Направо към съдържанието

Болбока

(пренасочване от Котловина (Одеска област))
Котловина
Котловина
село
Знаме
      
Герб
Църквата в селото
Църквата в селото
Украйна
45.5078° с. ш. 28.5797° и. д.
Котловина
Одеска област
45.5078° с. ш. 28.5797° и. д.
Котловина
Страна Украйна
ОбластОдеска област
РайонИзмаилски
Надм. височина30 m
Население2643 души (2001)
Основаване1948
Пощенски код68820
Телефонен код+380 04840
Часова зонаEET (UTC+2; Лятно часово времеUTC+3)
Котловина в Общомедия

Болбо́ка или Котлови́на (на украински и на руски: Котловина, до 1948 г. – Болбо́ка; гагаузки: Bolboka; на румънски: Bolboca) е село в Измаилски район на Одеска област, Украйна. Заема площ от 3,43 км2.

Селото се намира в историческата област Буджак (Южна Бесарабия). Разположено е край западния бряг на езерото Ялпуг, на 6 километра южно от село Владичен и на 14,5 километра североизточно от село Караагач.

За пръв път Болбока се споменава през 1754 година, когато Буджакът се контролира от ногайците. По това време населението на селото е молдовско.[1]

След Руско-труската война от 1806 – 1812 година, когато Бесарабия е завладяна от Руската империя, в Болбока се заселват 154 семейства от българските земи[2] – предимно гагаузи, определяни по това време като българи. Според някои сведения през 1818 година Болбока има 489 жители (109 семейства), а през 1820 г. – 504 жители (107 семейства).[3] В Указа на руския император Александър І от 29 декември 1819 година, регламентиращ статута на „българите и другите отвъддунавски преселници“, Болбока е посочено като селище в Кагулски окръг.[4]

Съгласно Парижкия мирен договор от 1856 г. Болбока попада в Княжество Молдова, а впоследствие – в новообразуваната Румъния. През 1858 година молдовските власти разрешават да се открие в селото начално българско училище.[5] В 1861 – 1862 година 255 семейства от Балбок участват в преселението на част от бесарабските българи в Таврия.[6]

След 1878 година селото отново е включено в състава на Русия. В началото на ХХ век Болбока има 489 къщи, 2608 жители, притежаващи 5669 десетини земя.[7]

Населението на селото възлиза на 2643 души(2001). Гъстотата е 770,55 души/км2. Местните жители са гагаузи. Православни християни.

Численост и дял на населението по роден език, според преброяването на населението през 2001 г.:[8]

Роден език Численост Дял (в %)
Общо 2643 100.00
Гагаузки 2292 86.71
Руски 159 6.01
Украински 85 3.21
Български 53 2.00
Молдовски 51 1.92
Беларуски 1 0.03
Други 2 0.07
  • Никола Козлев (1824 – 1902) – български книжовник и революционер, учителствал в Болбока 1860 – 1868.
  1. Червенков, Николай и Иван Грек. Българите от Украйна и Молдова. Минало и настояще, София 1993, с. 15.
  2. Скальковский, А.А., Болгарские колонии в Бессарабии и Новороссийском крае. Статистический очерк, Одесса 1848, с. 67.
  3. Каранастас, Олга Радова. Гагаузы в составе задунайских переселенцев и их переселения в Буджаке (конец XVIII – первая четверть XIX века), Кишинев – Комрат 2001, с. 98
  4. Новаков, Савелий З. Социально-экономическое развитие болгарских и гагаузких сел Южной Бессарабии (1857 – 1918), Chişinău 2004, с. 518.
  5. Сюпюр, Елена. Българската емигрантска интелигенция в Румъния през XIX век, София 1982, с. 22 – 23, 216
  6. Греков, Михаил. Как ние освобождавахме България, София 1990, с. 245.
  7. Державин, Н. С., Болгарскиія колониіи въ Россіи, Сборникъ за народни умотворения и народописъ, книга XXIX, София 1914, с. 27.
  8. „Linguistic composition, Odeska oblast: 2001 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 22 април 2018. (на украински)