Направо към съдържанието

Рахони

Тази статия е за селището на Тасос. За селището на Крит вижте Вулгаро (дем Платанияс). За други значения вижте Рахони (пояснение).

Рахони
Ραχώνι
Тасос
40.7562° с. ш. 24.6376° и. д.
Рахони
Източна Македония и Тракия
40.7562° с. ш. 24.6376° и. д.
Рахони
Гърция
40.7562° с. ш. 24.6376° и. д.
Рахони
Страна Гърция
ОбластИзточна Македония и Тракия
ДемТасос
Географска областТасос
Надм. височина140 m
Население408 души (2021 г.)
Рахони в Общомедия

Рахо̀ни (на гръцки: Ραχώνι, катаревуса Ραχώνιον, Рахонион) е село на остров Тасос, Егейска Македония, Гърция. Старото име на селото е Вулга̀ро (Βουλγάρο)[1] или Булгаро.[2]

Селото е разположено на 140 m надморска височина[3] в северозападната част на Тасос в северното подножие на планината Ипсарио. Остои на 15 km западно от Лименас – главното градче на острова. Hа 3 km e от морския бряг, където е неговото пристанище Скала Рахониу.

Volgaro на картата E. C. B. Miller: Le Mont Athos, Vatopédi, l’ ile de Thasos, Paris, 1889

Според български източници населението на Булгаро е преселено от Дебърско.[2] Атанас Шопов предава следната легенда за старото име на селото:

Казват, че преди няколкостотини години дошла в Кавала една видна българка от владетелно коляно, която отишла и се заселила на тоя остров; това село е от нея основано и за туй гърците са го нарекли Вулгарица.[4]

Същата знатна българка Катерина от Дебърско построила и първата му църква.[5]

Николай Тулешков пише, че в XIX век в тук се заселват и много българи дюлгери, които дори създават свое поселище.[6]

На наличието на българи на острова отдават името Вулгаро и Александер Конзе (1860, Wulgáro), който говори за „негръцко“ население,[7] Жорж Перо (1864, Volgaro), който пише за „българска колония“[8] и Луи дьо Лоне (1897, Volgaro), който също говори за „българска колония“.[9]

Според Сапфо Ангелуди-Заркада името Вулгаро произлиза от факта, че в селото е имало метох на българския атонски Зографски манастир и името Βουλγάρο или Βουλγάρω е съкращение на μονή των Βουλγάρων.[10]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

Старото село е било разположено на 3 km югоизточно от днешното и на 7 km от морето, в местност с гледка към него. От селото днес е запазен енорийският храм „Свети Георги“ от 1779 година.[10] Външната църква „Свети Йоан Предтеча“ е строена върху раннохристиянски храм преди 1863 година.[11] Селото е споменато за пръв път като Булгар в преброяване от 1519 година като трето от петте тасоски села (първо е Лиманхисар, след това Теологос, Йенихисар и замъкът Каки Рахи) с 86 къщи.[12] Преброяването от 1550 година показва 90 къщи. Това от 1570 година показва Булгар като трето по-големина от шестте села (Теологос, Лиманхисар, Йенихисар, Булгар, замък Каки Рахи, Мариес) на острова със 179 къщи. В 1601 година селото има 222 къщи, в 1626 – 175 семейства, в 1670 – 134 семейства. За разработването на отдалечените маслинови горички, жителите на селото започват да използват колиби на днешното място на селото. В 1777 година е построена църквата „Свети Георги“.[13]

В XIX век част от жителите се изселват на северозапад на мястото на днешното село и залепеното за него Вузи.[13] Църквата „Успение Богородично“ е построена в 1822 година,[1][13] а жителите на Вузи започват в 1830 година да строят храма „Свети Николай“,[13] завършен в 1850 година. В него е пренесена част от църковната утвар на „Свети Георги“ – икона от преди 1600 г. и евангелие, издадено във Венеция в 1687 година.[13] Старото село постепенно е запуснато, както това отбелязва през август 1828 г. австрийският посланик Антон фон Прокеш-Остен, който отдава това на епидемия.[14] В 1830 – 1831 година селото има само 64 къщи.[15]

В 1839 година Волгаро, Кастро и Панагия са споменати като най-забележителни селища на острова. На картата на Драмския санджак от 1878 година са показани само две тасоски села – Панагия (главното селище) и Болгар. В 1885 година кавалското гръцко консулство вече не споменава старото село, а само Волгаро със 700 жители (тоест Рахони) и Волгаро с 325 жители (тоест Агиос Георгиос). Според Николаос Схинас в 1887 година Вулгаро има 1025 жители в две махали. В 1906 година мухтарят на Вулгаро иска от каймакамина в Кавала смяна на „варварското“ име Вулгаро.[15]

