Америка де Кали

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Америка де Кали
Сосиедад Анонима
Депортива Америка С.А.
Прозвище Червените дяволи
(Лос Диаблос Рохос)
Аленочервените
(Лос Ескарлатас)
Страстта на народа
(Ла Пасион де ун Пуебло)
Основан 13 февруари 1927 г.  (на 91 г.)
Стадион Паскуал Гереро
Капацитет 42.000
Президент Flag of Colombia.svg Оресте Санховани
Старши треньор Flag of Colombia.svg Луис Аугусто Гарсия
Първенство Категория Примера А
2014 5-то
Спонсор Бланко дел Вайе
Екипировка Адидас
Уебсайт americadecali.co
Екипи и цветове
Домакин
Гост
Трети екип
Америка де Кали в Общомедия


Америка де Кали (на испански: América de Cali) е колумбийски футболен отбор от Кали, департамент Вале дел Каука. Основан е на 13 февруари 1927 г. Със своите 13 шампиноски титли, отборът е третият най-успешен в страната след Мийонариос и Атлетико Насионал (по 14). Америка де Кали има забележителна статистика в Копа Либертадорес, но същевременно и голяма доза малшанс. Към декември 2014 г., въпреки че има едва 19 участия, тимът е на седмо място във вечната ранглиста на турнира (в първата десетка няма отбор с по-малко участия; най-близко по този показател са Бока Хуниорс и Универсидад Католика с по 24, а рекордьорът по участия Насионал Монтевидео (40) е на първо място с показатели, едва 1,7 пъти по-добри от тези на Америка). Освен това Америка има два четвъртфинала, шест полуфинала и четири финала (три поредни между 1985 и 1987 г.), но всичките загубени. За сметка на това, през 1999 г. печели Копа Мерконорте. През 1996 г. Международната футболна федерация по история и статистика IFFHS нарежда отбора на второ място в света след Ювентус в годишната си класация, а три години по-късно - на 39-то място в света за всички времена.[1] През 80-те и първата половина на 90-те години на 20 век отборът получава пари от наркокартела Кали и заедно с Атлетико Насионал, който има връзки с картела Меделин и Пабло Ескобар и Мийонариос, чиито собственик по това време също е член на картела Меделин, става най-богатия клуб не само в страната, но и на континента.[1] През 2009 г. Америка де Кали става първият колумбийски отбор, който открито признава за това, че е бил финансиран с пари от наркотрафик.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Америка де Кали е основан официално през 1927 г., но произлиза от създадения от ученици от колежа Санта Либрада през 1918 г. ФК Америка. Той успява да продължи успешното представяне на този юношески отбор и спечелва пет поредни аматьорски титли на департамента Вале дел Каука. През 1948 г. президент на тима става Умберто Салседо Фернандес, който взима решение Америка де Кали да добие професионален статут и да започне да се състезава в новосъздаденото професионално първенство. Един от големите фенове на отбора, зъболекарят Бенхамин "Гарабато" Уреа, не е съгласен с тези планове и заявява, че ако клубът стане професионален, той никога няма да стане шампион.[1] Тези думи, известни като "Проклятието на Гарабато", имат тежест в продължение на цели 31 години, в рамките на които Америка де Кали няма особени шансове за спечелване на титлата, тъй като само на два пъти завършва на второ място и веднъж на трето. Въпреки спечелената през 1979 г. първа шампионска титла и последвалата златна ера на отбора с дванадесет титли за 23 години, мнозина фенове виждат продължението на това проклятие в турнира за Копа Либертадорес, където въпреки четирите финала, тимът не успява да триумфира като шампион.[1]

