Неперово число
Неперово число се нарича ирационалното число = 2,718281828459045...
То е една от най-важните константи в математиката. Възниква естествено при описанието на различни процеси в природните и обществените науки. Числото е основата на естествените (натуралните) логаритми.
История[редактиране | редактиране на кода]
Числото се нарича Неперово число в чест на шотландския учен Джон Непер – автор на съчинението „Описание на удивителните таблици на логаритмите“ (1614 г.). Това не е съвсем правилно, тъй като в него логаритъмът на е равен на
Числото негласно присъства в приложение към превода на английски език на споменатата работа на Непер. В тази работа има само таблица на естествените логаритми, а за числото не е дадено определение. Предполага се, че автор на приложението е английският математик Уилям Оутред. Самото число е получено за първи път от Якоб Бернули при опит да изчисли границата
- .
Първото известно използване на тази константа (с друго обозначение) се среща в писмата на Лайбниц до Хюйгенс (около 1691 г.). Буквата първи използва Ойлер през 1727 г., а първата публикация с тази буква е неговата „Механика, или наука за движението, изложена аналитично“. Поради това числото понякога се нарича „число на Ойлер“. Смята се, че буквата "е" е избрана в чест на Ойлер (Euler)[1]. Друга възможна причина е, че с нея започва думата „експонента“ (показател).
Дефиниция[редактиране | редактиране на кода]
Числото може да бъде дефинирано по два равносилни начина:
- като граница на числова редица: ;
- като сума на безкраен числов ред: .
Свойства[редактиране | редактиране на кода]
През 1737 г. Ойлер е доказал, че Неперовото число е ирационално, а през 1879 г. Ермит е установил, че то е трансцендентно.
Връзката между Неперовото число и се вижда от формулата на Ойлер:
В математическия анализ особено значение има експоненциалната функция , която съвпада със своята производна:
Още една връзка между числата и се получава при пресмятане на интеграла на Поасон:
- .
- За всяко комплексно число са изпълнени следните равенства:
- .
Числото се разлага в безкрайна верижна дроб по следния начин:
т.е.
Приложения[редактиране | редактиране на кода]
Сложна лихва[редактиране | редактиране на кода]
Якоб Бернули открил числото през 1685 г. при изучаване на сложната лихва.[2]
- Нека имаме 1 лев в банкова сметка с годишна лихва 100%. Ако сметката се олихвява веднъж годишно, то след изтичане на годината ще имаме 2 лева. Колко лева ще имаме в края на годината, ако лихвата се начислява на по-къси интервали (и се натрупва към сметката)?
Ако лихвата се начислява веднъж на 6 месеца от годината (по 50% на шестмесечие), то в края на годината ще получим 2,25 лв. Ако лихвата се начислява ежемесечно (по 100%: 12 = 8,33% на месец), то в края на годината ще имаме 2,61 лв. Ако лихвата се начислява ежедневно (по 100%: 365 = 0,274% на ден), то в края на годината ще имаме 2,71 лв. Колкото по-често се олихвява сметката, толкова по-голяма сума се получава. Обаче крайният резултат не расте неограничено. Бернули забелязал, че резултатът не надхвърля определена граница, а именно 2,72 лв., към която стойност се приближава паричната сума в края на годината, когато сметката се олихвява все по-често и по-често. Именно тази гранична стойност 2,718281828459045... лв. е Неперовото число. Наречено е в чест на Джон Непер – изобретателя на логаритмите.
Други представяния на числото e[редактиране | редактиране на кода]
Доказателство за ирационалността на числото e[редактиране | редактиране на кода]
Да допуснем противното: че е рационално. Тогава , където е цяло, а е естествено число. Понеже не е цяло число, то .
Следователно
Умножаваме по и получаваме
Прехвърляме от другата страна:
Всички събираеми в дясната страна са цели числа, следователно
- също е цяло (положително) число, затова
- .
Обаче
, тоест
, което е противоречие.
Първите 200 цифри на числото e[редактиране | редактиране на кода]
-
- .
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Sondow, Jonathan. "e". Wolfram Mathworld. Wolfram Research [1]
- ↑ The number e. // MacTutor History of Mathematics.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Доказателство за транцендентността на числото (planetmath.org, англ.)