Касем Солеймани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Касем Солеймани
ирански военачалник
Diomedes diaz

Звание генерал-лейтенант[1]
Години на служба 1979 – 2020
Служи на Флаг на Иран Иран
Род войски
Военно формирование Революционна гвардия
Командвания 41-ва дивизия
Сили „Годс“
Битки/войни Ирано-иракска война
Израелско-ливанска война
Война в Ирак
Гражданска война в Сирия
Награди Орден на Зулфикар
Медал на победата

Дата и място на раждане
Канат-е Малек, Керман, Иран
Дата и място на смърт
Погребан Керман, Иран
Касем Солеймани в Общомедия
Касем Солеймани с Али Хаменеи, 2015 г.
Солеймани чете Корана по време на възпоменателна церемония в чест на Али Акбар Хашеми Рафсанджани, 2017 г.

Касем Солеймани (на персийски: قاسم سلیمانی) е ирански генерал от Революционната гвардия, а от 1998 г. до смъртта си – командир на силите „Годс“, предназначени за провеждането на спецоперации отвъд границите на Иран.

Солеймани започва военната си кариера в зората на Ирано-иракската война през 1980-те години. По-късно поема командването над 41-ва дивизия. След това започва да участва в задгранични операции, предоставяйки военна помощ на Хизбула в Ливан. През 2012 г. Солеймани спомага за укрепването на правителството на Башар Асад, което е ключов съюзник на Иран по време на Гражданската война в Сирия и помага с планирането на руската военна интервенция в Сирия.[2] Той командва комбинираните сили на иракското правителство и шиитското опълчение в настъплението срещу териториите под контрола на ИДИЛ през 2014 – 2015 г. Солеймани е един от първите поддръжници на кюрдските сили в конфликта, снабдявайки ги с оръжия.[3][4]

Солеймани е убит от въздушен удар, нареден от Пентагона на САЩ, на 3 януари 2020 г. в Багдад. Военната операция е одобрена от американския президент Доналд Тръмп под предлог, че генералът представлява „непосредствена заплаха“ за американците.[5] Въпреки това, операцията не получава одобрението нито на американския Конгрес, нито от правителството на Ирак, което разпалва противоречия относно законността на убиването на генерала в иракското въздушно пространство.[6]

Ранен живот[редактиране | редактиране на кода]

Солеймани е роден на 11 март 1957 г. в селото Ганат-е Малек в остан Керман.[7][8][9] След като завършва началното си образование, се премества в град Керман, където работи като строителен работник,[8][10] облекчавайки финансово земеделските дългове на баща си. През 1975 г. започва да работи за водоснабдяващата компания в Керман.[11][8][12] Когато не е на работа, той прекарва свободното си време във фитнеса или присъствайки на проповедите на Ходжат Камяб, радикален ислямистки проповедник и протеже на Али Хаменеи, който го подтиква към революционна дейност.[13][14]

Военна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Солеймани се присъединява към Революционната гвардия на Иран през 1979 г. след Иранската революция. Обучението му е минимално, но той се изкачва бързо в йерархията. В началото на военната си служба той е стациониран в северозападната част на Иран и участва в потушаването на кюрдско сепаратистко въстание в провинция Западен Азербайджан.[13]

На 22 септември 1980 г., когато Садам Хюсеин напада Иран и разпалва Ирано-иракската война, Солеймани служи като командир на рота, съставена от войници от Керман, които той вербува и обучава.[15] Той бързо спечелва репутация за смелостта си[16] и се издига, благодарение на ролята си в успешните операции за връщането на окупираните от Ирак земи, като накрая става командир на 41-ва дивизия, докато все още няма 30 години. По време на войната е стациониран на южния фронт, където е тежко ранен. Той участва и в организирането и воденето на нередовни войски на иракска територия. Именно по това време Солеймани установява връзка с кюрдските водачи в Ирак и шиитската организация Бадра, които са противници на режима на Садам Хюсеин.[15] На 17 юли 1985 г. Солеймани се противопоставя на плана на командването на Революционната гвардия за изпращане на войски на два острова в река Шат ал-Араб.[17]

След войната той служи в остан Керман.[18] През тази област, намираща се относително близко до Афганистан, пътува афганистанският опиум по пътя си към Турция и Европа. Военният опит на Солеймани му спечелва репутацията на успешен борец срещу трафика на наркотици.[13]