Споменатата златна ера е резултат не само на парите, свързани с продажба на наркотици, но и на назначаването за треньор на Габриел Очоа Урибе, който до този момент има шест титли с Мийонариос и една с Индепендиенте Санта Фе. Урибе остава на поста цели 19 години и добавя към колекцията си още седем шампионски титли, превръщайки се в най-успешния колумбийски треньор на всички времена. От своя страна страховитите братя Хилберто и Мигел Родригес Орехуела, които са начело на картела Кали, наливат пари в популярния сред работническия клас отбор, за да могат да свържат картела с хората от по-бедните квартали и така да спечелят одобрението и подкрепата им.[1] По този начин Америка де Кали разполага с достатъчно средства, за да закупи някои от най-добрите колумбийски играчи, както и чужденци, национали на своите страни. В своята книга "Синът на шахматиста 2" Фернандо Мондрагон, син на Хилберто Родригес, дори разкрива, че по време на общ обяд, чичо му Мигел предложил на двадесетгодишния по това време Диего Марадона 3 милиона долара, за да играе за Америка в оставащите шест месеца до края на сезона.[3][4] Марадона приел условията, но бил разубеден от менъджира си, защото вече е била постигната договорка с Барселона.

През 90-те години обаче вримената на финансова мощ отминават. В САЩ кокаинът постепенно измества хероина като предпочитана дрога и усилията на Агенцията за борба с наркотиците се пренасочват към кокаина, чиито основен производител е Колумбия. Въпреки че първоначално най-тежките удари получава картела Меделин (Пабло Ескобар е убит перз 1993 г.), през 1995 г. са арестувани шестима от ръководните кадри на картела Кали и финансирането на Америка де Кали драстично намалява. Въпреки това отборът продължава да се представя на добро ниво, както на национална, така и на международна сцена - през 1999 г. е спечелена Копа Мерконорте. Положението се влошава още повече, когато Америка де Кали попада под ударите на т.нар. "Списък на Клинтън". Заради връзките с братята Родригес, всичките активи на отбора в САЩ, равнямащи се на 1 милион долара, са конфискувани, а на всички фирми, свързани с него, е забранен достъпът до американския пазар. Заради това всички компании избягват да спонсорират Америка де Кали и се налага отборът да разчита само на приходи от продажба на играчи, билети и рекламни стоки.[1] Клубът е изваден от черния списък чак през 2010 г. и следва преструктуриране, което обаче е проведено по начин, който позволява да бъдат запазени както името, така и титлите му. Въпреки това за доизплащане остават дългове в размер на 2 милиона долара и това води до налагане на таван на заплатите на футболистите, което от своя страна пречи на доброто представяне на отбора. Така след три много слаби като резултати години (от своя страна последвали второ и първо място през 2008 г.) с класирания на 11-то, последно, 16-то, 10-то, 12-то и 8-мо място, в края на 2011 г. Америка се озовава на предпоследното място в специалното класиране, определящо изпадащите отбори, направено на базата на точките от последните три години. В баража за оставане в елита Америка е считан за фаворит срещу Патриотас, но губи след изпълнение на дузпи и така за първи път в историята си изпада в Категория примера Б. Още следващата година тимът има шанс да се върне в първа дивизия, защото финишира на второ място в първенството, но губи баража срещу Кукута Депортиво с общ резултат 3:5.

Дербита[редактиране | редактиране на кода]

Агитката на Америка в мач срещу Атлетико Насионал през 2008 г.

Класико Валекаукано се нарича дербито между Америка де Кали и Депортиво Кали. Двата отбора имат общо 21 шампионски титли, което прави Кали градът с най-много титли, една повече от Богота, където Мийонариос и Индепендиенте Санта Фе имат общо 20. Първото дерби се играе през 1931 г. Тогава Депортиво печели с 1:0, а съдията отменя два гола на Америка. От Америка са недоворни и публикуват редица статии, критикуващи съдийството. В резултат на това Америка е изваден от всички турнири за една година, като отборът използва времето, за да направи турне с приятелски мачове из цялата страна. От 2011 г. насам двата тима могат да изправят един срещу друг само в турнира за Купата на Колумбия, защото оттогава Америка де Кали играе във втора дивизия. Към средата на март 2012 г. са изиграли общо 301 дербита във всички турнири, като Депортиво има 114 победи, 91 загуби и 96 равенства.

