригва, воден от природонаучния си интерес, но и от желанието да помогне на жертвите на катаклизма, той тръгва с корабите си да пресича Неаполския залив и достига до Стабии. На следната сутрин, след като отвежда жителите на града при корабите, Плиний загива на морския бряг.

Плиний Млади, римски сенатор и писател, негов племенник, става свидетел на събитията и описва обстоятелствата в писмо до Тацит.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • M. Beagon, Roman Nature: The Thought of Pliny the Elder, Oxford, 1992.
  • Gigliola Maggiulli et al., Tradizione enciclopedica e divulgazione in eta\ imperiale. Serta Antiqua et Mediaevalia, II. Roma: Giorgio Bterschneider, 2000. Pp. 222.
  • Sorcha Carey, Pliny's Catalogue of Culture: Art and Empire in the Natural History. Oxford: Oxford University Press, 2003, Pp. xiii, 208.
  • Hubert Zehnacker (ed.), Pline l'Ancien. Histoire naturelle, Livre III. Bude/. Paris: Les Belles Lettres, 2004. Pp. xl, 317.
  • Trevor Murphy, Pliny the Elder's Natural History: The Empire in the Encyclopedia. Oxford: Oxford University Press, 2004. Pp. x, 233.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]