По време на студентския бунт в Техеран през 1999 г., Солеймани е един от офицерите на Революционната гвардия, които се подписват в писмо към президента Мохамад Хатами. Писмото гласи, че ако Хатами не потуши студентския бунт, военните ще го направят и могат също да предприемат преврат срещу Хатами.[13][19]

Сили „Годс“[редактиране | редактиране на кода]

Точната дата на назначаването на Солеймани като командира на силите „Годс“ не е известна, но това вероятно е станало между септември 1997 г. и март 1998 г.[12] Той се счита за един от възможните наследници за поста командир на Революционната гвардия, когато генерал Яхя Рахим Сафави освобождава длъжността през 2007 г.

След атентатите от 11 септември 2001 г., висшият служител на Държавния департамент на САЩ Раян Крокър заминава за Женева, за да се срещне с ирански дипломати, които са под заповедите на Солеймани да сътрудничат със САЩ за унищожаването на талибаните.[13] Това сътрудничество е от ключово значение при определянето на мишените за бомбардиране в Афганистан и при залавянето на членове на Ал-Каида. То приключва внезапно през януари 2002 г., когато американският президент Джордж Уокър Буш определя Иран като част от „Оста на злото“.[13]

Солеймани затвърждава взаимоотношенията между силите „Годс“ и Хизбула, поддържайки последните като изпраща агенти за връщането на южните части на Ливан..[13] В интервю от октомври 2019 г. заявява, че е бил в Ливан по време на Израелско-ливанската война, надзиравайки конфликта.[20]

На 24 януари 2011 г. Солеймани е повишен на генерал-майор от Али Хаменеи.[18][21] Хаменеи има близки отношения със Солеймани, подпомагайки го финансово.[13] Според някои бивши агенти на ЦРУ, Солеймани е най-влиятелната фигура в Близкия Изток и основният военен стратег в усилията на Иран за борба срещу западните влияния и за разпространение на шиитското и иранското влияние в региона.[13]

Гражданската война в Сирия[редактиране | редактиране на кода]

Солеймани е един от най-верните поддръжници на правителството на Башар Асад в Гражданската война в Сирия.[13][22] В края на 2012 г. Солеймани поема контрол над иранските сили във войната, тъй като иранците започват все повече да се опасяват относно неспособността на правителството на Асад да води война срещу опозицията и разрастването на ИДИЛ. Той координира военните действия от Дамаск. Той помага за установяването на Националните отбранителни сили на Сирия през 2013 г., чрез което се формализира коалицията на групировките подкрепящи Асад.[23] В Сирия, Солеймани е почитан за стратегията си, която помага на Асад да изтласка бунтовническите сили и да се върнат обратно окупираните градове.[24] Той участва в подготовката на про-правителствени партизани и в координацията на военната офанзива.[13]

През 2015 г. Солеймани започва да трупа подкрепа от различни места, за да се сражава с отново надигащите се сили на ИДИЛ, които завземат големи участъци от сирийска земя. Той е един от главните архитекти на интервенцията на Русия във войната.[25][26][27][28] Той предприема първата стъпка към коалицията между Русия, Сирия, Иран, Ирак и Хизбула по време на визита в Москва

Солеймани играе решаваща роля, довела до силно настъпление южно от Алепо. По време на настъплението към града от север през февруари 2016 г., иранските войници изиграват ключова роля.[29]

Ролята на генерала във войната на Ирак срещу ИДИЛ е не по-малка важна. Той организира заедно кюрдски и шиитски сили срещу Ислямска държава.[30] Именно те изтласкват силите на ИДИЛ от провинция Дияла през ноември 2014 г.[30] През март 2015 г. Солеймани има водеща роля в организирането и планирането на втората обсада на Тикрит, който е от особено стратегическо значение във войната.[31]

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Солеймани е убит на 3 януари 2020 г. около 1 часа сутринта местно време[32] вследствие ракетен удар от американски дрон, който се прицелва в колата му близо до Международно летище Багдад.[33] По това време той се връща от самолетен полет.[34] Трупът му е идентифициран чрез пръстен, който носи на пръста си.[35] В удара са убити и четири члена на Силите на народната мобилизация, сред които и военачалника Абу Махди ал-Мухандис.[36]

Солеймани посмъртно е повишен на генерал-лейтенант[1] и е обявен за мъченик.[37] Командването на силите „Годс“ е поето от Есмаил Гаани.[38]

