Долна Лешница
| Долна Лешница Долна Лешница | |
| — село — | |
  Долна Лешница | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Положки |
| Община | Желино |
| Географска област | Долни Полог |
| Надм. височина | 747 m |
| Население | 625 души (2002) |
| Пощенски код | 1226 |
| Долна Лешница в Общомедия | |
Долна Лешница (изписване до 1945 Долна Лѣшница, на македонска литературна норма: Долна Лешница; на албански: Leshnica e Poshtme, Лешница е Пощме) е село в Северна Македония, в община Желино.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото се намира в областта Долни Полог, в западните поли на планината Сува гора.
История[редактиране | редактиране на кода]
На 1,5 km южно от Долна Лешница е късноантичната и средновековна крепост Кале.[1]
В края на XIX век Долна Лешница е българо-албанско село в Тетовска каза на Османската империя. Андрей Стоянов, учителствал в Тетово от 1886 до 1894 година, пише за селото:
| „ | С. Долня Лѣшница — има 23 арнаутски и 12 български кѫщи. При селото има развалини отъ стара църква, при която българитѣ колятъ курбанъ на зимни св. Атанасъ.[2] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Долна Лешница е село, населявано от 55 жители българи християни, 145 арнаути мохамедани и 25 цигани.[3]
Цялото християнско население на селото е сърбоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Лешница има 96 българи патриаршисти сърбомани.[4] След Младотурската революция от 1908 година Долна Лешница признава Българската екзархия.[5]
При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Долна и Горна Лешница са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]
Според Афанасий Селишчев в 1929 година Долна Лешница е село в Желинска община (с център в Саракино) в Долноположкия срез и има 17 къщи със 144 жители българи и албанци.[7]
Според преброяването от 2002 година селото има 625 жители.[8]
| Националност | Всичко |
| македонци | 0 |
| албанци | 615 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 10 |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 323.
- ↑ Цитирано по: Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии. София, Издание Македонского Научного Института, 1929. с. 64.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 212.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 122-123. (на френски)
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 303.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 859.
- ↑ Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии, София, 1929, стр. 23.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови Архив на оригинала от 2008-09-15 в Wayback Machine..
| ||||||||