На австро-унгарската военна карта е отбелязано като Вулгаро (Vulgaro) западно под връх Зографу (Zografu), приблизително на мястото на Скала Рахониу, а селото е отбелязано като Раховик (Rahovik).[16]

В 1928 година има 511 жители, от които 14 гърци бежанци.[17]

Селото традиционно произвежда маслини и зехтин, както и мед.[17]

В 1991 година северозападно от Рахони е регистрирано малкото туристическо селище Пахис (Παχύς) с 11 жители.[3]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 666[17] 815[17] 511[17] 727[17] 767[17] 754[17] 581[17] 477[17] 439[17] 365 446 448
Родени в Рахони
  1. а б Μοναστήρια & Εκκλησίες // Go Thassos. Посетен на 28 август 2016.
  2. а б Ярановъ, Димитъръ. Българското Бѣломорие като географско понятие // Бѣломорски прегледъ I. 1942. с. 4.
  3. а б Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 260. (на македонска литературна норма)
  4. Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 55.
  5. „Spremnost“, Zagreb, 1942-06-21.
  6. Тулешков Н., Архитектурното изкуство на старите българи Т. 3: Възраждане C. 2006 г., стр. 74, архив на оригинала от 20 декември 2012, https://web.archive.org/web/20121220001211/http://www.helikon.bg/books/29/%D0%90%D1%80%D1%85%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BA%D1%82%D1%83%D1%80%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B8%D0%B7%D0%BA%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8-%D0%A2.2-3%3A-%D0%9A%D1%8A%D1%81%D0%BD%D0%BE-%D0%A1%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%B5-%D0%B8-%D0%92%D1%8A%D0%B7%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B5_124636.html, посетен на 22 март 2013 
  7. Alexander, Conze. Reise auf den Inseln des Thrakischen Meeres. Hannover, Carl Rümpler, 1860. с. 24.
  8. Perrot, Georges. Mémoire sur l'île de Thasos. Paris, Imprimerie Impériale, 1864. с. 70.
  9. Launay, Louis de. Chez les Grecs de Turquie. Paris, Édouard Cornély, 1897. с. 145.
  10. а б Αγγελούδη-Ζαρκάδα, Σαπφώ. Το μετόχι της μονής Ζωγράφου Αγίου Όρους στο Ραχώνι της Θάσου // Θασιακά τ.12 (2001 – 2003). Καβάλα, 2005. σ. 35. Архивиран от оригинала на 2016-09-11.
  11. Αγγελούδη-Ζαρκάδα, Σαπφώ. Η αρχιτεκτονική των μεταβυζαντινών εκκλησιών της Θάσου: Ιστορική, κοινωνική και κατασκευαστική προσέγγιση. ∆ιδακτορική ∆ιατριβή. Καβάλα, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνική Σχολή. Τμήμα Αρχιτεκτόνων Μηχανικών, 2011. σ. 433.
  12. Αγγελούδη-Ζαρκάδα, Σαπφώ. Το μετόχι της μονής Ζωγράφου Αγίου Όρους στο Ραχώνι της Θάσου // Θασιακά τ.12 (2001 – 2003). Καβάλα, 2005. σ. 36 – 37. Архивиран от оригинала на 2016-09-11.
  13. а б в г д Αγγελούδη-Ζαρκάδα, Σαπφώ. Το μετόχι της μονής Ζωγράφου Αγίου Όρους στο Ραχώνι της Θάσου // Θασιακά τ.12 (2001 – 2003). Καβάλα, 2005. σ. 37. Архивиран от оригинала на 2016-09-11.
  14. Αγγελούδη-Ζαρκάδα, Σαπφώ. Το μετόχι της μονής Ζωγράφου Αγίου Όρους στο Ραχώνι της Θάσου // Θασιακά τ.12 (2001 – 2003). Καβάλα, 2005. σ. 38. Архивиран от оригинала на 2016-09-11.
  15. а б Αγγελούδη-Ζαρκάδα, Σαπφώ. Το μετόχι της μονής Ζωγράφου Αγίου Όρους στο Ραχώνι της Θάσου // Θασιακά τ.12 (2001 – 2003). Καβάλα, 2005. σ. 39. Архивиран от оригинала на 2016-09-11.
  16. Generalkarte von Mitteleuropa 1:200.000 der Franzisco-Josephinischen Landesaufnahme. Österreich-Ungarn, ab 1887-1914. (на немски)
  17. а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 261. (на македонска литературна норма)