Елисавета Фьодоровна (Ела)
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
| Елисавета Фьодоровна | |
| велика руска княгиня | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала | |
| Погребана | Йерусалим, Израел |
| Религия | православие |
| Награди | орден на Света Екатерина |
| Семейство | |
| Род | Хесенски род |
| Баща | Лудвиг IV |
| Майка | Алиса Сакс-Кобург-Готска |
| Братя/сестри | Виктория фон Хесен-Дармщат Ирена фон Хесен-Дармщат Ернст Лудвиг (Хесен-Дармщат, велик херцог) Александра Фьодоровна |
| Съпруг | Сергей Александрович (15 юни 1884) |
| Подпис | |
| Елисавета Фьодоровна в Общомедия | |
Елисавета Фьодоровна (на руски: Елизавета Фëдоровна, 1 ноември 1864 – 18 юли 1918) е хесенска принцеса и руска княгиня, съпруга на руския княз Сергей Александрович (син на руския император Александър II) и по-голяма сестра на руската императрица Александра Фьодоровна.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Родена е като принцеса Елизабет Александра Луиза Алиса фон Хесен-Дармщат (на галено – Èла) в гр. Дармщат, великото херцогство Хесен-Дармщат. Тя е дъщеря на великия херцог на Хесен-Дармщат Лудвиг IV, и на принцеса Алиса, която е дъщеря на кралица Виктория.
През ноември 1878 г. във великото херцогство Хесен-Дармщат избухва епидемия от дифтерия, от която умират майка ѝ и по-малката ѝ сестра Мей. След това голямо нещастие Елизабет се установява да живее известно време в Балморал, Шотландия, и Осборн хаус, о-в Уайт, Великобритания, при баба си, кралица Виктория.
На 15 юни 1884 в Петербург Елизабет се омъжва за великия княз Сергей Александрович и получава титлата велика руска княгиня. Великата княгиня променя името си на Елисавета Фьодоровна, но приема православието едва през 1894 г.
Двойката се установява в Белоселски-Белозерския дворец в Петербург. След като през 1892 г. Сергей Александрович е назначен за генерал-губернатор на Москва, той и Елисавета се установяват в един от дворците на Кремъл.
На 4 февруари 1905 съпругът ѝ е убит в Московския Кремъл от терориста социалист Иван Каляев. Убийството шокира Елисавета, но тя не губи вярата и самообладанието си. Елисавета Фьодоровна посещава убиеца на съпруга си в затвора, където се опитва да го накара да осъзнае сериозността на деянието си и да се разкае. По-късно великата княгиня моли племенника си, цар Николай II, да помилва екзекутора на Сергей Александрович, но Каляев отказва да приеме прошката на царя и обвинява Елисавета, че изопачава разговорите си с него. Каляев е обесен на 23 май 1905.

През 1909 г. Елисавета Фьодоровна продава огромната си колекция от скъпоценности и се замонашва. Със събраните средства от бижутата си тя основава манастира Св. Марта и Мария, на който става игуменка. С останалите послушнички от манастира Елисавета се грижи за болни и бедни хора в Москва. Тя отваря болница, параклис, аптека и приют на своя издръжка. По време на Първата световна война сестра Елисавета се грижи за ранени руски войници и германски военнопленници, с които са претъпкани руските болници. Заради грижите си за ранени военнопленници великата княгиня е обвинявана, че подкрепя германците.
Елисавета Фьодоровна отказва да напусне Русия след избухването на Революцията от 1917 г. През 1918 г. тя е арестувана от ЧК по заповед на Ленин. От Москва Елисавета е преместена в Перм, а после и в град Алапаевск, където е затворена под строга охрана. Заедно с нея били задържани великият княз Сергей Михайлович, княз Йоан Константинович, княз Константин Константинович (младши), княз Игор Константинович, княз Владимир Павлович Палей, Фьодор Семьонович Ремез, секретар на княз Сергей Михайлович, и сестра Варвара Яковлева, монахиня от манастира на Елисавета.

На 18 юли 1918 г. великата княгиня Елисавета Фьодоровна и другите затворници са хвърлени в двадесетметрова стара минна шахта на 18 км. от Алапаевск. Според сведения от участици в престъплението не всички затворници умират от падането в шахтата, поради което екзекуторите хвърлят вътре граната. След експлозията от дъното на шахтата те чуват гласа на Елисавета Фьодоровна, която пее руския химн и молитви. Пеенето на Елисавета продължило и след втори неуспешен опит оцелелите да бъдат убити с граната. След това те просто били оставени да умрат от студ и глад.
Малко след това Алапевск е освободен от части на Бялата армия. Останките на Елисавета и другите убити са извадени от шахтата и положени в градската църква на Алапаевск. Поради настъплението на Червената армия останките на княгинята са пренесени на изток до Пекин, а оттам – в Шанхай, Китай, откъдето с параход са пренесени в Йерусалим.
През януари 1921 г. Елисавета Алексеевна е погребана в манастира Св. Мария Магдалена в Гетсиманската градина в Йерусалим.
През 1992 великата княгиня Елисавета Фьодоровна е обявена за мъченица от Руската православна църква, а през 2005 г. останките ѝ са върнати в Русия.
Генеалогия
[редактиране | редактиране на кода]| Лудвиг II, велик херцог на Хесен-Дармщат (1777 – 1748) | |||||||||||||
| Принц Карл фон Хесен-Дармщат (1809 – 1877) | |||||||||||||
| Вилхелмина от Баден (1788 – 1836) | |||||||||||||
| Лудвиг IV фон Хесен-Дармщат (1837 – 1892) | |||||||||||||
| Принц Вилхелм от Прусия (1783 – 1851) | |||||||||||||
| Принцеса Елизабет от Прусия | |||||||||||||
| Мария Анна Амалия фон Хесен-Хомбург | |||||||||||||
| Елизабет фон Хесен-Дармщат | |||||||||||||
| Херцог Ернст I Сакс-Кобург-Гота (1784 – 1844) | |||||||||||||
| Алберт фон Сакс-Кобург-Гота (1819 – 1861) | |||||||||||||
| Луиза Сакс-Гота-Алтенбургска (1800 – 1831) | |||||||||||||
| Алиса Сакс-Кобург-Готска (1843 – 1878) | |||||||||||||
| Едурад Август, херцог на Кент (1767 – 1820) | |||||||||||||
| Кралица Виктория (1819 – 1901) | |||||||||||||
| Принцеса Виктория Сакс-Кобург-Заалфелд (1786 – 1861) | |||||||||||||
Титли
[редактиране | редактиране на кода]- Нейно Височество, Принцеса Елизабет фон Хесен-Дармщадт (1864 – 1884)
- Нейно Имперско Височество, Великата княгиня Елисавета Фьодоровна (1884 – 1918)
- Сестра Елисавета (1909 – 1918)
- Света новомъченица Елисавета Фьодоровна (от 1992)
|