Добринка Корчева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Добринка Корчева
българска поетеса и журналист

Родена
3 май 1969 г. (50 г.)
Литература
Жанрове стихотворение, пиеса
Награди „Южна пролет““ (1992)

Добринка Корчева е българска поетеса, преводачка и журналистка.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Добринка Корчева е родена на 3 май 1969 г. в София. Прекарала е първите седем години от живота си в Бургас, родния град на майка ѝ. Родителите на баща ѝ, потомци на старинните полски и руски фамилии Лешчински и Пирогови, са от Одеса. Затова ги водели "белогвардейци", въпреки че пристигнали в България съвсем малки. Възпитаничка е на Френската езикова гимназия в София и на СУ „Св. Климент Охридски“ – специалност Славянска филология. Научните, литературните и културните ѝ интереси са свързани с „изследването на Русия като цивилизация“.

Работила е като журналист и редактор във вестниците „Демокрация“ и „Век 21“. Била е консултант в сп. „Факел“. Главен секретар на Асоциация „България-Русия за демокрация“ и директор на Центъра за изследване на Русия „Андрей Сахаров“.

Съосновател и секретар на неформалния дисидентски интелектуален „Кръг 39“ (1987), организирал през 1990 г. в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ изложбата „Българският самиздат“. В края на 90-те години става член на постмодерната формация „Рамбо 13“.

Като журналист работи в таблоидите „Шок“ и „Шоу“.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Превела е много статии на руски дисиденти, емигранти, правозащитници, културолози и литературоведи, както и стихове на Йосиф Бродски, Осип Манделщам и Борис Поплавски, разкази от Владимир Набоков и романа му „Камера обскура“, откъси от романи на Владимир Сорокин и Борис Поплавски.

Автор е на много статии и изследвания за Осип Манделщам, Марина Цветаева, Даниил Хармс и групата „Обериу“, Александър Солженицин, Владимир Набоков, Едуард Лимонов, Владимир Сорокин, Евгений Харитонов, Борис Поплавски, публикувани в списанията „Панорама“, „Изток-Изток“, „Факел“ и „Демократически преглед“, и вестниците „Век 21“, „Демокрация“, „Литературен форум“ и „Литературен вестник“.

Нейни стихове са отпечатвани във „Век 21“, „Мост“, „Глас“, „Литературен форум“, „Литературен вестник“, унгарското списание „Култура“, превеждани са на унгарски и френски език.

Работи върху дисертация за „посмъртната съдба“ на рано починалия в Париж руски писател-емигрант Борис Поплавски.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Поезия
  • „Ловци на кехлибар“ (1991);
  • „Скитски скафандър“
Пиеси
  • „Сърцата на петимата“ (сп. „Театър“) (в съавторство);
  • „Вазов в редицата на Фабоначи“ (сп. „Страница“, 2000, бр.4) (в съавторство с Лъчезар Лозанов и Васил Прасков)[1].

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Носител на националната награда за дебют „„Южна пролет““ (1992 – за стихосбирката „Ловци на кехлибар“),
  • Носител на наградата на фондация „Лео Толстой“ (Париж) (за стихосбирката „Скитски скафандър“)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Текстове