Коста Геров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Коста Геров
български зограф и учител
Роден
1831 г.
Починал
28 август 1905 г. (74 г.)

Костадин Атанасов Геров (Косто Антикаря) е български зограф и учител, гравьор на печати – глиптика.[1]

Художествена и просветна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1831 г. в Самоков. Син е на бояджия на шаяци от Самоков. Учи при Иван Иконописец от образописовия род. Работи с Никола Образописов като негов пръв помощник. Изписва стенописи и икони в редица църкви и манастири – Бельовата църква в село Чуйпетлово (1865), Габренски манастир (1867), село Кралев дол (1867), село Доспей (1868), село Студена (1869), Люлинския манастир (1877), село Попово (1880), икони в Кладнишкия манастир (1883), църквата Успение Богородично в село Трекляно (1888), село Църква (1892 – 1893), Бобошево (1888), село Радуил (1897).[1]

Учител е в селата Студена – (1874 – 1877, 1879, 1881 – 1884), Попово (1880) и Кладница (1885). Изявява се и като деец за църковна независимост.[1]

Умира на 28 август 1905 г. в Самоков.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

  • Димитър Атанасов Геров (1815 – 1904) – роден в Самоков, зограф и гравьор на печати-глиптика. Дарител на Бельовата църква в 1867 г. Посещаван от Георги Бенковски през 1876 година.[1]
  • Николай Димитъров Геров (Антикаров) – роден в Самоков, учи за офицер в Пловдив – през 1876 г. Бенковски иска от него да му препоръча верни на делото хора в Самоков. Капитан от 1886 г., майор в Тринадесети пехотен рилски полк. В периода 1888 – 1890 г. е ротмистър и ковчежник на Първи конен полк. Награден е с кръст „За независимост“ през 1909 година.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Семерджиев, Христо. Самоков и околността му. С., 1913.
  • Захариев, Васил. Годишнини свързани с развитието на българското възрожденско изобразително изкуство. С., 1962, Изд. на ИИИ, кн.V
  • Василиев, Асен. Български възрожденски майстори С., 1965
  • Енциклопедия на изобразителните изкуства България. Том първи, С., 1980. Издателство на БАН

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Геров / Антикаров (Самоков). // Енциклопедия на български родове, 27 февруари 2011 г. Посетен на 20 август 2021 г.