Направо към съдържанието

Николай Владов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Николай Шмиргела)
Николай Владов-Шмиргела
български скулптор
Роден
Починал
28 юли 1999 г. (87 г.)

Националност България
Кариера в изкуството
АкадемияХудожествена академия в София (5 семестъра)
УчителиМарин Василев
Направлениедекоративно изкуство
Семейство
СъпругаКатя
Деца2 дъщери

Николай Петков Владов-Шмиргела (1911 – 1999) е български скулптор, художник, илюстратор, критик и театрален деец. Един от активните творци от 30-те години на 20 век във всички области на изкуството.[1]

Роден е на 4 септември 1911 г. в Шумен. Следва право в Софийския университет и едновременно с това в Художествената академия.

Член е на Дружеството на новите художници (1931) и негов секретар в продължение на 8 години. Карикатурист във вестниците „РЛФ“ (1931) и „Български запад“ (1942). Живописец от 1933, скулптор от 1934 г. Автопортрет (1970).

Директор на Националната художествена галерия, създател на постоянната изложба на икони в криптата към храм-паметника „Св. Александър Невски“.

Скулптурното ателие на художника, в което работи през последните 30 години от живота си, е известно сред художествено-творческата интелигенция с особената си артистична атмосфера и дух.

Автор е на труда „Скулптурата по нашите земи“ (1961) и на много статии и студии в областта на изобразителното изкуство.[1]

Няколко години преди смъртта си напуска Съюза на българските художници.[2]

Като скулптор прави множество портрети, композиции и паметници.

Създател е на монументалните творби:

  • Скулптурата по нашите земи. София: Български художник, 1961, 120 стр.
  • Николай Шмиргела. Рисунки. София: Интеркомерс, 1994, 50 стр.
  1. а б в г д е ж Труфешев, Николай. Архитектурно-скулптурният паметник в България. Държавно издателство „Техника“, София, 1981.
  2. Весела Христова-Радоева, „Идеалите на Шмиргела“ (ретроспективна изложба от скулптура и рисунки на Николай Шмиргела, галерия „Райко Алексиев“, януари-февруари 2000 г.) Архив на оригинала от 2018-04-02 в Wayback Machine., в-к „Култура“, бр. 5, 11 февруари 2000 г.
  3. Енциклопедия на изобразителните изкуства България в 3 тома, т. 1 (А-Л), Институт за изкуствознание на БАН, Издателство на Българската академия на науките, София, 1980, стр.322.
  4. Енциклопедия България, АИ „Проф. Марин Дринов“, София, 1997, стр.527.