Загорци (община Конче)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Загорци.
| Загорци Загорци | |
| — село — | |
  Загорци | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югоизточен |
| Община | Конче |
| Надм. височина | 515 m |
| Население | 10 души (2002) |
| Пощенски код | 2424 |
| Загорци в Общомедия | |
Загорци (на македонска литературна норма: Загорци) е село в югоизточната част на Северна Македония, в община Конче.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в долината на Крива Лъкавица, между Градешката и Конечката планина (Серта), северозападно от общинския център Конче. Надморската му височина е 560 m, а от Радовиш селото е отдалечено на 26,5 km. Землището на Загорци е 7,3 km2, от които гори 302,5 ha, пасища 268,2 ha и обработваемо землище 180,1 ha.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
Към края XIX век Загорци е чисто българско село, числящо се към Радовишката кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото има 210 жители, всички българи християни.[2]
В началото на XX век християнските жители на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Загорци (Zagortzi) има 232 българи екзархисти.[3]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Загорци е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[4]
На 23 февруари 1915 година 40-годишният Христоман Дончев е заклан от сръбските окупатори.[5]
В 1993 година е поставен темелният камък на манастира „Свети Георги“ и готовият манастир е осветен на 6 май 1996 година от митрополит Стефан Брегалнишки.[6] В селото има и църква „Света Петка“.[1]
| Година | 1948 | 1953 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 1994 | 2002 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 222 | 246 | 222 | 158 | 64 | 14 | 12 | 10 |
| Националност | Всичко |
| македонци | 10 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| цигани | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Загорци
Спас Манев Гогов (1881 - след 1943), български революционер, деец на ВМОРО и ВМРО- Христо Дончов Загорцали, македоно-одрински опълченец, 35 (45)-годишен, земеделец, ІV отделение, четата на Стамен Темелков, 4 рота на 13 кукушка дружина[7]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Загорци // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2018-11-17. Посетен на 17 ноември 2018.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 235.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 138 – 139. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 848.
- ↑ Цочо В. Билярски, Македонски Мартиролог, София, 2005 г., стр. 115
- ↑ Осма приградска парохија // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 2021-08-05. Посетен на 1 април 2014 г.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 248.
| |||||||||||
