Николай Майсторов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Николай Майсторов
български художник
Роден
7 август 1943 година (79 г.)

НационалностFlag of Bulgaria.svg България
Учил вНационална художествена академия
Научна дейност
Работил вВИАС
Нов български университет
Кариера в изкуството
АкадемияВИИИ „Николай Павлович“
Учителипроф. Ненко Балкански
Награди„Захари Зограф“ (2004)
„Владимир Димитров – Майстора“ (2017)
СъпругаСтела Димитрова-Майсторова

Николай Лазаров Майсторов е български художник живописец.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Завършва Художествената гимназия през 1963 г. и специалност живопис във ВИИИ „Николай Павлович“ през 1969 г. в класа на проф. Ненко Балкански.

От 1969 г. участва в общи художествени изложби, самостоятелни изложби прави през 1976, 1981 и 1984 г. През 1972–73 г. води занятия в Художествената гимназия, а в периода 1973–75 г. е асистент в Архитектурния факултет на ВИАС. Във ВИАС е хоноруван преподавател и между 1990 и 1993 г. Главен художествен ръководител на Първа частна художествена академия „Жул Паскин“ в София. Доцент в Славянския университет през 1998–99 г. Професор във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“ от 2001 г.[1] Професор в Нов български университет от 2007 г.[2]

Почетен професор на Нов български университет от 2013 г.[2]

Създава живописни платна в жанровете фигурална композиция, портрет, както и графични творби – литографии и офорти. Творби на Майсторов са притежание на НХГ, СГХГ, галерии в страната и частни колекции в чужбина.

През 1979 г. получава втора награда на изложбата „Леонардо и ние“.[3] Удостоен е с националните награди за живопис „Захарий Зограф“ за 2004 г.[4][5] и „Владимир Димитров – Майстора“ за 2017 г.[6][7]

За Майсторов арт критикът Георги Лозанов казва, че вероятно е българският художник с най-много автопортрети – над 80.[8]

Негови рисунки са използвани за илюстрации на книги на Георги Рупчев, Владимир Левчев, Цветан Марангозов, Стела Павлова, Минчо Минчев, Боян Папазов, както и за български издания на творби на Шарл Бодлер, Чарлс Буковски, папа Йоан Павел II.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Не ставай градинар на любовта си. София: Аб, 2004, 56 с.
  • Сътворение / The Creation. София, 2010, 186 с.
  • Студената пот на дъжда. София: Аб, 2011, 122 с.
  • Пирувам с вярата. София: Аб, 2015, 124 с.
  • Светлини и сенки – поезия и рисунки. София: Захарий Стоянов, 2018, 322 с.
  • 60 цветни литографии към „Дон Кихот“ на Сервантес. София: Захарий Стоянов, 2019, 68 с.
  • Дневник на страха. София: Захарий Стоянов, 2020
  • Сълза в окото на сянката. София: Захарий Стоянов, 2021

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николай Майсторов, НАЦИД.
  2. а б „Почетни професори на НБУ: Николай Майсторов“, сайт на НБУ.
  3. Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 2, Издателство на БАН, София, 1987 г.
  4. Нора Димитрова, „Николай Майсторов грабна наградата „Захарий Зограф“, в-к „Сега“, 10 май 2005 г.
  5. Изложба графика „Апокалипсис“, cult.bg (архивирано от оригинала)
  6. Влади Владимиров, „Николай Майсторов спечели националната награда за живопис на името на Майстора“, dariknews.bg, 1 февруари 2017 г.
  7. Руми Борисова, „Николай Майсторов с наградата на Майстора“ Архив на оригинала от 2018-02-02 в Wayback Machine., в. „Стандарт“, 2 февруари 2017 г.
  8. Николай Майсторов от Николай Майсторов Архив на оригинала от 2007-08-08 в Wayback Machine., сайт на галерия СИБанк.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

За него