Департаментът на отбраната на САЩ издава заявление, че американския удар е нанесен по заповед на президента, споменавайки, че Солеймани е планирал нападения срещу американски дипломати и военни лица и е одобрил атаки срещу американското посолство в Багдад в отговор на американските въздушни удари в Ирак и Сирия от 29 декември 2019 г. Целта на убийството е било да се спрат възможни бъдещи атаки.[39][40]

На 6 януари тялото на Солеймани и други жертви пристигат в Техеран, където огромни тълпи излизат на улиците. Али Хаменеи, които приживе има близки отношения със Солеймани, изрича през сълзи традиционната ислямска молитва за мъртвите.[41][42] Наследникът на генерала, Есмаил Гаани, обещава да отмъсти за смъртта му.[43]

Солеймани има двама сина и две дъщери.[44]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Qasem Soleimani: Thousands mourn assassinated Iranian general. // 5 януари 2020. Посетен на 5 януари 2020.
  2. How Iranian general plotted out Syrian assault in Moscow, by Reuters
  3. Why the U.S. Is Bracing for Retaliation After Assassinating Iran's Qasem Soleimani. //
  4. Chotiner, Isaac. The Meaning of Qassem Suleimani's Death in the Middle East. // Посетен на 5 януари 2020.
  5. Sheth, Sonam. There are 3 huge loopholes in Trump's justification for assassinating Iran's top general, Qassem Soleimani. // Посетен на 6 януари 2020.
  6. CNN, Zachary Cohen, Hamdi Alkhshali, Arwa Damon and Kareem Khadder. US drone strike ordered by Trump kills top Iranian commander in Baghdad. // Посетен на 3 януари 2020.
  7. Iran Guards Intelligence Chief Says Plot To Kill Soleimani Neutralized. // 3 октомври 2019. Архивиран от оригинала на 3 януари 2020. Посетен на 3 януари 2020.
  8. а б в Jamie Dettmer, Iran's Shadowy Military Commander May Prove Tough Foe in Death, 3 януари 2020, VOA
  9. General Qassim Soleimani, charismatic leader of Iran's elite Quds Force who wrong-footed the West to become a key power broker in the Middle East obituary, 3 януари 2020, The Daily Telegraph
  10. Najmeh Bozorgmehr, Qassem Soleimani, Iranian military commander, 1957 – 2020, 3 януари 2020, Financial Times
  11. O'Hern, Steven. Iran's Revolutionary Guard: The Threat That Grows While America Sleeps. Potomac Books, Inc., 31 октомври 2012. ISBN 978-1-59797-701-2. с. 85.
  12. а б Alfoneh, Ali. Brigadier General Qassem Suleimani: A Biography. // Middle Eastern Outlook 1. January 2011. с. 2. Посетен на 18 февруари 2013.
  13. а б в г д е ж з и к л Filkins, Dexter. The Shadow Commander. // The New Yorker. 30 септември 2013. Архивиран от оригинала на 28 юни 2014. Посетен на 6 февруари 2014.
  14. Safi, Michael. Who is Qassem Suleimani? Iran farm boy who became more powerful than a president. // The Guardian. 3 януари 2020. Посетен на 6 януари 2020.
  15. а б The enigma of Qasem Soleimani and his role in Iraq. // Al Monitor, 13 октомври 2013. Архивиран от оригинала на 5 май 2016. Посетен на 14 юли 2016.
  16. Weiss, Michael. Iran's Top Spy Is the Modern-Day Karla, John Le Carré's Villainous Mastermind. // The Daily Beast. 2 юли 2014. Архивиран от оригинала на 21 юни 2016. Посетен на 14 юли 2016.
  17. Iran's Most Dangerous General. // Архивиран от оригинала на 25 юли 2012. Посетен на 18 февруари 2013.
  18. а б Alfoneh, Ali. Iran's Secret Network: Major General Qassem Suleimani's Inner Circle. // Middle Eastern Outlook 2. март 2011. Посетен на 18 февруари 2013.
  19. News & Views. // The Iranian. юли 1999. Посетен на 17 февруари 2013.
  20. Soleimani: Mastermind of Iran's Expansion. // 14 октомври 2019.
  21. The Islamic Republic's 13 generals. // Iran Briefing. 3 февруари 2011. Архивиран от оригинала на 2 октомври 2013. Посетен на 13 август 2013.
