Свети Георги (Рахони)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Георги.
| „Свети Георги“ Αγίου Γεωργίου | |
 Местоположение | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Гърция |
| Населено място | Рахони |
| Религия | Вселенска патриаршия |
| Епархия | Филипийска, Неаполска и Тасоска |
| Архиерейско наместничество | Тасоско |
| Тип на сградата | еднокорабен храм |
| Изграждане | 1779 г. |
| Статут | действащ храм |
„Свети Георги“ (на гръцки: Ιερός Ναός Αγίου Γεωργίου) е възрожденска православна църква край село Рахони (Вулгаро) на остров Тасос, Егейска Македония, Гърция, част от Филипийската, Неаполска и Тасоска епархия на Вселенската патриаршия.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
Църквата е построена на 3 km югоизточно от Рахони, на мястото на старото село, чийто енорийски храм е била.[2] Храм с името „Свети Георги“ е известен от 1384 г., като част от метоха в Мавролименас на светогорския манастир „Пантократор“. Възможно е на това място да е била и църквата, която великият примикюр Йоан дарява на „Пантократор“.[1]
На днешния храм има запазени два надписа на северната стена – „1779/ ΘΟΔΟΡΙ“ и „ΖΑΧΑΡΙΑΣ / Ο ΜΑΣΤΟΡΑΣ /1836 ΑΠ(ΡΙΛΙΟΥ) 8“. На източната стена има надпис „1941“.[1] Църквата е част от метоха на Зографския манастир във Вулгаро.[1] В 1739 година селянище посвещават на манастира „Свети Георги“ земя и сгради и според надписа на храма в 1779 година видимо е обновен. През 1808 година поради лошото финансово състояние на манастира, селяните решават да го дарят на най-мощния във финансово отношение светогорски манастир – Ватопед.[3] Ватопед приема дарението и се грижи за малкия селски манастир, като според втория надпис на 8 април 1836 година е завършил ремонт. Църквата е опожарена в 1890 година в пожара унищожил селото. В 1941 година е възстановена. По-късно е добавен трем.[4]
Архитектура[редактиране | редактиране на кода]
Представлява еднокорабен храм с дървен покрив, женска църква и нов трем на северната страна. Размерите му са 17,95 m на 7,65 m, а площта – 137,32 m2. Има четири южни и три северни прозореца. Апсидата е шестоъгълна с прозорче, а протезисът е полукръгъл свързан с още една ниша на северната стена. Диаконикон няма. Олтарът е мраморен, а иконостасът – дъсчен с три врати и пет отвора за царските икони, които се поставят само, когато храмът празнува.[4] Празнува на 23 април и на 1 май.[5]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Αγγελούδη-Ζαρκάδα, Σαπφώ. Η αρχιτεκτονική των μεταβυζαντινών εκκλησιών της Θάσου: Ιστορική, κοινωνική και κατασκευαστική προσέγγιση. ∆ιδακτορική ∆ιατριβή. Καβάλα, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνική Σχολή. Τμήμα Αρχιτεκτόνων Μηχανικών, 2011. σ. 358.
- ↑ Αγγελούδη-Ζαρκάδα, Σαπφώ. Το μετόχι της μονής Ζωγράφου Αγίου Όρους στο Ραχώνι της Θάσου // Θασιακά τ.12 (2001-2003). Καβάλα, 2005. σ. 35. Архивиран от оригинала на 2016-09-11.
- ↑ Αγγελούδη-Ζαρκάδα, Σαπφώ. Η αρχιτεκτονική των μεταβυζαντινών εκκλησιών της Θάσου: Ιστορική, κοινωνική και κατασκευαστική προσέγγιση. ∆ιδακτορική ∆ιατριβή. Καβάλα, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνική Σχολή. Τμήμα Αρχιτεκτόνων Μηχανικών, 2011. σ. 359.
- ↑ а б Αγγελούδη-Ζαρκάδα, Σαπφώ. Η αρχιτεκτονική των μεταβυζαντινών εκκλησιών της Θάσου: Ιστορική, κοινωνική και κατασκευαστική προσέγγιση. ∆ιδακτορική ∆ιατριβή. Καβάλα, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνική Σχολή. Τμήμα Αρχιτεκτόνων Μηχανικών, 2011. σ. 360.
- ↑ Εξωκκλήσια της Θάσου // Thassos-island.gr. Посетен на 27 август 2016.
| |||||||||||
| |||||||||||
