Свети Николай (Тасос)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Свети Николай“
Αγίου Νικολάου
Saint Nicholas Church in Limenas, Thasos from SE.jpg
общ изглед
Map of Thasos.png
40.7792° с. ш. 24.7122° и. д.
„Свети Николай“
Местоположение в Гърция, Тасос
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Населено място Тасос
Вероизповедание Вселенска патриаршия
Епархия Филипийска, Неаполска и Тасоска
Архиерейско наместничество Тасос
Тип на сградата трикорабна куполна базилика
Време на изграждане 1835 г.
Съвременен статут действащ храм

„Свети Николай“ (на гръцки: Ιερός Ναός Αγίου Νικολάου Λιμένα) е православна църква в Тасос (Лименас), главното градче на остров Тасос, Егейска Македония, Гърция, част от Филипийската, Неаполска и Тасоска епархия на Вселенската патриаршия.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Църквата е разположена в североизточната част на града, близо до Агората и Археологическия музей. Според Константинос Хионис църквата е построена след Руско-турската война (1768 – 1774), когато руска флотска част акостира на острова.[1] Посещението е отбелязано от адмирал Степан Хметевски в дневника му.[2] Еманюел Милер разказва по-различна история като пише, че руската армия погребвала своите мъртви на Тасос. Съответно след края на войната, рускията адмирал посещава острова и дава пари, за да се построи църква, посветена на Свети Николай в тяхна памет. Жителите на селото взели парите, но не построили църква. След 20 години друг руски адмирал посетил Тасос, не открил църквата и оставил нови пари, които пък били използвани за ремонт на „Успение Богородично“ в Панагия.[3][1] Според Апостолос Вакалопулос църквата е открита на 2 юни 1835 година. Църквата не се споменава от австрийският посланик Антон фон Прокеш-Остен, посетил острова в 1828 г.,[1] но е спомената от Александер Конзе в 1858 година.[4][1] Вероятно все пак поне частично църквата ще да е била изградена с руските пари.[5]

В 1859 година в Тасос се установява униатския монах Пантелеймон от тракийското село Суджак, който в 1860 година оформя манастир около църквата. Около 1861 година е пристроен външен притвор.[5] След смъртта на Пантелеймон в 1868 година униатското братство се разпада. Изглежда църквата се е върнала към православието по-рано, защото в нея в 1865 година умира и е погребан митрополит Теоклит Маронийски. В 1873 година със стража в храма е поставен мраморен орел.[6]

В 1966 година е обявена за паметник на културата.[7]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

В архитектурно отношение е трикорабна, двуипостасна, сводеста куполна базилика без женска църква и с трансепт. Храмът има външни размери 20,73 m х 9,41 m и дебелина на стената 1,00 m, която намалява до 0,60 m в района на първата арка, която е по-голяма от другите четири. Тази разлика и различната дебелина на стената води до хипотезата, че притворът е добавен след 1860 година и че първоначалната църква е с дължина 15,80 m. Площта е 148,68 m2. Храмът е три стъпала под нивото на улицата. Входът е през двойна, централно разположена врата, от чиито две страни има два прозореца с извити трегери. Два други входа има на южната страна – един в района на втората дъга и един към олтара.[6]

Осветлението става чрез три южни различно оформени прозореца, три северни и два западни. Четири малки прозорци има и в купола в предната част на храма, които не се виждат от вътрешната страна.[8] Апсидата отвън е полукръгла с три слепи арки и осветителен процеп. Църквата е била измазана, но в 2007 година зидарията е разкрита и се виждат тухлен кръст в западната част. По ъглите има украса с дялани камъни. Покривът е на три води и е покрит с плочи, с които е покрит и куполът. Като цяло църквата отвън има опростен неокласически вид. Камбанарията е доста отдалечена на север, в ансамбъл със сградата на училището.[9]

Вътрешност[редактиране | редактиране на кода]

Трите кораба са разделени от по пет колони, като всички са различни и втора употреба.[6] Арките са с голяма височина, тъй като античните колони са доста къси – и с полукръгла форма. Корабите са тесни – северният е 1,60 m, южният – 1,55 m, а централният – 3,40 m. Аркадата на централния кораб е изписана със стенописи, а на страничните са украсени със звезди. Украса може да е имало и на другите стени, които обаче по-късно са варосани.[8]