  22. Abbas, Mushreq. Iran's Man in Iraq and Syria. // Al Monitor, 12 март 2013. Посетен на 13 март 2013.
  23. Merat, Arron. In an attack on Iran, misunderstanding Qasim Soleimani could be America's downfall. // 10 октомври 2019. Архивиран от оригинала на 9 декември 2019. Посетен на 3 January 2020.
  24. Iran's Qasem Soleimani wields power behind the scenes in Iraq. // BBC News, 6 март 2015. Архивиран от оригинала на 12 август 2018. Посетен на 20 юни 2018.
  25. How Iranian general plotted out Syrian assault in Moscow. // Reuters, 6 октомври 2015. Архивиран от оригинала на 9 октомври 2015. Посетен на 14 октомври 2015.
  26. Iranian General Attended Moscow Meeting To Plan Syrian Assault. // Headlines & Global News. 7 октомври 2015. Архивиран от оригинала на 8 декември 2015. Посетен на 16 октомври 2015.
  27. How Iranian general plotted out Syrian assault in Moscow. // Reuters, 6 октомври 2015. Архивиран от оригинала на 9 октомври 2015. Посетен на 1 юли 2017.
  28. Thiessen, Marc A.. How an Iranian terrorist plotted Russia's Syria intervention. // American Enterprise Institute, 7 октомври 2015. Архивиран от оригинала на 11 октомври 2015. Посетен на 16 October 2015.
  29. Russia and Turkey trade accusations over Syria. // 5 февруари 2016. Архивиран от оригинала на 9 септември 2019. Посетен на 14 юли 2016.
  30. а б Afshon Ostovar. Vanguard of the Imam: Religion, Politics, and Iran's Revolutionary Guards. Oxford University Press. с. 227.
  31. Rasheed, Ahmad. Iraqi army and militias surround Isis in major offensive in the battle for Tikrit. // The Independent. 3 март 2015. Архивиран от оригинала на 2 април 2015. Посетен на 31 март 2015.
  32. Qassem Soleimani Haunted the Arab World. // The Atlantic. 3 януари 2020. Архивиран от оригинала на 3 януари 2020. Посетен на 3 януари 2020.
  33. Iraq Militia Officials, Iran's Quds Force Head Killed in U.S. Drone Strike. // Архивиран от оригинала на 3 януари 2020. Посетен на 2 януари 2020.
  34. US kills Iran's most powerful general in Baghdad airstrike. // 2 януари 2020. Посетен на 3 януари 2020.
  35. Barbara Campbell. Iraqi TV Says Top Iranian Military Leader Killed In Rocket Strikes on Iraqi Airport. // 2 януари 2020. Архивиран от оригинала на 3 януари 2020. Посетен на 2 януари 2020.
  36. Trump Orders Strike Killing Top Iranian General Qassim Suleimani in Baghdad. // The New York Times. 3 януари 2020. Архивиран от оригинала на 3 януари 2020. Посетен на 3 януари 2020.
  37. US commits strategic mistake by assassinating Lieutenant Soleimani: Parliament speaker. // 3 януари 2020. Посетен на 3 януари 2020.
  38. Soleimani's Deputy Esmail Ghaani Named Iran's Quds Force Chief. // Bloomberg. 3 януари 2020. Посетен на 3 януари 2020.
  39. Statement by the Department of Defense. // United States Department of Defense, 2 януари 2020. Архивиран от оригинала на 3 януари 2020. Посетен на 3 януари 2020.
  40. Iran general Qassem Suleimani killed in Baghdad drone strike ordered by Trump. // The Guardian, 3 януари 2020. Архивиран от оригинала на 3 януари 2020. Посетен на 3 януари 2020.
  41. Soleimani: Huge crowds pack Tehran for commander's funeral. // BBC News. BBC, 6 януари 2020.
  42. Mourners flood Tehran as calls for revenge over Soleimani grow. // Al Jazeera. 6 януари 2020.
  43. Gilbert, David. Here's Everything You Need to Know About the Situation in Iran Right Now. // 6 януари 2020. Посетен на 6 януари 2020.
  44. خبرگزاری فارس—رازهای زندگی سردار ایرانی/ حاج قاسم چگونه زندگی می‌کند. // 24 August 2015. Архивиран от оригинала на 6 декември 2019. Посетен на 3 януари 2020.