Кристина Горанчева
| Кристина Горанчева | |
| българска певица | |
 | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала | |
| Учила в | Национална музикална академия |
| Музикална кариера | |
| Стил | опера |
| Глас | сопран |
Кристина Петрова Горанчева е българска оперна певица, сопрано.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Кристина Горанчева е дъщеря на оперната певица Екатерина Апостолова и инженера Петър Горанчев. Завършва пеене в Музикалната академия. Още като студентка участва в международни конкурси. Носител е на четири международни награди от едни от най-престижните оперни конкурси – в Тулуза, Вервие, Париж и Рио де Жанейро.
Кристина Горанчева е измежду малкото българки, играли в „Ла Скала“. Под режисурата на Юрий Любимов и диригентството на Клаудио Абадо през сезон 1974/1975 и 1977/1978 тя пее на сцената на Миланския театър в творбата „Al gran sole carico d'amore“ на Луиджи Ноно. Пяла е с дългосрочни договори и гастроли на оперните и концертни сцени в почти цяла Европа. В България е участвала в спектакли на Софийската, Варненската и Русенската опера. Била е солистка на всички големи български симфонични оркестри. Сред многобройните ѝ роли са Розина в „Севилският бръснар“ от Росини, Корила във „Вива ла мама“ от Доницети, Антонида в „Иван Сусанин“ от Глинка.[1][2] През 1979 в Нюрнберг участва в премиерата на операта „Tempus Dei“ на германския композитор Вернер Якоб, където изпълнява ролята на Ева.
През последните години от живота си Кристина Горанчева е координатор на организираната от сдружение „Нова палитра“ в София пролетна лектория „Единство на времената“, в която участват множество видни български интелектуалци, сред които Карандаш, Вера Ганчева, Мони Алмалех, Цветан Теофанов, Орлин Стефанов, Ерика Лазарова, Нина Димитрова.[1]
Почива на 66-годишна възраст на 13 юни 2013 година. [1]
