Теологос (Тасос)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Теологос.
| Теологос Θεολόγος | |
 Къща в Теологос | |
  Теологос  Теологос  Теологос | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Тасос |
| Географска област | Тасос |
| Надм. височина | 240 m |
| Население | 515 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 640 05 |
| Теологос в Общомедия | |
Теологос (на гръцки: Θεολόγος) е село на остров Тасос в Северна Гърция.
География
[редактиране | редактиране на кода]
Селището е разположено в центъра на острова, на 240 m надморска височина в южното подножие на планината Ипсарио.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]Селището вероятно е основано след падането на Константинопол от бежанци от града. За това говорят запазените фамилии Нотарас, Кантакузинос, Комнинос, както и имената на старите селища разположени на 3 – 4 km южно – Ано и Като Политес (Горни и Долни Граждани). В Като Политес са запазени останките на църквата „Свети Харалампий“, а в Ано Политес – на „Свети Константин“.[2] В църквата „Въведение Богородично“ има стенописи от XV век,[3] а „Света Богородица“ е от преди 1633 година. В нея има запазени стенописи от XVII век.[4] Заселването на сегашното място става в началото на XVIII век поради пиратски нападения.[5] Гробищната църква на Долната махала – Като Теологос, „Свети Николай“ е от 1860 година,[6] а на Горната – Ано Теологос, „Свети Йоан Предтеча“ – от 1899 година.[7] Край селото се намира и църква от 1866 година „Свети Георги Палирски“,[8] а „Свети Безсребреници“ е от 1890 година.[9]
На австро-унгарската военна карта е отбелязано като Seologos (Tolos).[10]
Селото традиционно произвежда маслини, зехтин и мед. След Втората световна война има миграция към крайбрежните селища и големите градове.[1]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Ага Лакос | Αγᾶ Λάκκος | Врахорема | Βραχόρεμα[11] | река |
| Абас | Άμπὰς | Пединон | Πεδινόν[11] | |
| Царласа | Τσαρλασᾶ | Дримос | Δρυμός[11] | |
| Ак Абас | Ακ Αμπὰς | Хамилон | Χαμηλόν[11] | |
| Ак Демир Халкас | Ακ Δεμὶρ Χαλκᾶς | Мармара | Μάρμαρα[11] | |
| Вигла Стималалуди | Βίγλα Στιμαλαλούδη | Скепастон | Σκεπαστόν[11] | |
| Цуцула | Τσουτσούλα | Трикорфон | Τρίκορφον[11] | връх ЮИ от Теологос (854 m)[12] |
| Кавалезос | Καβαλέζος | Лофион | Λοφίον[11] | местност ЮИ от Теологос[12] |
| Сунгрос Певкос | Σόγκρος Πεῦκος | Певкон | Πευκών[11] |
- Ано Теологос
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 1516[1] | 1631[1] |
- Като Теологос
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 1068[13] | 452[13] |
- Теологос
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 1772[1] | 1996[1] | 1916[1] | 1927[1] | 1132[1] | 918[1] | 1124[1] | 731 | 636 | 515 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Теологос
Георгис Метаксас, водач на Тасоското въстание от 1821 година- Николаос Ламбирис (Νικόλαος Λαμπίρης), гръцки андартски деец, роден в Теологос, агент от трети ред, четник в Ениджевардарско, после учител в Енидже Вардар, след това лежи в затвор до Младотурската революция[14]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 262. (на македонска литературна норма)
- ↑ Μπακιρτζῆς, Αργύρης. Τὸ μονύδριο τῆς Παναγίας καὶ ὁ Θεολόγος τῆς Θάσου // Μακεδονικά 24 (ΚΔ΄). 1984. σ. 124 - 127. (на гръцки)
- ↑ Υπουργείο Πολιτισμού και Τουρισμού. 12η Εφορεία Βυζαντινών Αρχαιοτήτων. Το ναϋδριο της Παναγούδας στο Θεολόγο Θάσου // ΑΝ.Α.Ε.Θ. - Αναπτυξιακή Αδελφική Εταιρία Θάσου, Καβάλα, 2010. Посетен на 31 август 2016. (на гръцки)
- ↑ Μπακιρτζῆς, Αργύρης. Τὸ μονύδριο τῆς Παναγίας καὶ ὁ Θεολόγος τῆς Θάσου // Μακεδονικά 24 (ΚΔ΄). 1984. σ. 124. (на гръцки)
- ↑ Υπουργείο Πολιτισμού και Τουρισμού. 12η Εφορεία Βυζαντινών Αρχαιοτήτων. Το ναϋδριο της Παναγούδας στο Θεολόγο Θάσου // ΑΝ.Α.Ε.Θ. - Αναπτυξιακή Αδελφική Εταιρία Θάσου, Καβάλα, 2010. Посетен на 30 август 2016. (на гръцки)
- ↑ Αγγελούδη-Ζαρκάδα, Σαπφώ. Η αρχιτεκτονική των μεταβυζαντινών εκκλησιών της Θάσου: Ιστορική, κοινωνική και κατασκευαστική προσέγγιση. ∆ιδακτορική ∆ιατριβή. Καβάλα, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνική Σχολή. Τμήμα Αρχιτεκτόνων Μηχανικών, 2011. σ. 459. (на гръцки)
- ↑ Αγγελούδη-Ζαρκάδα, Σαπφώ. Η αρχιτεκτονική των μεταβυζαντινών εκκλησιών της Θάσου: Ιστορική, κοινωνική και κατασκευαστική προσέγγιση. ∆ιδακτορική ∆ιατριβή. Καβάλα, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνική Σχολή. Τμήμα Αρχιτεκτόνων Μηχανικών, 2011. σ. 492. (на гръцки)
- ↑ Αγγελούδη-Ζαρκάδα, Σαπφώ. Η αρχιτεκτονική των μεταβυζαντινών εκκλησιών της Θάσου: Ιστορική, κοινωνική και κατασκευαστική προσέγγιση. ∆ιδακτορική ∆ιατριβή. Καβάλα, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνική Σχολή. Τμήμα Αρχιτεκτόνων Μηχανικών, 2011. σ. 469. (на гръцки)
- ↑ Αγγελούδη-Ζαρκάδα, Σαπφώ. Η αρχιτεκτονική των μεταβυζαντινών εκκλησιών της Θάσου: Ιστορική, κοινωνική και κατασκευαστική προσέγγιση. ∆ιδακτορική ∆ιατριβή. Καβάλα, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνική Σχολή. Τμήμα Αρχιτεκτόνων Μηχανικών, 2011. σ. 484. (на гръцки)
- ↑ Generalkarte von Mitteleuropa 1:200.000 der Franzisco-Josephinischen Landesaufnahme. Österreich-Ungarn, ab 1887-1914. (на немски)
- ↑ а б в г д е ж з и Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 709. (на гръцки)
- ↑ а б Ávdhira GSGS (Series); 4439. 2nd ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. 610/9542." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University. London, War Office, 1944.[неработеща препратка]
- ↑ а б Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 257. (на македонска литературна норма)
- ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 66. (на гръцки)
| |||||||||||
| |||||||||||
