Доганджа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Доганджа.

Доганджа
Budakdoğanca
село
Панорамна гледка към центъра на селото през 2007 г.
Панорамна гледка към центъра на селото през 2007 г.
Страна Флаг на Турция Турция
Регион Мармара
Вилает Одрин
Надм. височина 98 m
Население (2000) 230 души
Пощенски код 22000
Местният стадион през 2007 г.

Доганджа или Будакдоанджа (в по-стара литература и Дуванджа; на турски: Budakdoğanca) е село в европейската част (Източна Тракия) на Турция, околия Одрин, вилает Одрин. Селото е разположено на 23 км северно от град Одрин и северно от селата Капитан Андреево и Капъкуле и граничния контролно-пропускателен пункт между Турция и България. Селото напрактика е на самата българо-турска граница.

История[редактиране | редактиране на кода]

Според някои автори (Боев, 1956) това е родното село на прочутия кърджалийски главатар, хайдутин и закрилник на бедните Индже Войвода (Стоян-Индже Войвода), който е действал основно в Източна Тракия в периода 1792-1806 г.

В 1830 година Дуванджа има 80 български къщи.[1].

В началото на XX век Доганджа е село в Одринска кааза на Османската империя. Според "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Дуванджа (Douvandja) е село в Нахия Юскюдар на Одринска каза с 90 домакинства и 430 жители българи.[2] Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в Дуганджа (Дуванджево) живеят 85 екзархийски български семейства с 449 души.[3] Други източници посочват 102 български къщи през същата година.[1]

При избухването на Балканската война в 1912 година 1 човек от селото е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[4] През войната селото е арена на бойни действия между българската и османската армия.

С началото на Междусъюзническата война и настъпването на османската армия българите от селото напускат домовете си и се отправят на север към вътрешността на България. В началото на 1916 година жителите на село Дованджа, което остава на турска територия, след скитания до Стара Загора, Могилово и Малък манастир се завръщат по родните си места и се заселват в съседното на Доганджа село Веран теке, днес Капитан Андреево, което остава на българска територия.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Население на селото по години[5]
2000 230
1997 253

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Доганджа
  • Flag of Bulgaria.svg Панайот Начев, македоно-одрински опълченец, нестроева рота на 11 серска дружина[6]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Разбойников, Анастас и Спас Разбойников, Населението на Южна Тракия с оглед на народностните отношения в 1830, 1878, 1912 и 1920 година, София 1999, с. 282.
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 18-19.
  3. Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Науките, София, Държавна Печатница, 1918, стр.298.
  4. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 845.
  5. ((tr))Информация за селото
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 487.

Боев, Р. 1956. Стоян-Индже Войвода – Държавно военно издателство при министерството на народната отбрана, София, 79 стр.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „Турция“         Портал „Турция