Успение Богородично (Мариес)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други значения на Успение Богородично.

„Успение Богородично“
Κοίμησης της Θεοτόκου
Местоположение в Мариес
Вид на храма православен манастир
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Населено място Мариес
Вероизповедание Вселенска патриаршия
Епархия Филипийска, Неаполска и Тасоска
Архиерейско наместничество Тасоско
Тип на сградата трикорабна базилика
Изграждане 1813/1874 г.
Състояние действащ манастир
Сайт www.panagouda.gr

„Успение Богородично“ (на гръцки: Παναγούδα, Κοίμησης της Θεοτόκου) е православен манастир в западната част на остров Тасос, Гърция, част от Филипийската, Неаполска и Тасоска епархия на Вселенската патриаршия, под управлението на Църквата на Гърция.[1][2][3]

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Манастирът е разположен на малък хълм, на 4 km югозападно от село Мариес, на половината път към Скала Марион.[2] На 800 m на север са конаците на метоха на манастира Ставроникита, основан в 1810 година.[2] Наблизо е и метохът на Ксиропотам, основан в 1807 г. На 4,5 km североизточно е малката църква „Свети Пантелеймон“, построена в метоха на Каракал. Земята, на която е построен „Успение Богородично“ е на Ставроникита, купена в 1590 година.[4]

Манастирът има конаци, библиотека и малка красива църквичка „Свети Йоан Кръстител“.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Няма сведения за съществуване на манастира преди 1813 година. Според местните легенди старото му място е било по-надолу от сегашното. Католиконът е построен или обновен в 1813 година като обикновена църква.[1] Ктиторският надпис е в източната част на южната стена и гласи: „1813 / Μαίου 5/ ΥΠΕΡΑΓΙΑ ΘΕΟΤΟΚΕ / ΦΥΛΑΤΕ ΚΑΙ ΣΚΕΠΕ / ΤΟΥΣ ΔΟΥΛΟΥΣ ΣΟΥ“ („Пресвета Богородице пази и закриляй своите раби“). В западния ъгъл на същата страна между кръстове има същата дата. На западната страна, вдясно от входа има друг надпис „ΜΑΣΤΟΥΡΟΥ / ΑΙΡΑΚΛ(Η)ΚΟΥΡΤΟΥ“.[4]

Строежът на храма, посветен на „Успение Богородично“, започва през 1810 година, когато общината иска от управителя на острова разрешение за ремонт на старата църква на селото в местността Ахлади, която е с разрушена врата и таван. Около сегашната църква е било старото село Мариес, унищожено от пиратски набези, което е имало църква „Успение Богородично“. Вероятно при тях е пострадала и църквата.[4] Разрешено било църквата да бъде поправена, а на практика построена наново, за 12 дни.[5]

В 1974 година църквата със 7 декара земя е превърната в манастир. Манастирът е основан официално с решение на министерството на образованието от 20 февруари 1976 година. В 1977 година започва да се строи северното крило на конака, завършено в 1981 година. Строителните работи продължават до 1993 година. Пръв игумен е архимандрит Пантелеймон Калафатис.[5]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Църквата е трикорабна двуипостасна базилика, с трем на юг. Наосът е вкопан, с голям наклон в две посоки.[5] Първоначално е изграедн наосът с размери 16,40 m дължина, 8,52 m ширина, 3,00 височина и 0,70 m дебелина на стената. Площта му е 139,73 m2. Входовете са два – от запад и от север, с еднокрили врати и извити арки. Над вратите в плитки ниши са изобразени Богородица с Христос.[6]

Тремът на юг е датиран с надпис вляво от западния вход „1880 ΜΑΡ(ΤΙΟΥ)“. Иззидан е от камък с три дървени стълба на юг и желязна врата на изток. Покривът е дървен с кръгли плочи. Тремът има отделен покрив на три води. Църквата е измазана, като на запад и в левия ъгъл на южната стена има керамична украса с кръстове.[7]

