Моша Пияде

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Моша Пияде
Моша Пијаде
югославски политик
Moša Pijade (1).jpg
Роден
Починал
15 март 1957 г. (67 г.)
Моша Пияде в Общомедия

Мо́ша Пия́де или Моше Пияде (на сръбски: Моша Пијаде или Moša Pijade) с псевдоним Чичо Янко (Чича Јанко) е виден деец на югославското партизанско движение, близък съратник на Йосип Броз Тито, генерал-майор от Югославската народна армия, сръбски и югославски художник, журналист, държавен деец на Югославия след Втората световна война, редовен член на Сръбската академия на науките и изкуствата.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Паметник на Пияде в Загреб
Гробница на Калемегдан на народните герои на Югославия, отляво надясно: Моша Пияде, Иво Лола Рибар, Джуро Джакович, Иван Милутинович
Пијаде, Моша. За прашањето на Балканската федерација. Скопје, 1949.

Произхожда от богато сефарадско еврейско семейство. След завършване на основно училище учи изобразително изкуство в Белград (занаятчийско-художествено училище, 1905), в Мюнхен (частно училище и художествена академия, 1907), в Париж (академия Гран Шомиер, 1909-1910).

Увлечен в журналистическа работа през 1911 – 1912 година, е секретар на асоциацията на сръбските журналисти. През 1913 – 1915 г. пребивава във Вардарска Македония, окупирана от Сърбия, бил е преподавател по рисуване в Охрид. Издава ежедневника „Свободно слово“ („Слободна реч“) от март до декември 1919 г.

Член на Социалистическата партия на Кралството на сърби, хървати и словенци от 1920 г., преобразувана през юни същата година в Комунистическа партия на Кралството на сърби, хървати и словенци. През 1921 г., след като ЮКП е забранена, Пияде влиза в нелегалното ръководство на партията от 3 души, скоро е арестуван. Освободен е от затвора същата година и продължава революционната си дейност, като създава прокомунистически профсъюзи, Независима работническа партия (1923) – легално прикритие на ЮКП, сътрудничи в нелегалния партиен печат, редактира партийния вестник „Комунист“.

Повторно арестуван през 1925 г., той е осъден на 12 години лишаване от свобода, а през 1934 г. към присъдата му са добавени още 2 години за подбуждане към неподчинение. В затвора се запознава с Тито, организира кръжок по марксизъм, учредява комунистически партийни комитети сред затворниците, основава партийна школа, редактира теоретичния партиен орган „З. Б.“ (съкращение от „За болшевизация“). Заедно с Родолюб Чолакович превежда „Капиталът“ и други трудове на Карл Маркс на сърбохърватски език, стихове на Шарл Бодлер, занимава се с живопис. През 1939 – 1941 година живее в Белград, работи като художник. За 3-ти път е арестуван за комунистическа дейност и е изпратен в концлагер в Билеча, където остава до март 1941 година.

След началото на германската операция „Ауфмарш 25“ за окупиране на Югославия се прехвърля в Черна гора, където се заема с организирането съпротивата. Пияде е сред организаторите на въстанието в Черна гора от 13 юли 1941 г.[1] Заедно с Милован Джилас провежда кампания за борба с левичарските грешки сред черногорските партизани[2]. От декември 1941 г. е във Върховния щаб на Народноосвободителната армия на Югославия, където ръководи икономическия отдел. Автор е законодателството, действало на контролираните от партизаните територии. Основава Телеграфната агенция на нова Югославия (ТАНЮГ) през 1943 г. От есента на 1944 до пролетта на 1945 г. е на политическа мисия в Москва.

След освобождаването на Югославия е депутат в Съюзната народна скупщина (без прекъсване) и в Народната скупщина на Сърбия (1-ви и 2-ри състав). До януари 1953 г. е председател на конституционната, после на законодателната комисия в Съюзната скупщина. После в продължение на година е заместник-председател на Съюзното изпълнително вече (правителството) на Югославия. От януари 1954 г. е председател на Съюзната скупщина на Югославия.

От юни 1948 г. е член на Политбюро на ЦК (Изпълком от ноември 1952 г.) на ЮКП. По време на разрива на Тито със Сталин заема позиция в подкрепа на югославската страна, за което (по думите на Никита Хрушчов) Сталин лично е дописал ругателен пасаж за Пияде в уводна статия на в. „Правда“. М. Пияде е на Председателството на Социалистическия съюз на трудовия народ на Югославия – най-масовата обществено-политическа организация в страната. Член на сдруженията на журналистите и на художниците.

Участва в мирната конференция в Париж, многократно оглавява югославски дипломатически мисии в чужбина.

Умира през 1957 г. в Париж, на връщане от Лондон, където е водил парламентарна делегация. Тленните му останки са преместени в Белград и са положени в гробницата на народните герои на Югославия в Белградската крепост.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • „Народни хероји Југославије“, книга, Београд, „Младост“. 1975
  • Моша Пијаде, „О уметности“, монографија, „Српска књижевна задруга“, Београд, 1963
     Портал „Македония“         Портал „Македония    
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Пьяде, Моше“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.  
  1. Djilas, Milovan. Tito: the story from inside. Harcourt Brace Jovanovich, 1980. ISBN 978-0-15-190474-7. с. 183. Mosa Pijade (1890-1957) Prominent Party theoretician of Serbian Jewish origin. With Djilas he led the Partisan uprising in Montenegro in 1941.
  2. Goulding, Daniel J.. Liberated Cinema: The Yugoslav Experience, 1945–2001. Indiana University Press, 2002. ISBN 0-253-34210-4. с. 14. Under the influence of Milovan Djilas and the Marxist intellectual Mosa Pijade, however, the Partisan forces in Montenegro followed an extremist political line