Елисавета Фьодоровна (Ела)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Елизавета Фьодоровна (Ела))
Елисавета Фьодоровна
велика руска княгиня

Родена
Починала
18 юли 1918 г. (53 г.)
ПогребанаЙерусалим, Израел

Религияправославие
Семейство
РодХесенски род
БащаЛудвиг IV
МайкаАлиса Сакс-Кобург-Готска
Братя/сестриВиктория фон Хесен-Дармщат
Ирена фон Хесен-Дармщат
Ернст Лудвиг
Александра Фьодоровна
СъпругСергей Александрович (15 юни 1884)
Подпис
Елисавета Фьодоровна в Общомедия

Елисавета Фьодоровна (на руски: Елизавета Фëдоровна, 1 ноември 1864 – 18 юли 1918) е хесенска принцеса и велика руска княгиня, съпруга на великия княз Сергей Александрович (син на руския император Александър II) и по-голяма сестра на руската императрица Александра Фьодоровна.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е като принцеса Елизабет Александра Луиза Алиса фон Хесен-Дармщат (на галено – Èла) в гр. Дармщат, великото херцогство Хесен-Дармщат. Тя е дъщеря на великия херцог на Хесен-Дармщат Лудвиг IV, и на принцеса Алиса, която е дъщеря на кралица Виктория.

През ноември 1878 г. във великото херцогство Хесен-Дармщат избухва епидемия от дифтерия, от която умират майка ѝ и по-малката ѝ сестра Мей. След това голямо нещастие Елизабет се установява да живее известно време в Балморал, Шотландия, и Осборн хаус, о-в Уайт, Великобритания, при баба си, кралица Виктория.

На 15 юни 1884 в Петербург Елизабет се омъжва за великия княз Сергей Александрович и получава титлата велика руска княгиня. Великата княгиня променя името си на Елисавета Фьодоровна, но приема православието едва през 1894 г.

Двойката се установява в Белоселски-Белозерския дворец в Петербург. След като през 1892 г. Сергей Александрович е назначен за генерал-губернатор на Москва, той и Елисавета се установяват в един от дворците на Кремъл.

На 4 февруари 1905 съпругът ѝ е убит в Московския Кремъл от терориста социалист Иван Каляев. Убийството шокира Елисавета, но тя не губи вярата и самообладанието си. Елисавета Фьодоровна посещава убиеца на съпруга си в затвора, където се опитва да го накара да осъзнае сериозността на деянието си и да се разкае. По-късно великата княгиня моли племенника си, цар Николай II, да помилва екзекутора на Сергей Александрович, но Каляев отказва да приеме прошката на царя и обвинява Елисавета, че изопачава разговорите си с него. Каляев е обесен на 23 май 1905.

Елисавета Фьодоровна и великият княз Сергей Александрович.

През 1909 г. Елисавета Фьодоровна продава огромната си колекция от скъпоценности и се замонашва. Със събраните средства от бижутата си тя основава манастира Св. Марта и Мария, на който става игуменка. С останалите послушнички от манастира Елисавета се грижи за болни и бедни хора в Москва. Тя отваря болница, параклис, аптека и приют на своя издръжка. По време на Първата световна война сестра Елисавета се грижи за ранени руски войници и германски военнопленници, с които са претъпкани руските болници. Заради грижите си за ранени военнопленници великата княгиня е обвинявана, че подкрепя германците.

Елисавета Фьодоровна отказва да напусне Русия след избухването на Революцията от 1917 г. През 1918 г. тя е арестувана от ЧК по заповед на Ленин. От Москва Елисавета е преместена в Перм, а после и в град Алапаевск, където е затворена под строга охрана. Заедно с нея били задържани великият княз Сергей Михайлович, княз Йоан Константинович, княз Константин Константинович (младши), княз Игор Константинович, княз Владимир Павлович Палей, Фьодор Семьонович Ремез, секретар на княз Сергей Михайлович, и сестра Варвара Яковлева, монахиня от манастира на Елисавета.

Елисавета Фьодоровна като монахиня след смъртта на съпруга ѝ.

На 18 юли 1918 г. великата княгиня Елисавета Фьодоровна и другите затворници са хвърлени в двадесетметрова стара минна шахта на 18 км. от Алапаевск. Според сведения от участици в престъплението не всички затворници умират от падането в шахтата, поради което екзекуторите хвърлят вътре граната. След експлозията от дъното на шахтата те чуват гласа на Елисавета Фьодоровна, която пее руския химн и молитви. Пеенето на Елисавета продължило и след втори неуспешен опит оцелелите да бъдат убити с граната. След това те просто били оставени да умрат от студ и глад.

Малко след това Алапевск е освободен от части на Бялата армия. Останките на Елисавета и другите убити са извадени от шахтата и положени в градската църква на Алапаевск. Поради настъплението на Червената армия останките на княгинята са пренесени на изток до Пекин, а оттам – в Шанхай, Китай, откъдето с параход са пренесени в Йерусалим.

През януари 1921 г. Елисавета Алексеевна е погребана в манастира Св. Мария Магдалена в Гетсиманската градина в Йерусалим.

През 1992 великата княгиня Елисавета Фьодоровна е обявена за мъченица от Руската православна църква, а през 2005 г. останките ѝ са върнати в Русия.

Генеалогия[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Лудвиг II, велик херцог на Хесен-Дармщат
(1777 – 1748)
 
 
 
 
 
 
 
Принц Карл фон Хесен-Дармщат
(1809 – 1877)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Вилхелмина от Баден
(1788 – 1836)
 
 
 
 
 
 
 
Лудвиг IV, великият херцог на Хесен-Дармщат
(1837 – 1892)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Принц Вилхелм от Прусия
(1783 – 1851)
 
 
 
 
 
 
 
Принцеса Елизабет от Прусия
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Мария Анна фон Хесен-Хомбург
 
 
 
 
 
 
 
Елизабет фон Хесен-Дармщат
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Херцог Ернст I Сакс-Кобург-Гота
(1784 – 1844)
 
 
 
 
 
 
 
Алберт фон Сакс-Кобург-Гота
(1819 – 1861)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Луиза Сакс-Гота-Алтенбургска
(1800 – 1831)
 
 
 
 
 
 
 
Алиса Сакс-Кобург-Гота
(1843 – 1878)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Едурад Август, херцог на Кент
(1767 – 1820)
 
 
 
 
 
 
 
Кралица Виктория
(1819 – 1901)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Принцеса Виктория Сакс-Кобург-Заалфелд
(1786 – 1861)
 
 
 
 
 
 

Титли[редактиране | редактиране на кода]

  • Нейно Височество, Принцеса Елизабет фон Хесен-Дармщадт (1864 – 1884)
  • Нейно Имперско Височество, Великата княгиня Елисавета Фьодоровна (1884 – 1918)
  • Сестра Елисавета (1909 – 1918)
  • Света новомъченица Елисавета Фьодоровна (от 1992)