Константинос Вардалахос

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Константинос Вардалахос
Κωνσταντίνος Βαρδαλάχος
гръцки просвещенец

Роден
1755 г.
Починал
1830 г. (75 г.)
Ученія за дѣца-та Сочинени перво по Гречески отъ Константина Вардалаха а Превелъ по Болгарски Антоній Никопитъ. Періодъ Первый, Цариградъ, Типографія на Ц. Вѣстникъ, 1850.

Константинос Вардалахос (на гръцки: Κωνσταντίνος Βαρδαλάχος) е гръцки педагог, представител на т.нар. новогръцко просвещение.

Родителите на Вардалахос го отвеждат като малък със себе си в Египет, а скоро след това умират. Той завършва гръцкото училище в Кайро като стипендиант. Бедността не му дава възможност да продължи образованието си. Учителства в Енос, докато богат грък не го изпраща да следва на негови разноски в Падуа. Там е състудент на Йоанис Каподистриас.

След като завършва физико-математически науки и медицина, Вардалахос се установява в Букурещ (1800). По това време ръководената от Ламброс Фотиадис тамошна Академия „Свети Сава“ е голямо средище на гръкоезичната образованост. След смъртта на Фотиадис (1805) Вардалахос с княжески указ е назначен за директор на академията „по искане и молба на студентите и съгласно знанието Ни, че сте достоен да бъдете натоварен с тази отговорност“.[1] През 1810 година преустроената академия получава името „лицей“ (λύκειον). Вардалахос води занятия по аритметика, алгебра, геометрия, риторика (красноречие), география и експериментална физика. За преподаване на последния предмет той издава учебник, основан на най-новите открития на западноевропейската наука.[2] Сред неговите ученици са българите Атанас Богориди и Никола Пиколо.

По покана на жителите на Хиос (откъдето е родом баща му) Вардалахос заема длъжност в новоткритата там школа (1815-1818). Поради недоразумения с директора ѝ се прехвърля в гръцкото търговско училище в Одеса (1818-1820). През 1820 година е отново в букурещкия лицей „Свети Сава“ и въвежда в него познатата му от Русия взаимоучителна метода. Гръцкото въстание (1821) прекъсва занятията и го заставя да се оттегли в Брашов (1821-1825). Там подготвя издадения по-късно начален учебник „Уроци за децата“,[3] който изглежда е оказал влияние върху БероновияРибен буквар“.[4]

От 1825 до 1830 година ученият пак е преподавател в Одеса. Желание да посети освободена Гърция го кара да отплува при своя стар другар Каподистриас. На път от Сирос за Егина корабът претърпява крушение и Вардалахос загива.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Camariano-Cioran, A. Les academies princiers de Bucarest et de Jassy et leur professeurs. Thessaloniki, 1974, 465-484

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Camariano-Cioran, A. Les academies princiers de Bucarest et de Jassy et leur professeurs. Thessaloniki, 1974, 467.
  2. Βαρδαλάχος, Κ. Φυσική Πειραματική. Wien, 1812.
  3. Βαρδαλάχος, Κ. Μαθήματα δια τους Παίδας. T. 1, 2, 3, 4. Одесса, 1830.
  4. Wahlström, M. Greek Cultural Influence on the Bulgarian National Revival: The Case of Petăr Beron’s “Fish Primer” (1824). – Slavica Helsingensia, 41, 2012, 169-182.