Вътрешност[редактиране | редактиране на кода]

Трите кораба във вътрешността са с размери 1,65 m, 3,60 m, 1,63 m и са разделени от шест двойки колони. Няма таван. Осветлението става от два малки прозореца на юг и трети в светилището.[6]

Иконостасът е резбован, като повечето царски икони изобразяват житието на Света Богородица. На северната стена има икона на Св. св. Константин и Елена, на иконостаса вляво от северната порта е „Зачатие на Света Ана“, датирана 1831 г., а вдясно „Рождество Христово“, „Успение на Света Богородица“, „Рождество на Света Богородица“ с датата 1830 г., „Света Богородица“, след царските двери са „Исус Христос“, „Свети Йоан Кръстител“, „Света Троица“, „Благовещение“ с датата 1830 г., южната врата и „Въведение Богородично“. Над царските икони е издълбана флорална декорация, а над нея е дейсисният ред, който, поради голямата височина е наклоненн напред за по-добра видимост. Над дейсисните икони има серия от малки изображения и дракони от двете страни на кръста.[6] Иконата на Света Богородица е смятана за чудотворна. Църквата е изписана от анонимен зограф.[1][6]

Светилището е с ширина от 1,72 m. Протезисът е полукръгъл и извит. На юг от централната апсида е диакониконът и още една ниша. Така храмът е двуипостасен, посветен и на Благовещение Богородично.[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Μοναστήρια & Εκκλησίες. // Go Thassos. Посетен на 28 август 2016.
  2. а б в Αγγελούδη-Ζαρκάδα, Σαπφώ. Η αρχιτεκτονική των μεταβυζαντινών εκκλησιών της Θάσου: Ιστορική, κοινωνική και κατασκευαστική προσέγγιση. ∆ιδακτορική ∆ιατριβή. Καβάλα, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνική Σχολή. Τμήμα Αρχιτεκτόνων Μηχανικών, 2011. σ. 387.
  3. Ιερά Μονή Κοιμήσεως της Θεοτόκου Μαριών Θάσου. // Ιερά Μητρόπολη Φιλίππων, Νεαπόλεως και Θάσου. Посетен на 26 април 2020 г. (на гръцки)
  4. а б в Αγγελούδη-Ζαρκάδα, Σαπφώ. Η αρχιτεκτονική των μεταβυζαντινών εκκλησιών της Θάσου: Ιστορική, κοινωνική και κατασκευαστική προσέγγιση. ∆ιδακτορική ∆ιατριβή. Καβάλα, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνική Σχολή. Τμήμα Αρχιτεκτόνων Μηχανικών, 2011. σ. 388.
  5. а б в Αγγελούδη-Ζαρκάδα, Σαπφώ. Η αρχιτεκτονική των μεταβυζαντινών εκκλησιών της Θάσου: Ιστορική, κοινωνική και κατασκευαστική προσέγγιση. ∆ιδακτορική ∆ιατριβή. Καβάλα, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνική Σχολή. Τμήμα Αρχιτεκτόνων Μηχανικών, 2011. σ. 389.
  6. а б в г д Αγγελούδη-Ζαρκάδα, Σαπφώ. Η αρχιτεκτονική των μεταβυζαντινών εκκλησιών της Θάσου: Ιστορική, κοινωνική και κατασκευαστική προσέγγιση. ∆ιδακτορική ∆ιατριβή. Καβάλα, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνική Σχολή. Τμήμα Αρχιτεκτόνων Μηχανικών, 2011. σ. 390.
  7. Αγγελούδη-Ζαρκάδα, Σαπφώ. Η αρχιτεκτονική των μεταβυζαντινών εκκλησιών της Θάσου: Ιστορική, κοινωνική και κατασκευαστική προσέγγιση. ∆ιδακτορική ∆ιατριβή. Καβάλα, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνική Σχολή. Τμήμα Αρχιτεκτόνων Μηχανικών, 2011. σ. 391.
     Портал „Македония“         Портал „Македония