Евгений Дайнов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Евгени Дайнов)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Евгений Дайнов
български политолог

Роден

Образование Оксфордски университет
Научна дейност
Област Политология
Образование Оксфордски университет
Работил в Софийски университет
Нов български университет
Публикации Политическият дебат и преходът в България (2000)

Евгений Александров Дайнов е български политолог, професор в Нов български университет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Евгений Дайнов е роден на 11 май 1958 година в Пловдив. Неговият баща, Александър Дайнов, е постоянен кореспондент на вестник Работническо дело в Москва (1961–1965) и Лондон (1971–1977). Средното си образование Дайнов получава във Форест Хил Скуул в Лондон, където основава първата си рок група „Луус чейндж“.[1][2] В 1976 година, посредством стипендия от Inner London Education Authority, постъпва в колежа Корпъс Кристи на Оксфордски университет, който завършва три години по-късно с първокласна диплома по „Нова история“.[1] През 1984 година получава научната степен кандидат на историческите науки с дисертация „Френската комунистическа партия и проблемът за политическите съюзи (1972-1981 г.)“ От март 1985 година е асистент в Софийски университет, а през учебната 1985–1986 е гост-преподавател в колежа „Св. Антони“ на Оксфордски университет.[1] Специализира в Париж под ръководството на професор Ален Лансло.[1]

От 1999 година е доцент – а от 2002 година професор – по политически науки в Нов български университет.[2]

Бил е главен редактор на списание „The Insider“ и директор на Центъра за социални практики в София.[3] Eдин от четиримата автори, заедно с Александър Кьосев, Антоний Тодоров и Огнян Минчев, на политическия манифест „За републиката“, публикуван в началото на март 2016 г.[4][5]

Дайнов живее в село Миндя, където, заедно със свои съседи, организира ежегоден рок-фестивал.[6]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • От съвместна програма към съвместно управление. Френската левица 1974 – 1984 година. София, 1986
  • Забавленията на другата половина: рокът и съвременната културна ситуация. София: Изд. на СУ, 1992
  • Политическият дебат и преходът в България. София: Фондация „Българска наука и култура“, 2000
  • Три лица на тиранията: Александър Лукашенко. Ислам Каримов. Владимир Путин. София: Фондация Комунитас, 2008
  • The Re-Unification of Europe. European Parliament. 2009
  • Моделът „Станишев“. Путинизацията на България. Велико Търново: Абагар, 2010
  • Науката е слънце: на училищното образование в следкомунистическа България. София: НБУ, 2010
  • Елегия за Боуи. София: Millenium, 2013
  • Варварите. Управлението на ГЕРБ (2009 – 2013). София: Millenium, 2013
  • Записки по революцията в България и другаде Т.1. София: Millenium, 2014
  • Записки по революцията в България и другаде Т.2. София: Millenium, 2015

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г В НБУ раздадоха годишните награди на ректора. // Образование и специализация в чужбина. „Маркет Тренд“ ЕООД, 2015-03-30. Посетен на 2019-07-25.
  2. а б Проф. д-р Евгений Дайнов. // Електронен каталог. Нов Български Университет. Посетен на 2019-07-25.
  3. Съоснователи на Фондация С.Е.Г.А.. // Фондация „С.Е.Г.А. – Старт за ефективни граждански алтернативи“. Посетен на 2019-07-25.
  4. Манифест „За републиката“, сайт „За републиката“. ((bg))
  5. „Манифестът „За републиката“ на четирима професори: Трябва да започнем отначало“, в. „Дневник“, 3 март 2016 г. ((bg))
  6. Берберов, Иван. От София до Миндя: Евгений Дайнов за живота извън политиката. // bgonair.bg: България сутрин. Инвестор.БГ АД, 2017-10-31. Посетен на 2019-07-25.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за