Озормище
| Озормище Озормиште | |
| — село — | |
  Озормище | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Положки |
| Община | Желино |
| Географска област | Долни Полог |
| Надм. височина | 392 m |
| Население | 1219 души (2002) |
| Пощенски код | 1228 |
| Озормище в Общомедия | |
Озормище или Озормища (на македонска литературна норма: Озормиште; на албански: Uzurmishti, Узурмищи) е село в Северна Македония, в община Желино.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото се намира в областта Долни Полог, разположено на левия бряг на Вардар.
История[редактиране | редактиране на кода]
В края на XIX век Озормище е смесено българо-албанско село в Тетовска каза на Османската империя. Андрей Стоянов, учителствал в Тетово от 1886 до 1894 година, пише за селото:
| „ | С. Озормище. — При селото има развалини отъ стара църква при която селенитѣ сѫ клали въ старо време курбанъ на зимни св. Атанасъ. Това село е било голѣмо, но сега постоянно намалява, както става и съ много други села.[1] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Озормище е село, населявано от 84 жители българи християни и 30 арнаути мохамедани.[2]
Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 7 сръбски патриаршистки къщи.[3] По-късно цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на есзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Озорлища има 64 българи екзархисти.[4]
Според Афанасий Селишчев в 1929 година Озормища е село в Шемшевска община в Долноположкия срез и има 9 къщи с 90 жители българи и албанци.[5]
Според преброяването от 2002 година селото има 1219 жители.[6]
| Националност | Всичко |
| македонци | 0 |
| албанци | 1208 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 11 |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Цитирано по: Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии. София, Издание Македонского Научного Института, 1929. с. 63.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 211.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 122-123. (на френски)
- ↑ Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии, София, 1929, стр. 24.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови Архив на оригинала от 2008-09-15 в Wayback Machine..
| ||||||||
