Николай Корженевски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Николай Корженевски
Николай Леопольдович Корженевский
руски изследовател
Korzhenevskiy N L.jpg
Роден
Починал
Националност Флаг на СССР СССР
Научна дейност
Област География
Николай Корженевски в Общомедия

Николай Леополдович Корженевски (на руски: Николай Леопольдович Корженевский) е виден руски физико-географ и глациолог, пътешественик, доктор на географските науки (1937), член-кореспондент на АН на Узбекската ССР (1947), заслужил деятел на науките на Узбекската ССР (1939), професор, завеждащ Катедрата по физическа география в Средноазиатския университет от 1937 г.

Ранни години (1879 – 1901)[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 6 февруари 1879 година в село Завержие, Витебска губерния. Прекарва детството си в провинция Кострома. През 1889 г. постъпва в Костромската реална гимназия и след нейното завършване желае да се запише да следва, но смъртта на баща му проваля плановете му, поради което постъпва в Киевското военно училище, което завършва през 1901 г.

След завършване на военното училище Корженевски пожелава да бъде разпределен в Туркестанския военен окръг, където започва своята военна служба като младши офицер в стрелкови батальон в киргизкия град Ош, откъдето започва и неговото запознанство със Средна Азия.

В Ош и Фергана (1901 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]

Ош се намира в източната част на долината Фергана и в началото на ХХ век там живеят около 15 хил. жители – узбеки, таджики, руснаци и др., и един гарнизон на руските войски. При пристигането си на пост, 22-годишният офицер Корженевски е посрещнат топло от бъдещият си батальонен командир полковник Сергей Топорнин. Скоро командва специален отряд по организацията на хелиографна връзка между Ош и Джалал Абад, която е осъществена през 1902 г. Първото си голямо пътешествие по Памир извършва през 1903 г., когато му е наредено да прокара безкабелна телеграфна връзка между отделните памирски военни отряди. По време на своя 1500-километров маршрут събира огромно количество научен материал и това поставя началото на бъдещата му блестяща научна кариера като географ, глациолог и изследовател на Памир. В свободното си време непрекъснато се образова – сериозно изучава астрономия, геодезия, метеорология, геология, глациология, ботаника и други.

В периода 1903 – 1928 г. Корженевски извършва 11 експедиции в различни части на Памир.

През 1904 г. следва ново назначение – началник на конно-ловна рота, което му позволява да продължи изучаването на планинската страна. По време на проведените два похода изследва и картира част от течението на река Муксу и нейните извори, в хребета Петър Велики открива ледника Мушкетов.

През 1905 г. следва нова експедиция, този път в Алайския хребет в Памир, където пръв рисува и фотографира най-високата му точка – пик Ленин (пик Абуали ибн Сина).

От 1906 до 1909 г. учи в Интендантската академия, като по време на отпуските посещава Алпите в Швейцария, Австрия и Италия. След завършване на академията получава назначение в щаба на 2-ра Туркестанска стрелкова бригада в град Скобелев (днес Фергана).

През 1912 – 1913 г. изследва древноледниковите отложения в Алайската долина, Гисарския хребет и ледниците на прохода Дукдон и публикува множество статии.

Първа световна война и след нея (1914 – 1928)[редактиране | редактиране на кода]

По време на Първата световна война Корженевски служи на Западния фронт в състава на 1-ви Туркестански корпус. През март 1917 г. се завръща във Фергана вече с чин полковник и като инженер-технолог е назначен за началник по снабдяването на Туркестанския фронт в Червената армия, който пост заема да 1928 г.

В Ташкент (1928 – 1958)[редактиране | редактиране на кода]

През 1928 г. се уволнява от армията, премества се в Ташкент и се отдава на научна дейност. Взима активно участие в създаването на Военния факултет в Туркестанския държавен университет и в организацията на Средноазиатския хидрометеорологически институт. Избран е за професор по география в Туркестанския университет. Заедно с научната и организаторска дейност Корженевски продължава полевите си изследвания на Памир, пустинята Муюнкум, ледниците на хребета Кунгей Алатау и причините за калните свлачища в Алмати (Верний, Алма Ата).

През 1926 г. открива и изследва около 70 ледника (Мушкетов, Фортамбек и др.) и планински върхове (Карпински, Корженевская и др.) в Памир. Открива хребета Академия на науките (7495 м) и перпендикулярния на него хребет Петър Велики (вторично). През 1928 – 1933 взема участие в експедиция в Памир, организирана от АН на СССР и възглавявана от държавния деец и учен-химик Николай Петрович Горбунов. По време на експедицията, през 1932 г., уточнява положението на Киргизкия хребет (4875 м) и изследва езерото Кара Кул (364 км2).

Николай Корженевски умира на 31 октомври 1958 година в Ташкент на 79-годишна възраст.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Неговото име носят:

Съчинения[редактиране | редактиране на кода]

  • Мук-су и ее ледники, 1927.
  • Алайская долина, 1930.
  • Озеро Кара-Куль, Л., 1936.
  • Ледники северного склона Алайского хребта, Таш., 1955.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Азатян, А. А. и др., История открытия и исследования Советской Азии, М. 1969 г. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2279360/
  • Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001 г., стр. 212 – 214. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2789255/
  • Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982 – 86 г. Т. 5 Новейшие географические открытия и исследования (1917 – 1985), М., 1986 г., стр. 95. http://www.bookshunt.ru/b31132_ocherki_po_istorii_geograficheskih_otkritij_t.5
  • Щукина, Н. М., Как создавалась карта Центр. Азии. Работы русских исследователей ХІХ и начале ХХ в., М., 1955 г.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Николай Леопольдович Корженевский“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.