Констанца Сицилийска (1249–1302)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Констанца Сицилийска (1249–1302)
D. Constança de Hohenstaufen, Rainha de Aragão - The Portuguese Genealogy (Genealogia dos Reis de Portugal).png
Генеология на португалските крале
Лични данни
Управление 1276 – 1285
Родена 1249
Починала 9 април 1302
Барселона
Династия Хоенщауфен
Баща Манфред фон Хоенщауфен
Майка Беатриче Савойска (1223 – 1259)
Герб Coat of Arms of Constance of Sicily, Queen of Aragon.svg
Констанца Сицилийска (1249–1302) в Общомедия

Констанца Сицилийска (на италиански: Costanza II di Sicilia, Costanza di Svevia, Costanza di Hohenstaufen, Costanza d'Aragona; на немски: Konstanze von Sizilien; * 1249 в Катания, Кралство Сицилия; † 9 април 1302 в Барселона, Кралство Арагон) от династията Хоенщауфен е чрез женитба от 1276 до 1285 г. кралица на Арагон и от 1282 до 1285 г. кралица на Сицилия.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Тя е единственото дете на краля на Сицилия Манфред фон Хоенщауфен (1232 – 1266) и първата му съпруга Беатриче Савойска (1223 – 1259), вдовица на маркграф Манфред III от Салуцо († 1244), дъщеря на граф Амадей IV Савойски. Констанца е по баща внучка на император Фридрих II Хоенщауфен и графиня Бианка Ланчия. Констанца е по-малка полусестра на маркграф Томазо I дел Васто (1239 – 1296). След смъртта на майка ѝ нейният баща се жени на 2 юни 1259 г. за Елена Ангелина Дукина († 1271), дъщеря на Михаил II Комнин, владетел на Епирското деспотство.

Уреждане на брака[редактиране | редактиране на кода]

През юли 1260 г. Манфред изпраща посредници в Барцелона, за да се уреди брак на дъщеря си с престолонаследника Педро III Арагонски (Петър). Констанца тръгва през пролетта 1262 с нейния двор към Арагония и на 13 юни 1262 г. в Монпелие се омъжва за Педро III. Той обича съпругата си и тя го уважава. Констанца дава подслон на гонените от фамилията си Хоенщауфен.

Крал Хайме I Арагонски умира на 27 юли 1276 г. и Педро III става крал на Арагония. Когато нейният съпруг отива в Сицилия на 28 август 1282 г. и е коронован за крал, тя остава като регент в Арагон. През март 1283 г. той ѝ разрешава с малките им деца да дойдат при него в Сицилия. В началото на април 1283 г. те пристигат в Палермо. Населението я посреща триумфално и малко по-късно Констанца е коронована за кралица на Сицилия.

Педро III умира през 1285 г. и Констанца прекратява нейното щатхалтерство в Сицилия и се връща в Арагон.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Констанца Сицилийска се омъжва на 13 юни 1262 г. за краля на Арагон и Сицилия Педро III Арагонски (1239 – 1285) от Барселонската. Те имат шест деца, четири сина, от които трима стават крале и две дъщери (и двете кралици):[1][2]

  • Алфонсо III Арагонски (1265 – 18 юли 1291), крал на Арагон (1285 – 1291)
  • Хайме II (10 август 1267 – 2 ноември 1327)- крал на Сицилия като Хайме I (1285 – 1295), а от 1291 година крал на Арагон като Хайме II
  • Федериго II Сицилийски (13 декември 1272 – 25 юли 1337), крал на Сицилия от 1295 г.
  • Педро (1275 – 25 август 1296), инфант на Арагона, вице-крал на Каталония от 1285 г., женен 1291 г. за Гилема де Монкада (ок. 1245/1255 – 1309), дъщеря на виконт Гастон VII де Монткада
  • Света Изабела Португалска (Елизабет) (1271 – 1336), омъжена 1282 г. за крал Денис I Португалски (1261 – 1325), канонизирана 1625 г. от Римската-Католическа Църква
  • Йоланда (Виоланта) (1273 – 1302), омъжена 1297 г. за крал Робер Мъдри от Неапол (1277 – 1343)
Гробовете на Констанца, нейният син Алфонсо III и други деца в катедралата на Барцелона

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Uwe A. Oster; Die Frauen Kaiser Friedrichs II.; Piper Verlag GmbH München; Ungekürzte Taschenbuchausgabe Dezember 2009; ISBN 978-3-492-25736-7
  • Eberhard Horst; Friedrich der Staufer – Eine Biographie; Claasen Verlag GmbH; Düsseldorf, Neuausgabe 1989; ISBN 3-546-44786-7
  • Thomas Zotz; Philipp III (1270 – 1285) in: Die französischen Könige des Mittelalters – Von Odo bis Karl VIII., Joachim Ehlers, Heribert Müller, Bernd Schneidmüller; Verlag C.H. Beck, München 1996; ISBN 3-406-40446-4
  • Andreas Udo Fitzel; Konstanze von Aragon und Sizilien – die letzte Stauferin; in: Einhorn-Jahrbuch 2011, S. 77 – 96; Einhorn-Verlag Schwäbisch Gmünd; ISBN 978-3-936373-69-1

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Constanza of Sicily, fmg.ac
  2. Hohenstaufen, genealogy.euweb.cz