Карл фон Мюлер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Карл Фридрих Макс фон Мюлер
Капитан 1-ви ранг
Karl von Müller.jpg
Информация
Служба 1891 – 1919
Служил на Германска империя Германска империя
Род войски Германски императорски военноморски флот
Командвания Бронепалубен крайцер „Емден“
Битки Бомбардировка на Мадрас, Битка при Пенанг и Битка при Кокосовите острови

Роден
Починал
11 март 1923 г. (49 г.)
Карл Фридрих Макс фон Мюлер в Общомедия

Карл Фридрих Макс фон Мюлер (на немски: Karl Friedrich Max von Müller) (16 юни 1873 г. – 11 март 1923 г.) – капитан на знаменития германски рейдер, бронепалубния крайцер „Емден“ по време на Първата световна война.

Младежки години и ранна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Карл фон Мюлер е роден в Хановер в семейство на полковник от пруската армия. След завършване на гимназия в Хановер и Кил той постъпва във военната академия в Плун, Шлезвиг-Холщайн, но през 1891 г. преминава в Германски императорски военноморски флот. Мюлер служи на учебния кораб „Щош“, след това на фрегатата „Гнайзенау“ участва в поход до Америка. През октомври 1894 г. като лейтенант вече е на длъжност свързочник на линкора „Баден“, а след това на еднотипния кораб „Саксония“.

Мюлер е повишен в звание до оберлейтенант цур зе и прехвърлен на канонерската лодка „Швалбе“. По време на службата си на „Швалбе“ в Германска Източна Африка той се заразява с малария, от която страда до края на живота си. След завръщането си в Германия през 1900 г. служи на брега, докато не става втори артилерийски офицер на линкора „Кайзер Вилхелм“. Назначаването в щаба на адмирал принц Хайнрих Пруски (1862 – 1929) е голям късмет за неговата кариера. През декември 1908 г., след като получава високи оценки от своя началник, Мюлер е повишен до корветен-капитан (капитан 3-ти ранг) и е назначен в Адмиралтейството в Берлин, където прави впечатление на гросадмирала Алфред фон Тирпиц.

Командването[редактиране | редактиране на кода]

За награда през пролетта на 1913 г. Мюлер получава под свое командване крайцера „Емден“. Скоро получава известност в пресата на Германия и други държави за инициативата и умението, проявени при обстрела на метежните фортове на река Яндзъ в Нанкин. Награден е с Ордена на Короната (Прусия), 3-ти ранг, с мечове.

В началото на Първата световна война „Емден“ се намира на котва в немската база в Циндао. На 31 юли 1914 г. той излиза на поход. На 4 август „Емден“ пленява руския пощенски параход „Рязань“, първия военен приз на Императорския флот в тази война. След това „Емден“ се среща с Германската Източно-Азиатска крайцерска ескадра на адмирал граф Максимилиан фон Шпее на Марианските острови.

Именно Мюлер на съвещанието на остров Паган предлага да се отдели един от леките крайцери на ескадрата за провеждане на рейдове по търговските пътища на съюзниците в Индийския океан, а в това време останалите кораби на ескадрата на фон Шпее ще продължат пътя си през Тихия океан. Това назначение получават капитан фон Мюлер и „Емден“.

В следващите 12 седмици „Емден“ и Мюлер си създават репутация за храброст и рицарство, което не е достигнато от нито един германски кораб или капитан. Мюлер е безкрайно педантичен в избягването на щети върху неутралните съдове и жертви сред граждански лица. Независимо от пленените четиринайсет съда, единствените граждански жертви на „Емден“ са 5 моряка, загинали при бомбардировката на Мадрас (Индия), макар Мюлер да взема предпазни мерки линията на огъня да не пресича жилищните райони на града. По време на дръзкия рейд на Пенанг „Емден“ също така потопява руския крайцер „Жемчуг“ и френския миноносец „Мускет“. Тридесет и шест от оцелелите френски моряци на „Мускет“ са спасени от „Емден“ и когато трима от тях почиват от получените наранявания, те са погребани в морето с всички воински почести. Останалите французи са предадени на британския параход „Нюборн“, който, макар и спрян, но не атакуван от германския кораб ги превозва до Сабанг на Суматра в неутралната Холандска Индия.

Поражение и плен[редактиране | редактиране на кода]

Когато на 8 ноември 1914 г. „Емден“ изпраща диверсантна група на брега, за да унищожи радиостанцията в Порт Рефюдж на Кокосовите острови, той най-накрая е поставен натясно от австралийския лек крайцер „Сидни“ и претърпява поражение благодарение на преимуществото на последния в далекобойност на стрелбата. Мюлер и останалите членове на екипажа му са взети в плен и доставени в Малта. Отряда, който се намира на брега, успява да се скрие и да достигне до Германия под ръководството на старшия помощник на „Емден“ Хелмут фон Мюке. На 8 октомври 1916 г., два дни след възобновяването от Германия на неограничената подводна война, Мюлер е отделен от останалите пленници от „Емден“ и изпратен в Англия, където е интерниран в лагер за военнопленни немски офицери в Селскостопанския и млечен колеж на Мидлендс (сега кампус на Сатън-Бонингтън Нотингамски университет). 1917 г. Мюлер оглавява опит за бягство на 21 пленници през тунел, но е хванат. Английския климат лошо се отразява на неговата малария, затова, Мюлер е изпратен за лечение в Нидерландия. Октомври 1918 г. той е репатриран в Германия.

Последни години[редактиране | редактиране на кода]

Улица с името на капитан фон Мюлер в Хановер.

Независимо от възраженията от страна на главата на Германския Военноморски кабинет, Мюлер е награден с ордена „Pour le Mérite“ и произведен в капитан цур зе (капитан 1-ви ранг). В началото на 1919 г. той излиза в оставка по здравословни причини и се заселва в Бланкенбург. Той вежливо отказва да напише книга за своята служба и подвизи. Мюлер е избран в местния парламент на Брауншвайг от Германската национална партия и защитава антикласови позиции. Карл фон Мюлер умира внезапно, най-вероятно омаломощен от честите пристъпи на малария, на 11 март 1923 г.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Орден на Короната (Прусия) 3-ти ранг с мечове (1913).
  • Орден Pour le Mérite (1918).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Record #117604062 // Gemeinsame Normdatei – 2012 – 2015.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Мюллер, Карл фон“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.