Куполът е външно кръгъл с дванадесет слепи арки, а отвътре е изписан, като е отбелязана и годината на изписването – 1861. Стенописите са в лошо състояние и са в западен стил, очевидно дело на униатите. Пейките са подравнени по дължината на стените, тъй като пространството не е достатъчно, за да бъдат поставени от двете страни на пътеките. Подът е покрит с бяло-сив мрамор. Светилището е с една стъпка по-високо и е с ширина едва 1,22 m. Апсидата има три слепи арки и процеп за вентилация в средата.[8]

Иконостасът е зидан. На подиконните табла има ангели, а над тях са царските икони. От север: „Свети Георги“, северната олтарна врата с Архангел Михаил, „Дванадесет Апостоли“, „Свети Николай“,[8] „Света Богородица“, царските двери, „Христос Вседържител“, „Свети Йоан Предтеча“, „Св. св. Константин и Елена“, южната олтарна врата с Архангел Гавриил, „Свети Димитър“. Над царските икони има ред с ангели.[9]

Вторият олтар вероятно е бил посветен на Св. св. Константин и Елена.[9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Αγγελούδη-Ζαρκάδα, Σαπφώ. Η αρχιτεκτονική των μεταβυζαντινών εκκλησιών της Θάσου: Ιστορική, κοινωνική και κατασκευαστική προσέγγιση. ∆ιδακτορική ∆ιατριβή. Καβάλα, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνική Σχολή. Τμήμα Αρχιτεκτόνων Μηχανικών, 2011. σ. 417.
  2. Хметевский, С. П. Журнал Степана Петрова сына Хметевского о военных действиях русского флота в Архипелаге и у берегов Малой Азии в 1770—1774 годах. // Литературный журнал «Современник» 49 (1). 1855. с. 158, 159, 164.
  3. Miller, Emmanuel. Le Mont Athos, Vatopedi, l'Ile de Thasos. Paris, Leroux, 1889. с. 92.
  4. Alexander, Conze. Reise auf den Inseln des Thrakischen Meeres. Hannover, Carl Rümpler, 1860. с. 19.
  5. а б Αγγελούδη-Ζαρκάδα, Σαπφώ. Η αρχιτεκτονική των μεταβυζαντινών εκκλησιών της Θάσου: Ιστορική, κοινωνική και κατασκευαστική προσέγγιση. ∆ιδακτορική ∆ιατριβή. Καβάλα, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνική Σχολή. Τμήμα Αρχιτεκτόνων Μηχανικών, 2011. σ. 418.
  6. а б в Αγγελούδη-Ζαρκάδα, Σαπφώ. Η αρχιτεκτονική των μεταβυζαντινών εκκλησιών της Θάσου: Ιστορική, κοινωνική και κατασκευαστική προσέγγιση. ∆ιδακτορική ∆ιατριβή. Καβάλα, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνική Σχολή. Τμήμα Αρχιτεκτόνων Μηχανικών, 2011. σ. 419.
  7. ΥΑ 2258/4-2-1966 - ΦΕΚ 175/Β/26-3-1966. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 1 юли 2018.
  8. а б в г Αγγελούδη-Ζαρκάδα, Σαπφώ. Η αρχιτεκτονική των μεταβυζαντινών εκκλησιών της Θάσου: Ιστορική, κοινωνική και κατασκευαστική προσέγγιση. ∆ιδακτορική ∆ιατριβή. Καβάλα, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνική Σχολή. Τμήμα Αρχιτεκτόνων Μηχανικών, 2011. σ. 420.
  9. а б в Αγγελούδη-Ζαρκάδα, Σαπφώ. Η αρχιτεκτονική των μεταβυζαντινών εκκλησιών της Θάσου: Ιστορική, κοινωνική και κατασκευαστική προσέγγιση. ∆ιδακτορική ∆ιατριβή. Καβάλα, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνική Σχολή. Τμήμα Αρχιτεκτόνων Μηχανικών, 2011. σ. 421.
     Портал „Македония“         Портал „Македония