Маргарит Цанев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Маргарит Цанев
български художник
Маргарит Цанев 
Маргарит Цанев през 1966
Роден: 30 октомври 1944 г.
Починал: 3 януари 1969 г. (24 г.)

Маргарит Христов Цанев, известен с творческия си псевдоним Мáрго, е български художник и скулптор, самоубил се едва навършил 24 години. Оставя наследство от над 200 творби: рисунки, графики, акварели и пластики, много от които са притежание на Софийската градска художествена галерия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Маргарит Цанев Иванов е роден в град Тетевен на 30 октомври 1944 година като трети син на Цаньо Иванов Цанев и Надежда Христова Цанева. Неговите братя Иван и Христо са доста по-големи от него.

Учителят по рисуване от прогимназията забелязва таланта му и го насочва да кандидатства в Художествената гимназия в София. Веднага след завършване на 7 клас той е приет с отличие и родителите му го изпращат там, където живее далеч от родния си град и семейството си до края на живота си.

Животът в столицата, сред съученици и преподаватели всеотдадени на изкуството, повлиява силно на развитието му като личност и творец. Създадените по онова време учебни етюди и акварели се открояват с творческа зрялост. Открити неотдавна на тавана на старинната къща на баба му, те са изложени нееднократно.

Той отрано започва да работи редом с някои известни скулптори и още като ученик помага в създаването на значителни произведения на монументалното изкуство. Като последица, когато кандидатства в Художествената академия, той избира скулптурата за своя специалност.

През 1964 година завършва Художествената гимназия в София. През 1965 година е приет да следва специалност „Скулптура“ в Художествена академия в класа на проф. Секул Крумов.[1] Скоро след това един след друг умират и двамата му родители.[2]

През 1968 година Деканатът на Академията прекратява студентските му права за една година, което принуждава Цанев да напусне София. Причината за изключването му е отказът му да остриже брадата си, която пуснал в знак на траур след смъртта на майка си.[3][2]

Още няколко месеца Марго продължава да работи и живее в София. Но с изтичането на семестъра завършва и срокът на временното му „студентско“ софийско жителство, без което не може нито да работи, нито да живее в София. Той решава веднага след Нова година да се прибере в Тетевен и там да устрои живота си. Купува си билет за 11 часа на 3 януари 1969 и остава да нощува в квартирата на приятеля си, заминал за ваканцията в Габрово.

През януари 1969 година Маргарит Цанев слага край на живота си, хвърляйки се от скала в Тетевенския дял на Стара планина. Тялото му е открито през месец март. Паметта му е почетена с посмъртна изложба в малката зала на Културния клуб в сутерена на Академията, организирана от негови приятели и състуденти, но закрита едва няколко дни след началото.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

През 1979 година е направена изложба на Марго в СГХГ, а през 1989 година – втора, придружена с каталог на творбите му.[2] През 1994 година в столичната галерия „Раковски“ е организирана изложба по повод 50 години от рождението му. През 1999 година излиза монографичен албум с рисунки и пластики. През януари 2008 година режисьорът и сценарист Иван Росенов завършва документалния филм „Марго и приятели“, посветен на живота и изкуството на Маргарит Цанев.[4] През 2009 година изложба на рисунки, пластики и акварели на Марго обикаля галериите в София, Плевен, Габрово, Варна и Бургас

Графики и рисунки[редактиране | редактиране на кода]

Марго рисува голямо количество рисунки и графики с перо и туш, повечето на обикновена хартия за пишеща машина.

Скулптура[редактиране | редактиране на кода]

  • Глава на младеж
  • „Ангел Кънчев“ – портрет
  • „Орфей“ – релеф
  • Портрет на К. Г.
  • Портрет на Н.
  • Портрет на Д. В. – релеф
  • Прегръдка 1 – малка пластика
  • Прегръдка 2 – малка пластика
  • Портрет на Н. Р. – малка пластика

и др.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 3, Издателство на БАН, София, 2006
  2. а б в Художник намерен 3 месеца след смъртта му, Йорданка Ингилизова
  3. Спомен за художника, който цитираше Лао Дзъ и рисуваше кентаври, видеорепортаж от изложбата в бургаската художествена галерия и интервю с директора ѝ Пенка Седларска
  4. Културен афиш, в-к „Новинар“, 17 януари 2008

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]