Евгений Дайнов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Евгени Дайнов)
Jump to navigation Jump to search
Евгений Дайнов
български политолог

Роден
11 май 1958 г. (60 г.)
Научна дейност
Област Политология
Образование Оксфордски университет
Работил в Софийски университет
ИИБКП
Нов български университет
Публикации Политическият дебат и преходът в България (2000)

Евгений Александров Дайнов е български политолог, професор в НБУ.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Евгений Дайнов е роден на 11 май 1958 г. в Пловдив, а по-късно живее в София [1]. Баща му Александър Дайнов е бил член на БКП и „рабкор“ – кореспондент на в. „Работническо дело“ – в Лондон [1].

Средното си образование получава във Форест Хил Скуул в Лондон [2]. Започва обучението си в Оксфорд през 1976 г. [1] благодарение на получена стипендия от фондация „Людмила Живкова“, а по-късно получава бакалавърска степен от колежа „Корпус Кристи“ на Оксфордския университет. През 1984 г. получава научната степен „кандидат на историческите науки“ след защита на дисертация на тема „Френската комунистическа партия и проблемът за политическите съюзи (1972-1981 г.)“[3] Преподава известно време в Оксфорд, бил е асистент в Софийския университет [1] Евгений Дайнов е бил зачислен за редовен аспирант в Института по история на Българската комунистическа партия при ЦК на БКП през 1982 година. [4]От проведената аспирантура има докторат по съвременна история на тема „История на комунистическото и работническото движение на националноосводобителните движения в Западна Европа след 1945 г.“ (1985) [2] [5]. Работил е като преподавател в Института по история на БКП. Главен редактор е на списание „The Insider“ от 1993 и директор на Центъра за социални практики в София [5]. Доцент (1999) и професор по политически науки в НБУ (2002) [2].

Членувал е в движение Екогласност [1].

Евгений Дайнов е един от четиримата автори (заедно с Александър Кьосев, Антоний Тодоров и Огнян Минчев) на политическия манифест „За републиката“, публикуван в началото на март 2016 г.[6][7]

Любимото му село е Миндя (Област Велико Търново), където и живее. Голям почитател е на рок музиката. Разведен е с Аня Юриевна Майоровна /съветска гражданка/, от която има син, пребиваващ в Китай [1].

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • От съвместна програма към съвместно управление. Френската левица 1974 – 1984 година. София, 1986
  • Забавленията на другата половина: рокът и съвременната културна ситуация. София: Изд. на СУ, 1992
  • Политическият дебат и преходът в България. София: Фондация „Българска наука и култура“, 2000
  • Три лица на тиранията: Александър Лукашенко. Ислам Каримов. Владимир Путин. София: Фондация Комунитас, 2008
  • The Re-Unification of Europe. European Parliament. 2009
  • Моделът „Станишев“. Путинизацията на България. Велико Търново: Абагар, 2010
  • Науката е слънце: на училищното образование в следкомунистическа България. София: НБУ, 2010
  • Елегия за Боуи. София: Millenium, 2013
  • Варварите. Управлението на ГЕРБ (2009 – 2013). София: Millenium, 2013
  • Записки по революцията в България и другаде Т.1. София: Millenium, 2014
  • Записки по революцията в България и другаде Т.2. София: Millenium, 2015

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за