Емил Раковица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емил Раковица
Emil Racoviță
румънски изследовател

Роден
Починал
17 ноември 1947 г. (79 г.)

Научна дейност
Област Биология, зоология, спелеология
Емил Раковица в Общомедия

Емил Раковица (на румънски: Emil Racoviță) (15 ноември 1868, Яш – 17 ноември 1947, Клуж-Напока) румънски биолог, зоолог, спелеолог, пътешественик-изследовател на Антарктида.

Ранни години 1868 – 1896[редактиране | редактиране на кода]

Роден в семейство на молдовски боляри, чиито предци управляват Молдова през XVIII в. През 1886 г. завършва гимназия в Яш, а през 1889 г. получава диплома по право от университета в Париж. Правото обаче не го влече и през 1891 г. получава бакалавърска степен, а през 1896 г. докторска степен по естествени науки.

Експедиция в Антарктида 1897 – 1899[редактиране | редактиране на кода]

Като млад обещаващ биолог Раковица е избран в екипа учени на борда на кораба „Белгия“ с ръководител Адриан Жерлаш дьо Гомери и собственик на кораба в експедиция в Антарктика, организирана от Белгийското кралско географско дружество. Освен Раковица в научния екип са привлечени 25-годишния норвежец Роалд Амундсен (1872 – 1928) – първи щурман, поляците Антон Доброволски (1872 – 1954) – метеоролог и Хенрик Арцтовски (1871 – 1958) – геолог, американецът Фредерик Кук (1865 – 1940) – лекар и белгийците Жорж Лекуант (1869 – 1929) – хидрограф и Емил Данко (1869 – 1898) – физик. Екипажът на кораба с изключение на няколко човека, в т.ч. Амундсен нямат полярен опит, което довежда до големи проблеми по време на експедицията.

На 16 август корабът отплава от Антверпен, през декември достига до Южните Шетлъндски о-ви и целия летен сезон прекарва покрай северозападните брегове на Антарктическия п-в, като учените събират геоложки, растителни и зооложки колекции, извършват магнитни и метеороложки наблюдения и картиране на бреговете. Поради недобрата полярна подготвеност на екипажа, корабът е оставен да замръзне в ледовете и на 4 март 1898 г. започва принудително зимуване, което продължава тринадесет месеца. Участниците в експедицията не са подготвени за зимуване, нямат достатъчно хранителни припаси и топли дрехи. Зимуването е трагично. Двама човека умира, в т.ч. Емил Данко, други двама се побъркват, а всички останали са болни от скорбут, с изключение на Амундсен и Кук. Те двамата се хранят с месо от убите тюлени и пингвини, докато на другите им е забранено от ръководителя на експедицията поради някакви нелепи предубеждения. След като се вижда, че екипажът е изправен пред смъртна опасност Жерлаш дьо Гомери предава командването на Амундсен, който веднага заповядва да се ловува и яде свежо месо и от наличните одеяла да се ушият зимни дрехи. Едва на 14 март 1899 г. корабът успява да се освободи от ледения плен и благополучно се завръща в Европа.

Резултатите от биоложките му изследвания са публикувани на френски през 1900 г. под заглавието „La vie des animaux et des plantes dans l’Antarctique“ (в превод „Животът на животните и растенията в Антарктика“).

Следващи години 1900 – 1947[редактиране | редактиране на кода]

Една година след завръщането си е назначен за директор на музея в южнофренския град Баниюл сюр Мер (Banyuls-sur-Mer). Раковица продължава своите биоложки и спелеоложки изследвания в над 1400 пещери във Франция, Испания, Алжир, Италия и Словения, като по този начин става основател на биоспелеологията.

След Първата световна война се завръща в родината си и през 1919 г. е назначен за декан на биоложкия факултет в университета в Клуж-Напока. На 26 април 1920 г. основава в града първия в света спелеоложки институт, който функционира до 1956.г. По-късно клон на института е открит и в Букурещ. Същата година е приет за член на Румънската Академия на науките и до края на живота си остава основна фигура в научния живот на Румъния.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Неговото име носи откритата през 2006 г. първа румънска антарктическа станция „Емил Раковица“ (69°23′ ю. ш. 76°23′ и. д. / 69.383333° ю. ш. 76.383333° и. д.) на Земя принцеса Елизабет.

Източници[редактиране | редактиране на кода]


Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Emil Racoviţă“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.