Добровец (манастир)

Манастир Добровец Mănăstirea Dobrovăţ
Църквата „Пришествие на Светия Дух“
Местоположение
Вид	православен манастир
Местоположение	с. Добровец, окръг Яш, Румъния
Изграждане	1503-1504
Статут	действащ православен мъжки манастир
Манастир Добровец в Общомедия

Добровец или Добровецки манастир (на румънски: Mănăstirea Dobrovăţ) е действащ православен мъжки манастир в Румъния, в с. Добровец, окръг Яш, разположен на около 40 км югоизточно от гр.Яш. Манастирът е основан през 1503 г. от молдовския княз Стефан Велики (1457-1504).

История

В края на XIV век в близост до съвременния манастир съществува манастира „Преображение Господне“, на когото през 1499 г. Стефан Велики дарява 3 села в долината на река Добровец. На 27 април 1503 г. Стефан Велики започва строителлството на нова каменна църква писметена на Пришествието на Светия Дух, около която се изгражда и новия манастирски комплекс, за което свидетелства запазения надпис на западната стена на църквата. През октомври 1503 г. молдовския княз дарява на новия манастир и 5 от близките села.

През 1607 г. княз Симеон Могила (1606-1607) построява до църквата Свети Дух по малък храм, в който е погребан починалия му син Павел. Храмът се срива през 1986 г., но през 1992 г. е възстановен; като архитектура той е близък до главната манастирска църква.

През 1651 г. молдовският владетел Василий Лупу подчинява манастира на атонския манастир Зограф. През 1743 г. в манастира е построена масивна осемстенна камбанария. В 1863 г. монасите са прогонени от манастира. Впоследствие той отново става действащ през периода 1930-1948 г. През 1990 г. Светия Синод на Румънската Православна Църква взема решение да вазстанови манастира като женски, но впоследствие той става мъжки.

Правоъгълната по план църква (32×8 м) е в стила, традиционен за Молдовското княжество: представлява триконхален храм с обширен нартекс и с гробница, разположена между наоса и нартекса. Стените са укрепени с 6 контрафорси. През XVIII век храмът е преустроен, но през 1975 г. в резултат на проведените реставрации е върнат първоначалният му облик. Църквата е изписана с фрески през 1527-1531 г., по време на управлението на княз Петър IV Рареш (1527-1538).

Галерия

• 
  Общ изглед
• 
  Главната църква
• 
  Параклис „Свети Георги“
• 
  Паметникът на Стефан Велики

Литература

• Nicolae Dascălu, Sorin Iftimi – „Mănăstirea Dobrovăț“, în vol. Mitropolia Moldovei și Bucovinei – „Pelerin în Iași“ (Ed. Trinitas, Iași, 2000), p. 115.
• Al. I. Gonța – „Două mănăstiri moldovenești din secolul al XV-lea de pe valea Dobrovățului, dispărute“, în „Mitropolia Moldovei și Sucevei“, anul XXXVI (1960), nr. 1-2, p. 121-126.
• Nicolae Grigoraș – „Biserica din Dobrovăț“, în vol. Mitropolia Moldovei și Sucevei – „Monumente istorice bisericești din Mitropolia Moldovei și Sucevei“ (Ed. Mitropoliei Moldovei și Sucevei, Iași, 1974), p. 143-146.
• Dan Mahanu – „Pictura murală a bisericii mănăstirii Dobrovăț și urgența în restaurare“, în vol. „Monumente istorice și de artă“, nr. 1/1977, p. 82-86.
• Dr. ing. Adrian Mihalache – „Aspecte privind consolidarea turn intrare – Ansamblul Mănăstirii Dobrovăț – Iași“, în "Monumentul. Lucrările celui de al II-lea Simpozion „Monumentul. Tradiție și viitor“" (Ed. Junimea, Iași, 2001).
• Gh. Mihoci – „Mănăstirea Dobrovăț“, în „Mitropolia Moldovei și Sucevei“, anul XXXI (1955), nr. 10-11, p. 719-729.
• Voica Maria Pușcașu – „Biserica Dobrovăț – date istorice (I)“, în „Mitropolia Moldovei și Sucevei“, 1977, nr. 1-3, p. 159-174.
• Voica Maria Pușcașu – „Biserica Dobrovăț – date istorice (II)“, în „Mitropolia Moldovei și Sucevei“, 1978, nr. 5-6, p. 521-534.
• Voica Maria Pușcașu – „Mănăstirea Dobrovățului“, în „Monumentul“, vol. VI (Ed. Trinitas, Iași, 2005), p. 13-24.
• Voica Maria Pușcașu – „Ctitorii Dobrovățului. Înrudiri posibile“, în vol. Siviu Văcaru și Aurica Ichim (coord.) – „Monumentul. vol. VII“ (Lucrările Simpozionului Național „Monumentul – Tradiție și viitor“, Ediția VII-a, Iași, 2005), (Ed. Trinitas, Iași, 2006), p. 51-58.
• Nicolae Stoicescu – „Mănăstirea Dobrovăț“, în „Mitropolia Olteniei“, anul XXI (1969), nr. 11-12, p. 920.
• I.D. Ștefănescu – „Les peintures du monastère de Dobrovăț“, în vol. „Mélanges offerts à Charles Diehl“, II, Paris, 1930, p. 181-196 + 2 il.
• Sorin Ulea – „Datarea ansamblului de pictură de la Dobrovăț“, în „Studii și cercetări de istoria arheologiei“ (SCIA), anul VIII (1961), nr. 2, p. 483-485.
• Ana-Maria Zup – „Mănăstirea Dobrovăț, 500 de ani de la ctitorire“ (Ed. Golia, Iași, 2004), 79 p.

Външни препратки

• В Общомедия има медийни файлове относно Добровецкия манастир.
• Манастир Добровец