Направо към съдържанието

Мъглавит

(пренасочване от Маглаик)
Мъглавит
Gökyaka
село
Турция
41.8825° с. ш. 27.6222° и. д.
Мъглавит
Мармара
41.8825° с. ш. 27.6222° и. д.
Мъглавит
Страна Турция
РегионМармара
ВилаетЛозенград
ОколияМалък Самоков
Надм. височина452 m
Население72 души (Оценки на TÜİK през 2018 г.)
Пощенски код39500
Телефонен код(+90) 288
МПС код39
Часова зонаFET (UTC+3)

Мъглавит, още Маглавит или Маглаик (на турски: Gökyaka, Гьокяка), е село в околия Малък Самоков, вилает Лозенград (Къркларели), Турция. Според оценки на Статистическия институт на Турция през 2018 г. населението на селото е 72 души.[1]

Селото се намира в историко–географската област Източна Тракия, в северните склонове на Странджа, в близост до българо-турската граница.

През 19 век Мъглавит е българско село в Малкотърновска кааза на Османската империя. Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 59 български екзархийски семейства или 278 души.[2]

При потушаването на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година Мъглавит силно пострадва. Всичките 65 къщи са ограбени, а населението е избягало.[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Мъглавит кьой са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]

Българското население на Мъглавит се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година. Част от мъглавитчани се заселват в напуснатото от гръцките си жители село Кости.

Родени в Мъглавит
  • Андрей Стоянов (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на Лозенградската партизанска дружина[5]
  • Димитър Стоянов (1883 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на Лозенградската партизанска дружина[6]
  • Желязко Стоянов Жеков или Каражеков, деец на ВМОРО от 1900 година, по време на Илинденско-Преображенското въстание е войвода на смъртната дружина в Маглаик и участва в нападението срещу турския гарнизон в Инджекьой.[7][8]
  • Стоян Желязков (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на Лозенградската партизанска дружина[9]
  1. „Kırklareli Belde ve Köy Nüfusları“ // trakyanet.com. Посетен на 28 декември 2019. (на турски)
  2. Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 298.
  3. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 451.
  4. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 864.
  5. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 664.
  6. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 668.
  7. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 55.
  8. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 160.
  9. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 260.