Кнежевичи-Парчевичи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Кнежевичи-Парчевичи е босненско-хърватски род, разселен по Балканите.

Неговите представители (включително от производни родове фамилии Черкичи-Парчевичи, Пеячевичи, Кнежевичи и Томагионовичи) взимат дейно участие в борбите срещу османското нашествие и оставят своите имена завинаги в историята не само на България, но и на целия Европейски Югоизток. Те свързват пряката си политическа и военна дейност с виенския кралски двор, заради което получават потвърждение на своя благороднически произход с право на наследствени баронски и графски титли и гербове. От този род излизат бележити политически, военни и културни дейци, които оставят трайна следа в историята на България, Австрия, Унгария и Хърватско.

XIV век[редактиране | редактиране на кода]

Босненският крал Стефан Дабиша-Кнежевич, придобил името „Кнежевич“ по княжеската титла на баща си княз Нинослав Босненски, чрез рода на своята съпруга се свързва в роднински връзки с унгарските и полските крале.

При размириците около босненския престол в 1367 г. между братовчедите Стефан Твърдко I и Стефан Дабиша-Кнежевич, последният заедно със синовете си Владислав, Парчия и Вук са преследвани. Стефан Дабиша е принуден да напусне страната. Докато вторият му син Парчия избягва в България, другите му двама синове – първородният Владислав, ослепен от Твърдко, и Вук са затворени. След смъртта на Твърдко I през 1391 г., Стефан Дабиша става крал на Босна, а Владислав и Вук са основоположниците на фамилията Кнежевичи в Босна. Парчия на свой ред става родоначалник на българския клон на Кнежевичите-Парчевичите. Първоначално той пребивава в Търново, след което получава от цар Иван Александър наследствени земи и построява замъка „Кнеже“ на река Скът (на мястото, където е днешният град Кнежа).[1]Така Кнежевич станал васала на Иван Срацимир, който след 1355 г. владеел Видинската област като съцар на Иван Александър. Най-вероятно заселването е станало около 1357 – 1358 г. и зедно с престолонаследника на Босна тук се установява и неговото войнство, свита, духовници, рудари и занаятчии, които започнали да изповядват католицизма. Цар Срацимир включва представителите на фамилията в кръга на своето висше болярско обкръжение. Единият син на Парчия Кнежевич, Андрей Парчевич, е пратеник на видинския владетел в двора на унгарския крал Луи I Валоа-Анжуйски, докато вторият му син Николай I Парчевич, който е продължител на фамилията в България, взима участие със своя отряд в Черноменската битка през 1371 г. срещу османския военачалник Лала Шахин. Две години след завладяването на Ниш през 1388 г. ,турците нахлуват през българските земи в сръбските, но при Плочник са разбити от Твърдко и княз Лазар. След битката при Косово поле ,Парчевичи губят владенията си и Николай Парчевич се преселва в Чипровци .От този момент нататък животът и делото на всички представители от тази фамилия се свързват с този град.

XV век[редактиране | редактиране на кода]

герб на фамилията Парчевичи

Следващият изтъкнат представител на рода е Петър I Парчевич, син на Николай Парчевич. Той взема активно участие в опитите на видинския принц Константин II Асен да възвърне владенията на баща си Срацимир по време на династичните междуособици около турския трон в самото начало на XV век, и след неуспеха на начинанието избягва заедно с него в Сърбия. Умира през 1423 г в Призрен.[1]

Неговият син Никола II Парчевич емигрира в Унгария и активно се включва в действията по-късно на унгарския крал Сигизмунд да спре турското нашествие, вероятно пак като член на свитата около българския престолонаследник Фружин. След окончателното проваляне на всички упорити начинания за освобождението на България, последният се заселва в района на Албания и Черна гора, където около средата на XV век се ражда синът му Йован (Иван, Гиони) Парчевич.Междувременно родовите владения на Парчевичи, останали в българските земи, запустяват и влачат жалко съществуване докато самите Парчевичи с приближените си са в изгнание извън пределите на родината си – в Албания и Черна гора. През 1481 г. в България се завръща по-големият син на Никола II Парчевич, Йован (Гиони), и разделя цялото имущество между четиримата си сина, които стават основоположници на четири нови разклонения на рода:

  1. Иван I – най-старият син на Гиони – си запазва името Парчевич. Значително по-късно това име е заменено с името на владетелския замък Черки и към баронската титла, която получават, преките му наследници прибавят Черкичи, Черкич-Парчевич.
  2. Димитър – вторият син – по името на замъка Пеячево приема името Пеячевич.
  3. Стефан – третият син – приема името на стария замък Кнеже и започва да се нарича Кнежевич.
  4. Тома – четвъртият син – запазва името на баща си, което прибавя към своето и става родоначалник на фамилията Тома-Гионович (Томагионович).

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

През следващите няколко века представителите на фамилиите Парчевич (по-късно Черкич), Пеячевич, Кнежевич и Томагионович се пръскат да живеят по различни места – Хърватско, Унгария, Австрия, Румъния и Аржентина, където и днес живеят техните потомци. [1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]