Добринка Корчева

Добринка Корчева
	Добринка Корчева
българска поетеса, преводачка и журналистка
Родена	3 май 1969 г. (54 г.) София, Народна република България
Учила в	Софийски университет
Литература
Жанрове	стихотворение, пиеса
Награди	„Южна пролет“ (1992)

Добринка Корчева е българска поетеса, преводачка и журналистка.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 3 май 1969 г. в София. Прекарала е първите седем години от живота си в Бургас, родния град на майка ѝ. Родителите на баща ѝ, потомци на старинните полски и руски фамилии Лешчински и Пирогови, са от Одеса. Затова ги водели „белогвардейци“, въпреки че пристигнали в България съвсем малки. Възпитаничка е на Френската езикова гимназия в София и на СУ „Св. Климент Охридски“ – специалност „Славянска филология“. Научните, литературните и културните ѝ интереси са свързани с „изследването на Русия като цивилизация“.

Работила е като журналист и редактор във вестниците „Демокрация“ и „Век 21“. Била е консултант в сп. „Факел“. Главен секретар на Асоциация „България-Русия за демокрация“ и директор на Центъра за изследване на Русия „Андрей Сахаров“.

Съосновател и секретар на неформалния дисидентски интелектуален „Кръг 39“ (1987), организирал през 1990 г. в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ изложбата „Българският самиздат“. В края на 90-те години става член на постмодерната формация „Рамбо 13“.

Като журналист работи в таблоидите „Шок“ и „Шоу“.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Превела е много статии на руски дисиденти, емигранти, правозащитници, културолози и литературоведи, както и стихове на Йосиф Бродски, Осип Манделщам и Борис Поплавски, разкази от Владимир Набоков и романа му „Камера обскура“, откъси от романи на Владимир Сорокин и Борис Поплавски.

Автор е на много статии и изследвания за Осип Манделщам, Марина Цветаева, Даниил Хармс и групата „Обериу“, Александър Солженицин, Владимир Набоков, Едуард Лимонов, Владимир Сорокин, Евгений Харитонов, Борис Поплавски, публикувани в списанията „Панорама“, „Изток-Изток“, „Факел“ и „Демократически преглед“, и вестниците „Век 21“, „Демокрация“, „Литературен форум“ и „Литературен вестник“.

Нейни стихове са отпечатвани във „Век 21“, „Мост“, „Глас“, „Литературен форум“, „Литературен вестник“, унгарското списание „Култура“, превеждани са на унгарски и френски език.

Работи върху дисертация за „посмъртната съдба“ на рано починалия в Париж руски писател-емигрант Борис Поплавски.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Поезия

„Ловци на кехлибар“ (1991)
„Скитски скафандър“ (1993)

Пиеси

„Сърцата на петимата“ (сп. „Театър“, бр. 9 – 10, 1999, в съавторство с Лъчезар Лозанов)
„Вазов в редицата на Фабоначи“ (сп. „Страница“, 2000, бр.4) (в съавторство с Лъчезар Лозанов и Васил Прасков)^[1]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Носител на националната награда за дебют „Южна пролет“ (1992 – за стихосбирката „Ловци на кехлибар“)
Носител на наградата на фондация „Лео Толстой“ (Париж) (за стихосбирката „Скитски скафандър“)