Мийонариос

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мийонариос
Мийонариос Футбол Клуб
Escudo de Millonarios Fútbol Club.svg
Емблема на футболния клуб
Прозвище Синият балет (Ел Балет Асул)
Сините (Ел Асул)
Бялосините (Албиасулес)
Посланиците (Ембахадорес)
Основан 18 юни 1946 г.  (на 71 г.)
Стадион Ел Кампин
Капацитет 36.343
Собственик Flag of Colombia.svg Асул & Бланко С.А.
Президент Flag of Colombia.svg Енрике Камачо Матаморос
Старши треньор Flag of Argentina.svg Рикардо Лунари
Първенство Категория Примера А
2017 А 1-то
Спонсор Пепси
Екипировка Адидас
Уебсайт millonarios.com.co
Екипи и цветове
Домакин
Гост
Мийонариос в Общомедия
Стадион Ел Кампин
Алфредо ди Стефано, един от легендарните играчи на Мийонариос

Мийонариос (на испански: Millonarios) е колумбийски футболен отбор от столицата Богота. Създаден на 18 юни 1946 г., той е един от най-популярните отбори в страната. Заедно с Атлетико Насионал е рекордьор по брой спечелени шампионски титли – 14, а заедно с Атлетико Насионал и Индепендиенте Санта Фе е сред отборите, които не са пропуснали сезон на Категория Примера А от създаването ѝ през 1948 г. Мийонариос е третият колумбийски отбор след Атлетико Насионал и Америка де Кали, който печели някой от южноамериканските клубни турнири – Копа Мерконорте през 2001 г.

История[редактиране | редактиране на кода]

В днешния си вид Мийонариос е създаден през 1946 г., но корените му могат да бъдат проследени до основаният от ученици от училищата Колехио Сан Бартоломе и Институто Ла Сале през 1937 г. Депортиво Мунисипал.

Златната ера на Мийонариос е в началото на 50-те години на 20 век. Тогава е един от най-силните периоди на отбора с четири шампионски титли, едно второ място, една спечелена и един финал за Купата на Колумбия само в рамките на пет години. По това време Мийонариос се възползва по най-добрия начин от стачката на футболистите в Аржентина – президента на тима Алфонсо Сениор Кеведо знае, че тези футболисти не само търсят по-голямо възнаграждение, но също така горят от желание отново да играят мачове и пръв се досеща, че прекъснатите по-рано взаимоотношения между Димайор, федерацията, която администрира първенството на Колумбия, и ФИФА означава, че правилата на ФИФА – най-вече тези за трансферите на футболисти – не важат за отбори от Димайор и те могат да подписват с играчи без да е нужно разрешение от техните отбори.[1] Освен това привличането на футболисти без трансферна сума дава възможност на президентите да предлагат по-висока заплата и пари на ръка при сключване на договора. През лятото на 1949 г. той изпраща треньора на отбора Карлос Алдабе в Аржентина със задачата да доведе някой от именитите аржентински играчи.[2] Той се връща с не когото и да е, а с Адолфо Педернера, звездата в нападението на Ривър Плейт, което по това време носи прозвището Машината. Педернера получава месечна заплата от 500 щатски долара и 5000 бонус при подписването на договора, но това е нищо в сравнение на приходите, които се очакват да бъдат генерирани от неговото привличане. По думите на Алфонсо Сениор, само за да присъстват на официалното представяне на играча, феновете плащат общо 18000 долара – това е седем пъти повече от приходите от билети за един мач на отбора.[1] Освен Педернера, Мийонариос привлича още аржентински звезди от ранга на Алфредо ди Стефано, Хулио Коци и Нестор Роси, както и играчи от Великобритания. През тези години отборът става известен като Синият балет. Мийонариос става първият отбор от страната, който печели мач срещу аржентински отбор (3:1 срещу Расинг Клуб през 1951 г.), както и първият, спечелил мач на европейска почва (4:2 срещу Реал Мадрид на Сантяго Бернабеу през 1952 г.). Отборът има още гастроли в Европа и заради тях получава прозвището Посланиците. Краят на известната като „Ел Дорадо“ златна ера на колумбийския футбол обаче е предопределен през 1951 г., когато ФИФА и Димайор подписват т. нар. Пакт от Лима, по силата на който колумбийските отбори се задължават да върнат изкушените от тях чуждестранни играчи на предишните им клубове, но чак най-късно до октомври 1954 г., а Димайор излиза от нелегалност.[2]

