Озормище

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Озормище
Озормиште
— село —
North Macedonia relief location map.jpg
42.0139° с. ш. 21.0706° и. д.
Озормище
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Положки
Община Желино
Географска област Долни Полог
Надм. височина 392 m
Население 1219 души (2002)
Пощенски код 1228

Озормище или Озормища (на македонска литературна норма: Озормиште; на албански: Uzurmishti, Узурмищи) е село в Северна Македония, в община Желино.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в областта Долни Полог, разположено на левия бряг на Вардар.

История[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Озормище е смесено българо-албанско село в Тетовска каза на Османската империя. Андрей Стоянов, учителствал в Тетово от 1886 до 1894 година, пише за селото:

С. Озормище. — При селото има развалини отъ стара църква при която селенитѣ сѫ клали въ старо време курбанъ на зимни св. Атанасъ. Това село е било голѣмо, но сега постоянно намалява, както става и съ много други села.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Озормище е село, населявано от 84 жители българи християни и 30 арнаути мохамедани.[2]

Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 7 сръбски патриаршистки къщи.[3] По-късно цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на есзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Озорлища има 64 българи екзархисти.[4]

Според Афанасий Селишчев в 1929 година Озормища е село в Шемшевска община в Долноположкия срез и има 9 къщи с 90 жители българи и албанци.[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 1219 жители.[6]

Националност Всичко
македонци 0
албанци 1208
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 11

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Цитирано по: Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии. София, Издание Македонского Научного Института, 1929. с. 63.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 211.
  3. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 122-123. (на френски)
  5. Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии, София, 1929, стр. 24.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови Архив на оригинала от 2008-09-15 в Wayback Machine..
     Портал „Македония“         Портал „Македония