Михаил Силаги

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Михаил Силаги
български фармаколог
Mikhail Silagi.jpg
Роден
Починал
1951 г. (72 г.)
Научна дейност
Област Фармакология
Михаил Силаги

Михаил Силаги (* 8 ноември 1878 – † 1951) е български фармаколог, масон, полиглот, фотограф.

Той е сред основателите на аптекарското дело в страната, собственик на първата лека кола в града (марка „Ситроен“). Дал е много за Русе като професионалист и учител на млади аптекари.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Михаил Силаги е роден 8 ноември 1878 г. в гр. Русе, България. Умира през 1951 г., след национализацията.

Аптекарска кариера[редактиране | редактиране на кода]

Учи във Виена и получава диплома на магистър-фармацевт. Завръща се в Русе и заедно с баща си Георг Силаги откриват първата модерно обзаведена аптека „Унгарска Корона“ на ул. „Варош“. В Търговския регистър на Русенския окръжен съд е отбелязано, че с постановление № 141 от 15 януари 1901 г. се вписва фирмата „Михаил Георгев Силаги“. Посочва се, че местонахождението на главната кантора и на клоновете на главното заведение на фирмата са в Русе. Притежател на фирмата е „Михаил Георгев Силаги аптекар в г. Русе“.

Публикацията за регистрацията на фирмата в „Държавен вестник“ доуточнява, че тя е вписана в едноличния търговски регистър на Русенския окръжен съд под № 610/I и няма клонове в страната. Предметът на дейността на предприятието е ясно указан – „търговия на аптекарство“. Всъщност с фиктивен акт за покупко-продажба Георг Силаги прехвърля аптеката на сина си Михаил, за да му даде свобода на действие. Срещу това Михаил трябва да поеме грижата за издръжката на старите си родители, както и да обезпечи с парични суми своите 2 братя и 2 сестри. Аптеката се намирала в партера на Българска кредитна банка „Гирдап“ (по-късно Концертно бюро). Имала специална рецептурна стая за приготвяне на място на всички лекарства. Като съвременна аптека навремето в нея стажуват всички русенски аптекари – Манев, Глушков, Менахемов, Досев и др.

През 1914 г. в София се основава Българско аптекарско кооперативно дружество. Георг и Михаил Силаги участват в управителното му тяло, имат максимално възможните 200 дяла. Тогава през Русе минава канал за внос на лекарства, тинктури, суровини от Австро-Унгария по река Дунав. М. Силаги отговаря за вноса и доставката до складовете в София, където се разпределят за страната.

Други занимания[редактиране | редактиране на кода]

Съобразно семейната традиция във фамилията Силаги, завършва военно училище и на 11.02.1902 е произведен в подпоручик.

Михаил Силаги като офицер

Михаил Силаги има награди за участието си в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война в състава на 5-а Дунавска дивизия като санитарен капитан.

Занимава се с фотография.Всички фотоплаки, направени от него за участието на 5-ти пехотен дунавски полк по фронтовете на войните, са предоставени на Регионалния исторически музей в Русе.

Архитектурно наследство[редактиране | редактиране на кода]

След пожара и фалита на дружество „Гирдап“ през 1924 г., на което е бил акционер, Силаги купува място от Турското мюфтийско настоятелство и строи къща и аптека на улица „Александровска“ № 44, срещу банка „Гирдап“. Години по-късно аптека „Силаги“ става първата държавна аптека в Русе.

Аптека „Силаги“

Проектът, дело на архитект Деветаков, е съобразен с изящните фасади по главната улица на Русе, украсени с колони, балкони, фризове, декоративни детайли. Сградата е с масивна конструкция тип „пруски свод“.

След национализацията на мястото на аптека „Силаги“ се помещава магазин за оптика. Днес къщата е предоставена на наследниците и там се намира фирма, носеща името „Силаги“.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Син е на Георг Силаги, унгарски възрожденец и революционер. Женен е за Ана Рибарова, с която нямат деца, но осиновяват племенника си – син на убития през 1944 г. виден русенски адвокат Иван Хаджииванов.

Цитирана литература[редактиране | редактиране на кода]

  • ((bg)) Джумалиев, Г. Георг Силаги – културен и театрален деец в гр. Шумен през Възраждането. – В: в. Коларовградска борба, Коларовград, №62, 15 август 1956. Според родовото предание Елизабет Силаги била кралица на Унгария, т.е. родът на Георг Силаги бил благороднически. – Вж. Тавит, Х. Михаил Силаги – доайенът на русенските аптекари. – В: сп. Пристан, Русе, ноември 2003, №11, с. 7.
  • ((bg)) Радков, Ив. Масонството в Русе. Русе, 2003, 25 – 26.
  • ((bg)) ИМ-Русе, Инв. №3892.
  • ((bg)) Тавит, Х. Цит. съч., с. 7.
  • ((bg)) ДА-Русе, ф. 117, оп. 3, а.е. 4, л. 63 – 64.
  • ((bg)) Държавен вестник, №27, 3 февруари 1901.
  • ((bg)) М-Русе, Инв. №3891.
  • ((bg)) Тавит, Х. Цит. съч., с. 7 – 8.
  • ((bg)) ИМ-Русе, Инв. №3897.
  • ((bg)) Пак там, Инв. №3898.
  • ((bg)) В. Русенска поща, Русе, №3058, 14 март 1931.
  • ((bg)) Тавит, Х. Цит. съч., с. 8.
  • ((bg)) В. Утро, Русе, №37, 13 февруари 2004.
  • Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г.. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996., том VI, стр. 201, №235

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]