КД Атлетико Хуниор
| Хуниор | |||
|---|---|---|---|
| Клуб Депортиво Популар Хуниор Ф.К. С.А. | |||
 Емблема на футболния клуб | |||
| Прозвище | Акулите (Лос Тибуронес) Червенобелите (Лос Рохибланко) | ||
| Основан | 7 август 1924 г. (на 98 г.) | ||
| Държава | Колумбия | ||
| Стадион | Роберто Мелендес | ||
| Капацитет | 46.692 | ||
| Собственик |  Фуад Чар | ||
| Президент | Фуад Чар | ||
| Старши треньор | Алексис Мендоса | ||
| Първенство | Категория Примера А | ||
| 2014 А | 2-ро | ||
| Спонсор | Сервеса Агила | ||
| Екипировка | Умбро | ||
| Уебсайт | juniorfc.co | ||
| Екипи и цветове | |||
| |||
| КД Атлетико Хуниор в Общомедия | |||
Клуб Депортиво Популар Хуниор, по-известен само като Хунииор или Атлетико Хуниор (на испански: Club Deportivo Popular Junior, Junior, Atlético Junior) е колумбийски футболен отбор от Баранкиля, департамент Атлантико. Основан е на 7 август 1924 г. Хуниор е сред най-успешните отбори в страната със своите девет шампионски титли.
История[редактиране | редактиране на кода]
В началото на 20-те години на 20 век в квартала Сан Роке група италиански имигранти създават отбор, наречен Ювентус, а по-късно името е променено на Хувентуд. През август 1924 г. част от по-младите членове, заедно с други сподвижници, сформират нов отбор, наречен Хувентуд Инфантил. От 1926 г. тимът се състезава в аматьорското първенство на департамент Атлантико - първоначално в трета, между 1927 и 1929 г. - във втора и след това в първа дивизия. С изкачването си в първа дивизия, отборът започва да се нарича Хувентуд Хуниор. През 1932 г. печели шампионската титла, а през 1936 г. името е променено за пореден път и Хувентуд отпада от него. В периода 1942 - 1947 г. Хуниор е считан за най-добрия в Колумбия. През 1945 г. отборът се състезава като националнен отбор на Колумбия в Първенството на Южна Америка (първо участие за страната в турнира) и завършва на пето място с една победа, едно равенство и четири загуби. През 1948 г. тимът, този път под името Атлетико Хуниор, е сред основателите на професионалното първенство на Колумбия и завършва на второ място в неговото първо издание. Година по-късно отборът отново е избран да представлява Колумбия в първенството на Южна Америка, като този път остава на последното място след две равенства и пет загуби. Участието на Хуниор води до изваждането му от първенството, защото то е администрирано от Димайор, организация, която се намира във вражда с Адефутбол, федерацията, администрираща досегашните аматьорски първенства на страната, както и участието в първенството на Южна Америка. Двугодишното наказание е намалено на една година и през 1950 г. Хуниор отново е част от първенството, което по това време изживява златния си период. Въпреки че се подсилва с играчи от Бразилия, Аржентина, Унгария и Чехословакия, отборът не успява да бъде реална конкуренция и в следващите четири години най-предното му класиране е шесто място. През 1953 г. Хуниор изпада във финансова криза и е принуден да напусне първенството и да участва в аматьорски първенства. Завръща се в професионалния футбол през 1966 г. и оттогава не е напускал елитната дивизия. Първата шампионска титла от професионалната ера идва през 1977 г. под ръководството на играещия треньор Хуан Рамон Верон - баща на Хуан Себастиан Верон. Впоследствие Хуниор успява да се наложи като един от най-успешните отбори в първенството през 21 век, а със своите общо седем титли е на пето място в страната по този показател.
Играчи[редактиране | редактиране на кода]
Настоящ състав[редактиране | редактиране на кода]
Известни бивши играчи[редактиране | редактиране на кода]
Айдер Паласио- Алексис Мендоса
Бела Шароши- Бернардо Редин
Вилиам Мартинес- Дулио Миранда
Гаринча- Джовани Ернандес
Едгардо Бауса- Елено де Фрейташ
- Иван Рене Валенсиано
- Карлос Бабингтон
- Карлос Бака
- Карлос Валдерама
- Луис Муриел
Нелсон Тапия- Омар Себастиан Перес
- Рене Игита
- Теофило Гутиерес
Ференц Ниерс- Хорхе Боланьо
- Хуан Рамон Верон
Хулио Сесар Урибе- Хенри Рохас
Успехи[редактиране | редактиране на кода]
- Национални
- Категория Примера А:
- Шампион (9): 1977, 1980, 1993, 1995, 2004 Ф, 2010 А, 2011 Ф, 2018 Ф, 2019 А
- Вицешампион (7): 1948, 1970, 1983, 2000, 2003 А, 2009 А, 2014 А
- Трето място (3): 1972, 1991, 1999
- Купа на Колумбия:
- Полуфинал (3): 1989, 2009, 2011
- Суперлига Коломбиана:
- Финалист (1): 2012
- Лига де Футбол дел Атлантико, първа дивизия:
- Шампион (1): 1932
- Лига де Футбол дел Атлантико, втора дивизия:
- Шампион (1): 1927
- Лига де Футбол дел Атлантико, трета дивизия:
- Шампион (1): 1926
- Международни
- Копа Либертадорес:
- Полуфинал (1): 1994
- Копа Судамерикана:
- Четвъртфинал (1): 2004
- Копа КОНМЕБОЛ:
- Четвъртфинал (1): 1992
Рекорди[редактиране | редактиране на кода]
- Най-голяма победа: 8:1 срещу Атлетико Букараманга, 22 юни 1983 г.
- Най-голяма загуба: 7:2 срещу Онсе Калдас, 23 ноември 1980 г.
- Най-много мачове във всички турнири: Айдер Паласио – 472
- Най-много голове във всички турнири: Иван Рене Валенсиано – 158
- Най-много поредни мачове без загуба: 18 – 1980 г.
- Най-много поредни мачове без загуба като домакин: 48 – от 27 ноември 1975 до 31 октомври 1977 г. (национален рекорд)
Футболисти с най-много мачове за първенство[редактиране | редактиране на кода]
| Място | Име | Мачове |
|---|---|---|
| 1 | Дулио Миранда
|
445 |
| 2 | Айдер Паласио
|
432 |
| 3 | Алексис Мендоса
|
417 |
| 4 | Хосе Мария Пасо
|
388 |
| 5 | Габриел Бердуго
|
379 |
Футболисти с най-много голове във всички турнири[редактиране | редактиране на кода]
| Място | Име | Голове |
|---|---|---|
| 1 | Иван Рене Валенсиано
|
158 |
| 2 |  Виктор Ефанор
|
86 |
| 3 |  Нелсон Силва Пачеко
|
81 |
| 4 | Виктор Данило Пачеко
|
78 |
| 5 | Карлос Бака
|
73 |
Източници[редактиране | редактиране на кода]