Лименария
| Лименария Λιμενάρια | |
 Общ изглед | |
  Лименария  Лименария  Лименария | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Тасос |
| Географска област | Тасос |
| Надм. височина | 13 m |
| Население | 2351 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 640 02 |
| Телефонен код | 2593 |
| Лименария в Общомедия | |
Лимена̀рия (на гръцки: Λιμενάρια) е второто по-големина селище на остров Тасос в Северна Гърция.
География[редактиране | редактиране на кода]
Лименария е разположена в югозападния край на острова, в дъното на едноименния залив Лименария. В старата сграда на общината се помещава Етнографски музей.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
Църквата „Благовещение Богородично“ е от 1880 година,[2] а „Свети Георги“ в северната махала Каливия (Каливес) е от 1902 година.[3]
В 20-те години в Лименария са заселени гърци бежанци. В 1928 година Лименас е местно-бежанско селище със 122 семейства бежанци с 473 души.[4][5] Селището се развива бързо, като тук се преселват хора от Кастро и други села на острова. Жителите се занимават с производство на маслини и зехтин, пчеларство, риболов и турзъм.[6]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Скрес Лакос | Σκρὲς Λάκκος | Платанорема | Πλατανόρεμα[7] | река |
| Вагар Лакос | Βαγὰρ Λάκκος | Дросопиги | Δροσοπηγή[7] | река |
| Цинара | Τσιναρὰ | Платанон | Πλατάνω[7] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 1206[6] | 1240[6] | 1297[6] | 1999[6] | 1507[6] | 1448[6] | 1488[6] | 814[6] | 2373 | 2471 |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ ((el)) Забележителности на Тасос, Археологически музей, „Thassos-View“
- ↑ Αγγελούδη-Ζαρκάδα, Σαπφώ. Η αρχιτεκτονική των μεταβυζαντινών εκκλησιών της Θάσου: Ιστορική, κοινωνική και κατασκευαστική προσέγγιση. ∆ιδακτορική ∆ιατριβή. Καβάλα, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνική Σχολή. Τμήμα Αρχιτεκτόνων Μηχανικών, 2011. σ. 475.
- ↑ Αγγελούδη-Ζαρκάδα, Σαπφώ. Η αρχιτεκτονική των μεταβυζαντινών εκκλησιών της Θάσου: Ιστορική, κοινωνική και κατασκευαστική προσέγγιση. ∆ιδακτορική ∆ιατριβή. Καβάλα, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνική Σχολή. Τμήμα Αρχιτεκτόνων Μηχανικών, 2011. σ. 494.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 257. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в г д е ж з и Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 258. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 709. (на гръцки)
| |||||||||||
| |||||||||||
