Мастикс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Мастикс (на латински: mastix, от гръцки μαστίχα (mastichḗ - смола) е благоуханна смола от дървото Pistacia lentiscus, което вирее в средиземноморските страни, употребявана за лакове, мастила, в медицината и др. Главен производител е остров Хиос.

Мастикс

Търговия[редактиране | edit source]

В ЕС за производството на мастикс на о. Хиос е даден 'Защитен знак за произход'. Производството на мастикс на острова се контролира от кооператив от средновековни села, известни като 'Мастикокория' (Μαστιχοχώρια), разположени в южната част на о. Хиос. В селището Пирги се намира и малък музей на мастикса. Мастикс се добива също и на полуостров Чешме, на турското егейско крайбрежие разположено срещу о. Хиос.

Събирането на мастикс продължава от юли до началото на октомври. Отначало площта около дървото се почиства и се напръсква с инертното вещество калциев карбонат. След това в кората на дървото се правят нарези: 5-10 на всяко дърво, на всеки 4–5 дена. Смолата изтича през нарезите, падайки на земята, където се втвърдява. Тогава парчетата изсъхнал мастикс се събират за почистване и продажба. Освен мастикс се добива и мастиково масло.

Имитации и заместители[редактиране | edit source]

Рядкостта и трудното добиване на мастикса го правят скъп. В резултат на това на пазара се появяват имитации на мастикс, продавани под същото име и произведени от Босвелия или гума арабика. Други дървета като Pistacia palaestina също могат да произвеждат смола подобна на мастикса. Други вещества използвани като заместители са например смола от борово дърво и смола от бадемово дърво.

Използване в медицината[редактиране | edit source]

Мастиксов храст — Pistacia lentiscus

Мастиксът се е използвал като лекарство от древни времена и все още се използва в традиционната народна медицина в Средния Изток. В древна Гърция се е използвал като противоотрова при ухапване от змии, а в Индия и Персия е бил използван за запълване на кухини в зъбите. Гръцкият лекарят от първи век Педаний Диоскорид описва лечителните свойства на мастикса в книгата си De Materia Medica. Хипократ пише, че мастикса помага за предпазването от проблеми с храносмилането и настинки, а Гален споменава, че мастикса помагал при бронхити и подобрявал състоянието на кръвта. Във всекидневието мастикса бил високо ценен в средновековните султански хареми като освежител на дъха и избелител на зъбите.

Мастиксът съдържа антиоксиданти, а също притежава антибактериални и антигъбични свойства.[1] Изследване на Нотингамския университет публикувано в New England Journal of Medicine твърди, че мастикса може да лекува язви унищожавайки бактерията Helicobacter pylori.[2] Други изследвания показали, че мастикса има относително слаба възможност да премахне H. pylori, но също споменават, че преработката на мастикса чрез премахване на полимера poly-β-myrcene може да усили и подобри влиянието на активните компоненти, в частност изомастикодиеноловата киселина.[3] Мастиксът може да има влияние при предпазването от възпаление на зъбите[4] и гингевити[5], тъй като дъвченето му намалява нивото на бактериите в устата.

Използване като храна[редактиране | edit source]

Една от най-ранните употреби на мастикса била като дъвка, оттук и името му; В Ливан се продава дъвка с вкус на мастикс[6]. Мастиксът се използва в сладоледи, сосове и подправки в Ливан. В Египет мастиксът се използва при приготвянето на зеленчукови конфитюри, както и при сладка със смолиста консистенция, в ястия и супи. В Мароко, мастиксът се използва при приготвянето на пушени храни.

В Турция мастиксът е широко използван в десерти като локум, дондурма, пудинги като сутляш, tavuk göğsü, mamelika,безалкохолни напитки, също и при приготвянето на турско кафе по егейското крайбрежие.

В страните от Магреб мастиксът се използва главно в сладкиши, бонбони, пасти, и като стабилизатор в целувките и нугата.

В Гърция мастиксът се използва за направата на мастикови ликьори и мастико подобни мастика, сладко известно като "ванилия", напитки, дъвки, сладкиши, пасти, бонбони, десерти, хлябове и при производството на сирене. В десерти, като съставка на конфитюри или сладкиши, мастиксът се изпозва като заместител на нишестето и желатина. Може да се използва и като стабилизатор в сладоледа.

Друга употреба[редактиране | edit source]

Мастиксът се използва като съставка при производството на някои лакове. Мастиксов лак е бил използван за предпазване и съхранение на фотографски негативи.[7] Мастиксът се използва също при производство на парфюми, в козметичната индустрия и при производството на сапуни, лосиони за тяло. В Древен Египет мастиксът е бил употребяван при балсамирането. Мастикс в твърд вид може да бъде използван като тамян за кадене.

В историята[редактиране | edit source]

По време на отоманското иго в Хиос, мастиксът бил ценен колкото златото. Наказанието за кражба на мастикс било екзекуция по заповед на Султана. В 'Хиоското клане' през 1822 година, хората от "мастиковите села" или региона на Мастикокория били пощадени за да служат на Султана, осигурявайки на него и на харема му мастикс. Турското име на о. Хиос, Sakız Adası, означава "остров на смолата".

В религията[редактиране | edit source]

Някои учени определят бакха (בכא) споменат в Библията като мастиково дърво. Думата бакха изглежда, произхожда от иврит думата за плачещ, и се отнася за "сълзите" от смола изпускани от мастиковото растение.

В древни еврейски халаха източници, е споменато, че дъвченето на мастикс лекувало лошия дъх. "Мастикс не се дъвче на Шабат. Кога (позволено ли е въпреки това да се дъвче мастикс)? Когато целта е лечение. Ако е срещу лоша миризма, е допустимо." Shabbat (Talmud) Chapter 13, Mishnah 7

Мастиксът е основна съставка на църковното миро, свещеното масло за помазване в православните църкви.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Koutsoudaki C, Krsek M, Rodger A. Chemical composition and antibacterial activity of the essential oil and the gum of Pistacia lentiscus Var. chia. // Journal of Agricultural and Food Chemistry 53 (20). October 2005. DOI:10.1021/jf050639s. с. 7681–5.
  2. Huwez FU, Thirlwell D, Cockayne A, Ala'Aldeen DA. Mastic gum kills Helicobacter pylori. // The New England Journal of Medicine 339 (26). December 1998. DOI:10.1056/NEJM199812243392618. с. 1946.
  3. Paraschos S, Magiatis P, Mitakou S, et al.. In vitro and in vivo activities of Chios mastic gum extracts and constituents against Helicobacter pylori. // Antimicrobial Agents and Chemotherapy 51 (2). February 2007. DOI:10.1128/AAC.00642-06. с. 551–9.
  4. Aksoy A, Duran N, Koksal F. In vitro and in vivo antimicrobial effects of mastic chewing gum against Streptococcus mutans and mutans streptococci. // Archives of Oral Biology 51 (6). June 2006. DOI:10.1016/j.archoralbio.2005.11.003. с. 476–81.
  5. Takahashi K, Fukazawa M, Motohira H, Ochiai K, Nishikawa H, Miyata T. A pilot study on antiplaque effects of mastic chewing gum in the oral cavity. // Journal of Periodontology 74 (4). April 2003. DOI:10.1902/jop.2003.74.4.501. с. 501–5.
  6. Lebanese Chiclets
  7. William Henry Burbank. The Photographic Negative. 1888. с. 128.

Виж още[редактиране | edit source]

Външни връзки[редактиране | edit source]