Сергей Александрович
|
||||||||||
Сергей Александрович е член на руското императорско семейство, велик княз. Руски офицер, полковник. Участник в Руско-турската война (1877-1878). Кмет на Москва.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Сергей Александрович е роден на 11 май 1857 г. в Царское село, Русия. Той е 5-ят син на руския император Александър II и на съпругата му Мария Александровна. Участва в Руско-турската война (1877-1878) с военно звание поручик в щаба в Югоизточна Румъния. През 1877 г. е повишен в звание полковник.
От 1887 г. е командир на Лейбгвардейския преображенски полк. От 1891 г. е генерал-губернатор на Московска губерния и кмет на Москва. По негово време в града тръгват първите трамваи (1899), започват да се строят студентски общежития за Московския университет.Създаден е Митишчинският водопровод, Музеят на московското комунално стопанство (1896), Художественият театър (1898), Портретната галерия на московските генерал-губернтори.
След възкачването на престола на император Николай II през 1894 г., Сергей Александрович е сред най-близките му съветници. Назначен е за командващ Московския военен окръг (1896). Името му се свързва с Ходинската катастрофа при коронацията на императора. Младият император е служил под командването на чичо си в Лейбгвардейския преображенски полк, а по-късно се жени за Александра Фьодоровна, по-малката сестра на съпругата на Сергей Александрович, великата княгиня Елизавета Фьодоровна[1].
Като старши член на императорската фамилия е президент, председател или член на научни организации: Московското архитектурно общество, Московската духовна академия, Московското филхармоническо общество, Комитета по устройство на Московския университет, Музея на изящните изкуства, Императорския исторически музей, Православното палестинско общество и др. Почетен член на Руската академия на науките, Художествената академия, Московския университет, Санкт Петербургския университет и др.
От брака си с Елизавета Фьодоровна великия княз няма наследници. Според съставеното след канонизацията ѝ житие (1992), още преди да се запознаят двамата млади съпрузи дават обет за целомъдрие и живеят като брат и сестра по време на брака си. Мнозина съвременници на великия княз свидетелстват за откритата му хомосексуалност. [2][3][4]
На 17 февруари 1905 г. на излизане от Кремъл, Сергей Александрович е убит. Терористът есер Иван Каляев хвърля в каретата на великия княз нитроглицеринова бомба, която го убива на място. Каретата е разрушена изцяло, а тялото на княза е разчленено.
Великата княгиня Елизавета Фьодоровна, въпреки голямата си скръб, посещава в затвора терориста Каляев и му дава прошка. Отправя и молба към императора да помилва убиеца на съпруга ѝ.
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Сергей Александрович“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите. |
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Православная энциклопедия, Том XVIII, стр. 389-399, Церковно-научный центр "Православная энциклопедия", 2009, ISBN 978-5-89572-032-5
- ↑ Cowles (1971), стр. 219
- ↑ Zeepvat (2000), стр. 132
- ↑ Perry (1999), p. 41
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Православная энциклопедия, Том XVIII, стр. 389-399, Церковно-научный центр "Православная энциклопедия", 2009, ISBN 978-5-89572-032-5
- Cowles, Virginia, The Romanovs, Harper & Row, 1971, ISBN 0-06-010908-4
- Zeepvat, Charlotte, Romanov Autumn, Sutton Publishing, 2000, ISBN 0-7509-2739-9
- Perry, John and Pleshakov, Constantine, The Flight of the Romanovs, Basic Books, 1999, ISBN 0-465-02462-9.