Само няколко години след края на златната ера на Мийонариос следва нов период на доминация, през който отборът печели пет шампионски титли и една Купа на Колумбия и играе полуфинал за Копа Либертадорес за шест години между 1959 и 1964 г. През 70-те и 80-те години Мийонариос печели по две титли на десетилетие, както и общо три втори места и отново стига до два полуфинала на Копа Либертадорес. Следващите години са сравнително слаби за отбора – включително и във финансово отношение, и въпреки спечелването на Копа Мерконорте през 2001 г., единствените успехи на домашна сцена са двете втори места през 90-те. През новия век финансовото състояние леко се стабилизира, но в крайна сметка отборът обявява банкрут и впоследствие е закупен от дружеството Асул & Бланко, състоящо се от около 4000 фена. С възстановяването на финансовата обезпеченост се завръщат и успехите – първо през 2011 г. е спечелена Купата на Колумбия, а през 2012 – и първата шампионска титла от 1988 г. насам.

Дербита[редактиране | редактиране на кода]

Класико боготано или Класико капитолано се нарича дербито между Индепендиенте Санта Фе и Мийонариос – и двата отбора от Богота се смятат за най-големите тимове в страната. Това е единственото регионално дерби, което се е състояло във всички сезони на Категория Примера А. До края на 2014 г. дербито се е играло 296 пъти, като Мийонариос има категоричен превес – 112 победи срещу 81 загуби и 103 равенства.

Мачовете между Мийонариос и Атлетико Насионал добива популярност като Дерби на най-многото звезди – заради факта, че двата тима са с най-много шампионски титли, а звездите символизират броя на титлите. Тук Мийонариос също доминира – 102 победи, 84 равенства и 75 загуби в 261 срещи до средата на 2014 г.

Допреди няколко години, преди Атлетико Насионал да спечели общо седем купи и да задмине по този показател Америка де Кали, за дерби между най-успешните колумбийски отбори се смятат мачовете между Мийонариос и Америка де Кали. От 2011 г. двата тима могат обаче да се срещнат само за купата на страната, тъй като оттогава Америка играе във втора дивизия. За ъпрвенство двата отбора са играли общо 235 пъти, а Мийонариос има 93 победи, 66 равенства и 76 загуби, на другият полюс са срещите в международните турнири, където от шест мача Америка има три победи и три равенства.

Старото дерби се наричат мачовете между Мийонариос и Депортиво Кали и това е вероятно най-старото футболно дерби в Колумбия. Двата тима са се изправяли един срещу друг във финален мач за титлата цели десет пъти – през 1949, 1959, 1961, 1962, 1963, 1967, 1969, 1972, 1978 и 1995/1996, като седем пъти ликува Мийонариос. Към края на 2014 г. отборите имат 253 мача помежду си за първенство – 87 победи за Мийонариос, 69 равенства и 97 победи за Депортиво Кали. За Копа Либертадорес има осем мача – по три победи за Мийонариос и равенства и две победи за Депортиво.

Играчи[редактиране | редактиране на кода]

Настоящ състав[редактиране | редактиране на кода]

