Направо към съдържанието

Лалапаша

Лалапаша
Lalapaşa
Турция
41.8333° с. ш. 26.7333° и. д.
Лалапаша
Мармара
41.8333° с. ш. 26.7333° и. д.
Лалапаша
Страна Турция
РегионМармара
ВилаетОдрин
Площ462,8 km²
Надм. височина172 m
Население1596 души (2018)
Наречен наЛала Шахин
Официален сайтwww.lalapasa.gov.tr
Лалапаша в Общомедия

Лалапаша или Лахна Пашакьой (на турски: Lalapaşa) е град в европейската част на Турция, северната част на вилает Одрин, от вилаетния център Одрин отстои на 27 км североизточно. Лалапаша е околийски център и единствена община в едноименната околия. Градът носи името на Лала Шахин паша (1330–около 1382), османски военачалник и първи бейлербей на Румелия.

В XIX век Лалапаша е българско село в Одринска кааза на Одринския вилает на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Лахна-Пашакьой (Lahna-Pachakoui) има 68 домакинства и 385 българи.[1]

Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 50 български екзархийски семейства или 216 души.[2]

Българското население се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година. 42 семейства (209 души) се заселват в Къзълагачка (Елховска) околия.[3]

От север на околия Лалапаша е българо-турската граница и общините Елхово, Тополовград и Свиленград. На територията на околия Лалапаша се намира село Хамзабейли, при което е разположен единият от трите гранични контролно-пропускателни пунктове на българо-турската граница – ГКПП Лесово - Хамзабейли.

Родени в Лалапаша
  • Яни Георгиев (1883 - ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Димитър Ташев[4]
  1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 16.
  2. Милетичъ, Л. Разорението на тракийскитѣ българи прѣзъ 1913 година. София, Българска академия на наукитѣ. Държавна печатница, 1918. с. 299.
  3. Милетичъ, Л. Разорението на тракийскитѣ българи прѣзъ 1913 година. София, Българска академия на наукитѣ. Държавна печатница, 1918. с. 311.
  4. Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.