Ирина Бачо-Кирова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Ирина Бачо-Кирова е дъщеря на видния възрожденски културен деец и революционер Бачо Киро Петров. Тя е родена в Бяла черква, омъжена за сина на Филип Тотю.

Автор е на първата стихосбирка, написана от жена, която излиза през 1890 г. под заглавие „Българка“.

Паметник на годеника на Ирина Бачо-Кирова, Тодор Лефтеров, във Велико Търново

Родена през 1857 г. в Бяла черква, второ дете в семейството на Бачо Киро и първата му съпруга Никула. Ирина получава начално образование в Бяла черква. От 1870 г. учи в четвъртокласния курс на девически отдел на Габровската гимназия. Обучението ѝ се заплаща частично от белочерковската черковно-училищна община с условието Ирина да стане учителка в Бяла черква. Парите не са употребени напразно, по всеобщо мнение Ирина е най-интелигентното дете на Бачо Киро. Тя става учителка в родното си село през 1875 г. Непосредствено преди Априлското въстание е сгодена за Тодор Лефтеров, завършил колеж в Англия, учител в съседното село Михалци. Лефтеров е участник в Дряновската епопея, заловен е жив и е заклан по заповед на Фазлъ паша. На 6 юли (24 юни стар стил) 1877 г. Ирина Бачокирова, придружена от белочерковския свещеник, Тодор Дончев Гецов, посреща с прочувствена реч руските освободителни войски от предния отряд на ген. Гурко, навлезли в селището.

Възхитени от посрещането, руските офицери правят дарение от няколко златни рубли, с което Ирина Бачо-Кирова основава фонд за построяване на паметник в чест на Освобождението и освободителите. Събраните средства са използвани за построяване през 1878 г. на камбанария към черквата „Св. Димитър“ в Бяла черква. Тази камбанария е първият паметник в България в чест на Освобождението.

След 1880 г. Ирина напуска Бяла черква и се преселва в с. Летница. В същото село (днес град) е омъжена по-голямата ѝ сестра Мария. Там Ирина се запознава с Тодор Тотев, син на войводата Филип Тотю. През 1886 г. се женят, ражда им се син, кръстен на дядо си Филип. Но детето умира на около 2-годишна възраст. Бракът ѝ с Тодор Тотев не може да се нарече щастлив. Тодор води разпуснат живот, често е пиян. През 1889 г. семейството се преселва в София, където Ирина работи като учителка, а Тодор Тотев е назначен от Ст. Стамболов за полицейски пристав. След падането на Ст. Стамболов от власт, Тодор Тотев е осъден на 6 г. затвор. Ирина се завръща в Летница, където през 1897 г. умира от туберкулоза. Погребана е в двора на църквата в гр. Летница. На гроба е издигнат скромен паметник, който жителите на града пазят и подържат с любов.

Ирина е била в течение на подготовката за въстанието през 1876 г., дори си е ушила въстаническа униформа с намерение да участва в Белочерковската чета. През 1935 г. най-малката ѝ сестра Димитра разказва: "... Ирина беше много безстрашна, приличаше на тате. При татко тя ходи на няколко пъти в Търново, за да го окуражава и тя беше последната, която можа да го види преди да го обесят."

Стихосбирката ѝ „Българка“ съдържа стихотворения, свързани с дълбоката скръб по нейната първа любов, Тодор Лефтеров, и по рано починалото ѝ детенце. Наред с тях са публикувани и няколко стихотворения на баща ѝ Бачо Киро, както и две негови прощални писма. Висока оценка за направеното от нея приживе изразява и свекъра ѝ Филип Тотю.