Нац. Играч Роден Последен отбор
Вратари
1 Flag of Colombia.svg Нелсон Фернандо Рамос 23.11.1981 Flag of Colombia.svg Америка де Кали
12 Flag of Colombia.svg Браян Силва 04.09.1997 Flag of Colombia.svg юноша на отбора
31 Flag of Colombia.svg Луис Енрике Делгадо 26.10.1980 Flag of Colombia.svg Реал Картахена
Защитници
2 Flag of Colombia.svg Стивен Вега 22.05.1998 Flag of Colombia.svg юноша на отбора
3 Flag of Colombia.svg Освалдо Енрикес 11.03.1989 Flag of Colombia.svg юноша на отбора
5 Flag of Colombia.svg Андрес Кадавид 28.12.1985 Flag of Colombia.svg Енвигадо
6 Flag of Colombia.svg Луис Ернан Москера 25.05.1989 Flag of Colombia.svg юноша на отбора
23 Flag of Colombia.svg Люис Очоа 04.09.1984 Flag of Colombia.svg Индепендиенте Меделин
24 Flag of Colombia.svg Габриел Диас Рико 28.01.1996 Flag of Colombia.svg юноша на отбора
28 Flag of Colombia.svg Алекс Диас 13.01.1989 Flag of Colombia.svg Америка де Кали
29 Flag of Panama.svg Роман Торес 20.03.1986 Flag of Colombia.svg Ла Екидад
Flag of Colombia.svg Хеферсон Херера 20.07.1992 Flag of Colombia.svg юноша на отбора
Полузащитници
4 Flag of Colombia.svg Даниел Торес 28.06.1993 Flag of Colombia.svg юноша на отбора
8 Flag of Colombia.svg Рафаел Робайо 24.04.1984 Flag of the United States.svg Чикаго Файър
10 Flag of Colombia.svg Майер Кандело Капитан 20.02.1977 Flag of Peru.svg Универсидад Сесар Вайехо
11 Flag of Colombia.svg Даулинг Леудо 24.07.1989 Flag of Colombia.svg Ла Екидад
17 Flag of Colombia.svg Омар Васкес 15.08.1989 Flag of Mexico.svg Делфинес
18 Flag of Colombia.svg Хавиер Рейна 04.01.1989 Flag of Argentina.svg Клуб Олимпо
21 Flag of Colombia.svg Хуан Себастиан Ортис 29.08.1987 Flag of Colombia.svg Индепендиенте Меделин
22 Flag of Colombia.svg Фабиан Варгас 17.04.1980 Flag of Ecuador.svg Барселона
26 Flag of Colombia.svg Серхио Вияреал 29.01.1995 Flag of Colombia.svg юноша на отбора
27 Flag of Colombia.svg Кристиан Аларкон 29.05.1992 Flag of Colombia.svg юноша на отбора
Нападатели
7 Flag of Colombia.svg Юбер Асприя 12.11.1982 Flag of Colombia.svg юноша на отбора
9 Flag of Chile.svg Себастиан Пинто 05.02.1986 Flag of Turkey.svg Бурсаспор
16 Flag of Colombia.svg Андерсон Плата 08.11.1990 Flag of South Korea.svg Теджън Ситизен
20 Flag of Colombia.svg Фернандо Урибе 01.01.1988 Flag of Colombia.svg Атлетико Насионал
25 Flag of Peru.svg Анди Поло 29.09.1994 Flag of Italy.svg Интер
32 Flag of Colombia.svg Джонатан Агудело 17.12.1992 Flag of Colombia.svg юноша на отбора

Известни бивши играчи[редактиране | редактиране на кода]

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Национални
  • Категория Примера А:
    • Шампион (15): 1949, 1951, 1952, 1953, 1959, 1961, 1962, 1963, 1964, 1972, 1978, 1987, 1988, 2012, 2017 Ф
    • Вицешампион (9): 1950, 1956, 1958, 1967, 1973, 1975, 1984, 1994, 1995/1996
    • Трето място (10): 1965, 1968, 1969, 1971, 1976, 1977, 19812, 1985, 1986, 2014 А
  • Купа на Колумбия:
    • Носител (4): 1952/1953, 1962/1963, 2011
    • Финалист (1): 1951/1952, 2013
Международни

Рекорди[редактиране | редактиране на кода]

Футболисти с най-много мачове за първенство[редактиране | редактиране на кода]

Място Име Мачове Години
1 Flag of Colombia.svg Бонер Москера 524 1992 – 2000, 2002 – 2006
2 Flag of Colombia.svg Алехандро Бранд 385 1969 – 1982
3 Flag of Colombia.svg Хулио Едгар Гавирия 382 1968 – 1977
4 Flag of Colombia.svg Еуклидес Гонсалес 369 1971 – 1981
5 Flag of Colombia.svg Алонсо Лопес 347 1974 – 1980, 1981 – 1985
6 Flag of Colombia.svg Арнолдо Игуаран 341 1983 – 1991, 1993 – 1995
7 Flag of Colombia.svg Мигел Аугусто Принсе 323 1980 – 1988
8 Flag of Colombia.svg Херман Гутиерес де Пиниерес 314 1978 – 1990
9 Flag of Colombia.svg Артуро Сеговия 309 1972 – 1979
10 Flag of Colombia.svg Вилингтон Ортис 306 1972 – 1979

Футболисти с най-много голове за първенство[редактиране | редактиране на кода]

Място Име Голове Години
1 Flag of Argentina.svg Алфредо Кастийо 133 1948 – 1957
2 Flag of Colombia.svg Арнолдо Игуаран 121 1983 – 1991, 1993 – 1995
3 Flag of Argentina.svg Алфредо ди Стефано 96 1949 – 1952
Flag of Colombia.svg Марино Клингер 96 1957 – 1966
5 Flag of Colombia.svg Алехандро Бранд 91 1969 – 1982
6 Flag of Colombia.svg Вилингтон Ортис 90 1972 – 1979
7 Flag of Argentina.svg Хосе Мария Фереро 85 1967 – 1969
Flag of Argentina.svg Мигел Анхел Конверти 85 1975 – 1977
9 Flag of Colombia.svg Хайме Морон 82 1971 – 1974, 1977 – 1982
10 Flag of Brazil.svg Хуан Хосе Иригойен 80 1977 – 1979

Източници[редактиране | редактиране на кода]