Министерство на образованието и науката на България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Министерство на образованието и науката
Coat of arms of Bulgaria.svg
Информация
Основаване 5 юли 1879 г.
Предходни органи Министерство на образованието, младежта и науката
Министерствово на народната просвета
Юрисдикция Правителство на България
Седалище Flag of Bulgaria.svg София, България
Бюджет ? лева (2015 г.)[1]
Ръководител Меглена Кунева,
министър на образованието и науката
Уебсайт www.mon.bg

Министерството на образованието и науката (МОН) е българска държавна институция с ранг на министерство, която управлява и упражнява надзора върху учебно-възпитателните, културните и просветните инстанции в страната. То е сред първите 6 български министерства, създадени на 5 юли 1879 г. (стар стил).

Централната администрация на министерството се намира в сграда на булевард „Княз Дондуков“ № 2A в София.

История[редактиране | редактиране на кода]

Създаване[редактиране | редактиране на кода]

Създадено е с Указ № 1 от 5 юли 1879 г. на княз Александър I Батенберг под името Министерство на народното просвещение. За министър-председател на България и първи министър на народното просвещение е назначен Тодор Бурмов[2].

Управлява и упражнява надзора върху учебно-възпитателните, културните и просветните инстанции в страната. В началото се състои от два отдела: за пръвовначалните училща и за средните учебни заведения. Дейността си упражнява чрез преки органи – главни инспектори, директори, окръжни и околийски училищни инспектори, и непреки органи – училищни съвети и училищни настоятелства. Към централната администрация като съвещателни орани функционират Учебен съвет, Учебен комитет и др. Подведомствени са му СУ, Народната библиотека, Археологическият музей, Институт за слепи и глухонеми, Музикалното и Рисувалното учлище, Народният театър и др. През 1908 г. структурата на министерството включва Отделение за средно и всише образование, Отделение за прогимназиите, Отделение за основното образование, Отделение за културните дела, Финансово отделение и главни инспектори Министерство на народното просвещение – Начало. // Посетен на 11 март 2013 г...

През 1939 г. е реорганизирано и добива следния вид: Служба за инспекция на всички подведомствени институции; Бюро за общата регистрация и експедиция; Общи служби; Отдел за училищно обрзование и възпитание – с отделение за средните и висши училища, основни училища, детски градини и домове, институтите за слепи и глухонеми и др; Служба за частните училища; Отделение за културните учреждения и дейности със служби за театри, кина и музеи, читалища, литература; Отделение за телесно и гражданско възпитание. Тези структури се запазват до 9 септември 1944 г[3].

Структурни промени[редактиране | редактиране на кода]

На 11 декември 1947 г. на основание член 17, т. 3, и на член 40 от Конституцията на Народна република България от 4 декември 1947 г. се преименува в Министерство на народната просвета (МНП). Съществува до 1 февруари 1957 г., когато се създава Министерство на просветата и културата (МПК), чрез сливането на културата и просветата в едно ведомство (с Указ № 59). От 25 май 1963 г. с Указ № 396 отново е разделено, на Министерство на народната просвета (МНП) и Комитет за култура и изкуство (ККИ).

На 19 август 1987 г. е закрито (с Указ № 2656) и на негово място е създадено Министерство на културата, науката и просветата (МКНП), което през същата година се преустройва в Националния съвет за образование, наука и култура и отново се преименува в Министерство на народната просвета (МНП, с Указ № 2556 от 20 ноември 1989 г.).

Две години по-късно, на основание чл. 84, т. 7 от Конституцията на Република България от 12 юли 1991 г., и чрез сливане на Министерството на просветата (МНП) и Комитета за наука и висше образование (КНВО) в едно ведомство, се създава Министерство на образованието и науката (МНО). През 1992 – 2013 г. то многократно променя името си: Министерство на образованието, науката и културата (1992 – 1993), заедно с Министерството на културата; Министерство на науката и образованието (1993 – 1995); Министерство на образованието, науката и технологиите (1995 – 1997); Министерство на образованието и науката (1997 – 2009); Министерство на образованието, младежта и науката (2009 – 2013); Министерство на образованието и науката (2013–понастоящем).

Структура[редактиране | редактиране на кода]

Към 12 септември 2015 г. министерството има следната структура.

Ръководство[редактиране | редактиране на кода]

Министерството има следното ръководство.

Виж също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Методиев, Веселин, Стоянов (съставители). Българските държавни институции 1879 – 1986: Енциклопедичен справочник. София, 1987 г. с. 106 – 107.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. МО. Закон за държавния бюджет на Република България за 2015 г. Източник „Данъци“ – Tita.bg
  2. Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 8 – 12.
  3. Пътеводител на Централния държавен архив. Учрежденски фондове (до 1944 г.). т. I – Органи на власт и управление, София 2005, с. 324