За едно от най-интересните дербита в колумбийския футбол е това между Америка и Атлетико Насионал. То се базира на факта, че от 1979 г., откогато шампионът се определя в двубой между два отбора, а не чрез финална група с повече отбори, двата тима са се срещали на общо 15 финала. През 80-те мачовете са свързани с враждата на картелите Кали и Меделин. Първото дерби се състои през 1948 г. и е спечелено от Америка с 3:0. Дербито е едно от най-равностойните в страната – дотогава в 256 има 90 победи за Америка, 89 за Атлетико Насионал и 77 равенства.

Враждата между Америка и Мийонариос също се заражда през 80-те години и също освен успехите, които тимовете си поделят през 80-те, то има продължение и в борбата за разпределение на наркопазара. До момента са изиграни 241 мача, от тях Америка има 79 победи, 93 загуби и 69 равенства.

Класико де Рохос, Червеното дерби, са мачовете между Америка и Индепендиенте Санта Фе. Мачът се счита за дерби главно от привържениците на Индипендиенте. Смята се, че враждата започва в края 80-те и началото на 90-те години, когато финансово силният по това време Америка купува много от добрите играчи на Индепендиенте почти на безценица. На 11 май 2005 г. по време на мач между двата отбора в Богота, феновете се сбиват и в резултат загива един привърженик на Индепендиенте.

Играчи[редактиране | редактиране на кода]

Известни бивши играчи[редактиране | редактиране на кода]

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Част от шампионските трофеи на Америка де Кали
Национални
  • Категория Примера А:
    • Шампион (13): 1979, 1982, 1983, 1984, 1985, 1986, 1990, 1992, 1997, 2000, 2001, 2002 А, 2008 Ф
    • Вицеампион (7): 1960, 1969, 1987, 1991, 1995, 1999, 2008 А
  • Категория Примера Б:
    • Вицешампион (1): 2012
  • Аматьорско първенство на департамент Вале дел Каука:
    • Шампион (6): 1931, 1932, 1933, 1934, 1935, 1940
    • Вицешампион (2): 1936, 1938
  • Аматьорско първенство на департамент Вале дел Каука, втора дивизия:
    • Шампион (2): 1927, 1930
Международни

Рекорди[редактиране | редактиране на кода]

Футболисти с най-много мачове
Място Име Мачове
1 Flag of Colombia.svg Александер Ескобар Ганян 505
2 Flag of Colombia.svg Антони де Авила 488
3 Flag of Colombia.svg Луис Едуардо Рейес 396
4 Flag of Colombia.svg Хилберто Куеро 389
5 Flag of Argentina.svg Хулио Сесар Фалкиони 376
6 Flag of Colombia.svg Уго Валенсия 357
7 Flag of Paraguay.svg Хуан Мануел Баталия 353
8 Flag of Colombia.svg Габриел Чапаро 340
9 Flag of Colombia.svg Виктор Луго 325
10 Flag of Paraguay.svg Херардо Акиньо 312
" Flag of Colombia.svg Фоад Масири 312
Футболисти с най-много голове във всички турнири
Място Име Мачове
1 Flag of Colombia.svg Антони де Авила 208
2 Flag of Colombia.svg Хорхе Рамон Касерес 135
3 Flag of Paraguay.svg Хуан Мануел Баталия 110
4 Flag of Colombia.svg Леонардо Фабио Морено 98
5 Flag of Colombia.svg Хайро Кастийо 92
6 Flag of Colombia.svg Армандо Торес 90
7 Flag of Colombia.svg Александер Ескобар Ганян 88
8 Flag of Colombia.svg Орландо Матурана 79
9 Flag of Uruguay.svg Хорхе да Силва 77
10 Flag of Argentina.svg Рикардо Гарека 74

Източници[редактиране | редактиране на кода]