Жозеф Артюр дьо Гобино

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Жозеф Артюр дьо Гобино
Joseph Arthur de Gobineau
френски писател и дипломат

Роден
Починал
Погребан Торинско монументално гробище, Торино, Италия

Етнос Французи
Националност Флаг на Франция Франция
Литература
Жанрове есе, памфлет, роман, новела, стихотворение, пътепис
Известни творби За неравенството на човешките раси“ (1853–1855)
Семейство
Баща Луи дьо Гобино
Майка Ан-Луиз Мадлен дьо Жерси
Съпруга Клеманс Габршиел Монеро
Жозеф Артюр дьо Гобино в Общомедия

Жозеф Артюр дьо Гобино (на френски: Joseph Arthur de Gobineau) е френски дипломат, аристократ, белетрист и философ.

Автор е на труда „За неравенството на човешките раси“, в който развива расовата теория и идеята, че съществува арийска господарска раса, която властва над жълтата и черната раса. Неговите изводи по-късно са използвани от нацисткото правителство на Третия райх като доводи в полза на расовата му политика.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Жозеф Артюр дьо Гобино произхожда от благороднически род.[1] Баща му Луи дьо Гобино (1784–1858) е военен офицер и твърд роялист.[2][3]

През 1830 г. Жозеф започва да учи в гимназията на Бил (Швейцария, кантон Берн), където научава немски език и се заражда интересът му към персийския език. През 1835 г. се премества в Париж. Работи като чиновник във Френската компания за газово осветление, след това във ведомството на пощите, като същевременно се занимава с журналистика и литературен труд. През 1843 г. се запознава с Алексис дьо Токвил, с когото развива приятелски отношения, които продължават до смъртта на Токвил през 1859 г. През 1849 г. Токвил, който заема за кратко поста на министър на външните работи, го назначава за началник на канцеларията си. В същото време той е основател и редактор на монархическото списание „Провинциален преглед“ и публикува стихотворението си „Амандин“, което за първи път очертава основите на неговата елитаристка расова теория. След оставката на Токвил Гобино е на дипломатическа служба, отначало като първи секретар, а след това и ръководител на дипломатическите мисии в Берн, Хановер, Франкфурт на Майн, Техеран, Атина, Рио де Жанейро и Стокхолм.

През 1876 г. се запознава с композитора Рихард Вагнер (тъст на Хюстън Стюарт Чембърлейн), който хвали идеите му и допринася за тяхното разпространение. В началото на 1880-те Вагнер заявява, че вижданията им за миналото и бъдещето са сходни, тъй като научните изследвания на Гобино дават научно обяснение на собствените му расови идеи. Въпреки критиките, творбите му като цяло са приети с одобрение и от Фридрих Ницше. Ромен Ролан отбеляза „надареността на Гобино като мислител и художник“.

Художествено творчество[редактиране | редактиране на кода]

Жозеф дьо Гобино демонстрира своите възгледи и в белетристични произведения, като остро изобразява класовата борба, заставайки на страната на аристокрацията. Като ориенталист Гобино представя „местния колорит“ в своите „Азиатски новели“ и в „Ренесансът, исторически сцени“. Като писател Гобино се учи от Стендал и Мериме.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Есеистика[редактиране | редактиране на кода]

Корица на първия том на „За неравенството на човешките раси“ (1853)
Есета по исторически теми
  • Essai sur l'inégalité des races humaines, tomes I et II (1853), III, IV, V et VI (1855). Les livres 1 à 6 sont disponibles sous format word et PDF ici: Uqac.ca
  • Mémoire sur l'état social de la Perse actuelle (1856)
  • Histoire des Perses, Paris, Plon, 1869
  • Ce qui se passe en Asie (1877; посмъртно издание, Paris, Cahiers libres, 1928)
  • Histoire d'Ottar Jarl et de sa descendance, Paris, Plon, 1879.
Есета по философски теми
Есата по филологически теми
  • Lecture des écritures cunéiformes (1858)
  • Traité des écritures cunéiformes (1864).
Памфлети
  • Ce qui est arrivé à la France en 1870 (1870, посмъртно издание; Klincksieck, 1970)
  • La Troisième République et ce qu'elle vaut (1877, посмъртно издание).

Романи и новели[редактиране | редактиране на кода]

  • Ternove – Méline, Cans et Cie Bruxelles, 1848
  • Adélaïde (1869, посмъртно издание)
  • Souvenirs de voyage: Le Mouchoir rouge, Akrivie Phrangopoulo, La Chasse au caribou (1872; Folio-Gallimard, 1985)
  • Les Pléiades (1874; Folio-Gallimard, 1997)
  • Nouvelles asiatiques: La Danseuse de Shamakha, L'Illustre Magicien, Histoire de Gambèr-Aly, La Guerre des Turcomans, Les Amants de Kandahar et La Vie de voyage (1876; P.O.L., 1990; Les Éditions du Sonneur, 2007)
  • La Renaissance, scènes historiques (1877; GF-Flammarion, 1980).

Пътеписи[редактиране | редактиране на кода]

Поезия[редактиране | редактиране на кода]

  • La Chronique rimée de Jean Chouan et de ses compagnons (1846)
  • L'Aphroëssa (1869)
  • Amadis (1876)
  • Amadis (1887, rééd. intégrale, partiellement posthume)
  • Tre poemi inediti (Firenze, Olschki, 1965).

Произведения за театър[редактиране | редактиране на кода]

  • Les Adieux de Don Juan (1844)
  • Alexandre le Macédonien (1847, посмъртно издание)

Художествена и литературна критика[редактиране | редактиране на кода]

  • Études critiques 1842-1847 (Klincksieck, 1984).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Arthur de Gobineau French Diplomat, Writer, and Ethnologist. // Архивиран от оригинала на 1 July 2016. Посетен на 2 September 2016.
  2. Gobineau, Joseph Arthur de. // 2012. Архивиран от оригинала на 17 May 2013.
  3. Pierfit. Généalogie d'Arthur de Gobineau. // Посетен на 14/07/2020.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]