Успение Богородично (Мариес)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Успение Богородично.

„Успение Богородично“
Κοίμησης της Θεοτόκου
Map of Thasos.png
40.6675° с. ш. 24.5875° и. д.
„Успение Богородично“
Местоположение в Гърция, Тасос
Вид на храма православен манастир
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Населено място Мариес
Вероизповедание Вселенска патриаршия
Епархия Филипийска, Неаполска и Тасоска
Архиерейско наместничество Тасос
Тип на сградата трикорабна базилика
Време на изграждане 1813/1874 г.
Съвременно състояние действащ манастир

„Успение Богородично“ (на гръцки: Παναγούδα, Κοίμησης της Θεοτόκου) е православен манастир в западната част на остров Тасос, Гърция, част от Филипийската, Неаполска и Тасоска епархия на Вселенската патриаршия, под управлението на Църквата на Гърция.[1][2]

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Манастирът е разположен на малък хълм, на 4 km югозападно от село Мариес, на половината път към Скала Марион.[2] На 800 m на север са конаците на метоха на манастира Ставроникита, основан в 1810 година.[2] Наблизо е и метохът на Ксиропотам, основан в 1807 г. На 4,5 km североизточно е малката църква „Свети Пантелеймон“, построена в метоха на Каракал. Земята, на която е построен „Успение Богородично“ е на Ставроникита, купена в 1590 година.[3]

Манастирът има конаци, библиотека и малка красива църквичка „Свети Йоан Кръстител“.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Няма сведения за съществуване на манастира преди 1813 година. Според местните легенди старото му място е било по-надолу от сегашното. Католиконът е построен или обновен в 1813 година като обикновена църква.[1] Ктиторският надпис е в източната част на южната стена и гласи: „1813 / Μαίου 5/ ΥΠΕΡΑΓΙΑ ΘΕΟΤΟΚΕ / ΦΥΛΑΤΕ ΚΑΙ ΣΚΕΠΕ / ΤΟΥΣ ΔΟΥΛΟΥΣ ΣΟΥ“ („Пресвета Богородице пази и закриляй своите раби“). В западния ъгъл на същата страна между кръстове има същата дата. На западната страна, вдясно от входа има друг надпис „ΜΑΣΤΟΥΡΟΥ / ΑΙΡΑΚΛ(Η)ΚΟΥΡΤΟΥ“.[3]

Строежът на храма, посветен на „Успение Богородично“, започва през 1810 година, когато общината иска от управителя на острова разрешение за ремонт на старата църква на селото в местността Ахлади, която е с разрушена врата и таван. Около сегашната църква е било старото село Мариес, унищожено от пиратски набези, което е имало църква „Успение Богородично“. Вероятно при тях е пострадала и църквата.[3] Разрешено било църквата да бъде поправена, а на практика построена наново, за 12 дни.[4]

В 1974 година църквата със 7 декара земя е превърната в манастир. Манастирът е основан официално с решение на министерството на образованието от 20 февруари 1976 година. В 1977 година започва да се строи северното крило на конака, завършено в 1981 година. Строителните работи продължават до 1993 година. Пръв игумен е архимандрит Пантелеймон Калафатис.[4]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Църквата е трикорабна двуипостасна базилика, с трем на юг. Наосът е вкопан, с голям наклон в две посоки.[4] Първоначално е изграедн наосът с размери 16,40 m дължина, 8,52 m ширина, 3,00 височина и 0,70 m дебелина на стената. Площта му е 139,73 m2. Входовете са два – от запад и от север, с еднокрили врати и извити арки. Над вратите в плитки ниши са изобразени Богородица с Христос.[5]

Тремът на юг е датиран с надпис вляво от западния вход „1880 ΜΑΡ(ΤΙΟΥ)“. Иззидан е от камък с три дървени стълба на юг и желязна врата на изток. Покривът е дървен с кръгли плочи. Тремът има отделен покрив на три води. Църквата е измазана, като на запад и в левия ъгъл на южната стена има керамична украса с кръстове.[6]

Вътрешност[редактиране | редактиране на кода]

Трите кораба във вътрешността са с размери 1,65 m, 3,60 m, 1,63 m и са разделени от шест двойки колони. Няма таван. Осветлението става от два малки прозореца на юг и трети в светилището.[5]

Иконостасът е резбован, като повечето царски икони изобразяват житието на Света Богородица. На северната стена има икона на Св. св. Константин и Елена, на иконостаса вляво от северната порта е „Зачатие на Света Ана“, датирана 1831 г., а вдясно „Рождество Христово“, „Успение на Света Богородица“, „Рождество на Света Богородица“ с датата 1830 г., „Света Богородица“, след царските двери са „Исус Христос“, „Свети Йоан Кръстител“, „Света Троица“, „Благовещение“ с датата 1830 г., южната врата и „Въведение Богородично“. Над царските икони е издълбана флорална декорация, а над нея е дейсисният ред, който, поради голямата височина е наклоненн напред за по-добра видимост. Над дейсисните икони има серия от малки изображения и дракони от двете страни на кръста.[5] Иконата на Света Богородица е смятана за чудотворна. Църквата е изписана от анонимен зограф.[1][5]

Светилището е с ширина от 1,72 m. Протезисът е полукръгъл и извит. На юг от централната апсида е диакониконът и още една ниша. Така храмът е двуипостасен, посветен и на Благовещение Богородично.[5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Μοναστήρια & Εκκλησίες. // Go Thassos. Посетен на 28 август 2016.
  2. а б в Αγγελούδη-Ζαρκάδα, Σαπφώ. Η αρχιτεκτονική των μεταβυζαντινών εκκλησιών της Θάσου: Ιστορική, κοινωνική και κατασκευαστική προσέγγιση. ∆ιδακτορική ∆ιατριβή. Καβάλα, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνική Σχολή. Τμήμα Αρχιτεκτόνων Μηχανικών, 2011. σ. 387.
  3. а б в Αγγελούδη-Ζαρκάδα, Σαπφώ. Η αρχιτεκτονική των μεταβυζαντινών εκκλησιών της Θάσου: Ιστορική, κοινωνική και κατασκευαστική προσέγγιση. ∆ιδακτορική ∆ιατριβή. Καβάλα, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνική Σχολή. Τμήμα Αρχιτεκτόνων Μηχανικών, 2011. σ. 388.
  4. а б в Αγγελούδη-Ζαρκάδα, Σαπφώ. Η αρχιτεκτονική των μεταβυζαντινών εκκλησιών της Θάσου: Ιστορική, κοινωνική και κατασκευαστική προσέγγιση. ∆ιδακτορική ∆ιατριβή. Καβάλα, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνική Σχολή. Τμήμα Αρχιτεκτόνων Μηχανικών, 2011. σ. 389.
  5. а б в г д Αγγελούδη-Ζαρκάδα, Σαπφώ. Η αρχιτεκτονική των μεταβυζαντινών εκκλησιών της Θάσου: Ιστορική, κοινωνική και κατασκευαστική προσέγγιση. ∆ιδακτορική ∆ιατριβή. Καβάλα, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνική Σχολή. Τμήμα Αρχιτεκτόνων Μηχανικών, 2011. σ. 390.
  6. Αγγελούδη-Ζαρκάδα, Σαπφώ. Η αρχιτεκτονική των μεταβυζαντινών εκκλησιών της Θάσου: Ιστορική, κοινωνική και κατασκευαστική προσέγγιση. ∆ιδακτορική ∆ιατριβή. Καβάλα, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνική Σχολή. Τμήμα Αρχιτεκτόνων Μηχανικών, 2011. σ. 391.
     Портал „Македония“         Портал „Македония