Николай Владов
| Николай Владов-Шмиргела | |
| български скулптор | |
| Роден |
4 септември 1911 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Националност |  България |
| Кариера в изкуството | |
| Академия | Художествена академия в София (5 семестъра) |
| Учители | Марин Василев |
| Направление | декоративно изкуство |
| Семейство | |
| Съпруга | Катя |
| Деца | 2 дъщери |
Николай Петков Владов-Шмиргела е български скулптор, художник, илюстратор, критик и театрален деец. Един от активните творци от 30-те години на XX век във всички области на изкуството.[1] Нелегален партиен функционер на БКП, останал свързан с комунистическата идеология.[2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 4 септември 1911 г. в Шумен. Учи в Юридическия факултат на Софийския университет и в Художествената академия (5 семестъра).[3]
Съосновател е на Дружеството на новите художници през 1931 г.[3] съществувало до Деветосептемврийския преврат, и негов секретар в продължение на 8 години.
Карикатурист е във вестниците „РЛФ“ (Работнически литературен фронт) (1931) и „Български запад“ (1942). Живописец от 1933, скулптор от 1934 г.
Членува в секция „Скулптура“ на СБХ и участва в ръководството на съюза.[3]
Директор е на Националната художествена галерия (1959 – 1964),[4] създател на постоянната изложба на икони в криптата към храм-паметника „Св. Александър Невски“.
Главен редактор е на сп. „Изкуство” през 50-те години.[4]
Автор е на труда „Скулптурата по нашите земи“ (1961) и на много статии и студии в областта на изобразителното изкуство.[1]
Скулптурното ателие на художника, в което работи през последните 30 години от живота си, е известно сред художествено-творческата интелигенция с особената си артистична атмосфера и дух.
Няколко години преди смъртта си напуска Съюза на българските художници.[5]
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]Като скулптор прави множество портрети, композиции и паметници.
Създател е на монументалните творби:
- Паметник на съветската армия в Шумен (1948) в съавторство с Александър Занков и Г. Коцев,[1][6][7]
- Паметник на загиналите в съпротивата в село Първенец, Пловдивско (1969),[1]
- Паметник на Георги Димитров в Стражица (1972),[1]
- Паметник на съпротивата край гр. Белица, Благоевградско (1979),[1]
- Паметник „Септември 1923“, Ихтиман, Софийска (област) (1980) в колектив.[1]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Скулптурата по нашите земи. София: Български художник, 1961, 120 стр.
- Николай Шмиргела. Рисунки. София: Интеркомерс, 1994, 50 стр.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 3 4 5 6 7 Труфешев, Николай. Архитектурно-скулптурният паметник в България. Държавно издателство „Техника“, София, 1981.
- ↑ Тетевенска, Петя. Наследничката на Шмиргела // въпреки.com. Посетен на 31 юли 2026.
- 1 2 3 Николай Владов (Шмиргела) // sbh.bg. Посетен на 31 юли 2026.
- 1 2 Николай Владов – Шмиргела // shumenstories.com. Посетен на 31 август 2026.
- ↑ Весела Христова-Радоева, „Идеалите на Шмиргела“ (ретроспективна изложба от скулптура и рисунки на Николай Шмиргела, галерия „Райко Алексиев“, януари-февруари 2000 г.) Архив на оригинала от 2018-04-02 в Wayback Machine., в-к „Култура“, бр. 5, 11 февруари 2000 г.
- ↑ Енциклопедия на изобразителните изкуства в България в 3 тома, т. 1 (А-Л), Институт за изкуствознание на БАН, Издателство на Българската академия на науките, София, 1980, стр.322.
- ↑ Енциклопедия България, АИ „Проф. Марин Дринов“, София, 1997, стр.527.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Николай Шмиргела през 40-те години Архив на оригинала от 2018-11-28 в Wayback Machine., Фото архив Тодор Славчев
- Милена Радева, „Достойни, талантливи и сръчни ръце“ – корицата на „Моторни песни“ Архив на оригинала от 2018-12-17 в Wayback Machine., 26 юли 2017
