Енрико Дамиани
Енрико Дамиани Enrico Damiani | |
италиански славист, българист и преводач | |
Роден | |
---|---|
Починал | 10 декември 1953 г.
|
Енрико Дамиани (на италиански: Enrico Damiani) е италиански славист, виден българист и преводач.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 28 април 1892 г. в Рим. През 1914 г. завършва право в италианската столица. От 1929 г. преподава български език и литература в Римския университет, а от 1942 г. – в Източния университетски институт в Неапол. Умира на 10 декември 1953 г. в Рим.[1][2]
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]В периода 1931 – 1936 г. издава списание „Итало-българско списание за литература, история, изкуство“. То се издава на български език в София. През 1939 – 1943 г. в Рим, на италиански език, издава списание „България“.[1]
Пише статии, студии и очерци за поетите Петко Славейков, Пейо Яворов, Димчо Дебелянов, Петко Тодоров. Дамиани участва в подготовката на Албум-алманах „Македония“ в 1931 година.[3]
Негови книги са:
- „Кратка история на България. От началото до наши дни“ (1939);
- „Най-европейският от българските поети. Пенчо Славейков“ (1940);
- „Българската поезия и проза през турското робство“ (1941);
- „Образът на българската литература“ (1941);
- „Курс по български език. Теория и практика“ (1942).[1]
Автор е на антологиите:
- „Българско сърце“ (1925);
- „Български поети“ (1925);
- „Български разкази“ (1946);
- „Антология на съвременната българска поезия“ (1950).[1]
Превежда „Епични песни“ от Пенчо Славейков (1929), „Песни за Христо Ботев“ (1931), „Белимелецът“ от Иван Вазов (1947), стихотворения от Димчо Дебелянов и Пейо Яворов. Под негова редакция се издава пълен превод на романа „Под игото“ от Иван Вазов и сборник разкази „Аз, ти, той“ от Елин Пелин през 1946 г.[1]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 5. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104272. с. 1672.
- ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 581.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 530.
|