Никола Долапчиев (юрист)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Никола Долапчиев
български юрист
Роден
Починал
Погребан Форест Лоун Мемориъл Парк, Глендейл, Съединени американски щати

Образование Софийски университет
Хумболтов университет на Берлин
Право
Област Наказателно право
Образование Софийски университет
Берлински университет

Проф. Никола Долапчиев е виден български юрист, професор по наказателно право. Член на Българската академия на науките.

Произход и образование[редактиране | редактиране на кода]

Никола Долапчиев е роден на 7 февруари 1897 г. в Сливен. Завършва право в Софийския университет през 1920 г. Специализира наказателно право в Берлин (1922 – 1924), в САЩ, Англия, Франция, Германия и Австрия (1931 – 1932).

Научна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Проф. Долапчиев става доктор по правни науки на Берлинския университет през 1924 г., след което постъпва като асистент в юридическия факултет на Софийския университет. Докторската му дисертация в Берлинския университет е на тема: „За един логичен строеж на понятието за вината в наказателноправната система“ (1924 г.)[1]. През 1926 г. става доцент, 1929 г. – извънреден професор, а през 1933 г. – професор по наказателно право. От 1936 г. е дописен член на БАН, а от 1941 г. до 1948 г. включително е редовен член на БАН. От 1933 до 1943 г. ръководи Катедрата по наказателно право и наказателно съдопроизводство в Софийския университет. Декан е на Юридическия факултет през 1930 и 1931 г. Член е на Американската академия по криминология от 1932 г. Междувременно е работил заедно с адвокат Димитър Алексиев, чиято кантора е била на ул. „Цар Иван Асен“ 3, ет. 1 в гр. София.

След 9 септември 1945 г.[редактиране | редактиране на кода]

През 1945 г. проф. Долапчиев е назначен за служебен защитник на княз Кирил Преславски и бившия министър-председател Добри Божилов пред Първи състав на Народния съд. В защитната си пледоария проф. Н. Долапчиев призовава съдът да вземе предвид, при определяне на наказанието на Кирил Преславски, незначителната роля, която е изпълнявал подзащитният му, който не е взел „активно участие нито в едно събитие или решение“[2].

Като представител на Народен съюз „Звено“[3] на 6 август 1947 г. е назначен за пълномощен министър на България в Лондон. Година по-късно е изключен от БАН за „враждебна дейност“ към Народна република България (като академик е възстановен едва през 1991 г.). През следващата 1948 г. българският дипломатически корпус се разпада, напускат редица дипломати, които търсят политическо убежище, сред тях е и проф. Долапчиев. Междувременно е и лишен от българско гражданство, след тези събития се установява със семейството си в Лондон[4]. Участва в дейността на Българския национален комитет.[3]

Емиграция и смърт[редактиране | редактиране на кода]

През 1957 г. проф. Долапчиев заминава на борда на Queen Mary от Ливърпул за Ню Йорк заедно със съпругата си Рада Долапчиева и сина си Георги Долапчиев. Установява се със семейството си в Лос Анджелис, Калифорния. Лишен от българско гражданство като невъзвращенец, кандидатства за американско гражданство и го получава.

Умира на 8 ноември 1966 г.[5] Погребан е в гробището Форест Лоун Мемориъл Парк в Лос Анджелис, Калифорния, САЩ.

В спомените на съвременниците[редактиране | редактиране на кода]

Профил. Долапчиев „отстоява становището си винаги убедено, неотстъпно и убедително – в науката и в живота си!“. Това са думи на световноизвестния и дълбоко уважаван проф. д-р Коолрауш, който е бил научен ръководител на Никола Долапчиев по време на разработкта на дисертацията му. Проф. д-р Едуард Коолрауш нееднократно по различни поводи, с топлата и умиление сочеше своя ученик – вече дългогодишен професор – като изграден надежден учен[6].

Проф. Долапчиев е не само голям учен, но и великолепен преподавател. Той умееше да излъчва познанията си и да ги напластява мигновено в съзнанието на жадните за наука и пропити от благодарност студенти. Лекциите и упражненията му доствяха истинско удоволствие и върховна наслада, а слушателите показваха подчертано желанието си – часът при проф. Долапчиев още да продължава. Той беше прекалено възпитан и изискван в отношенията си към колегите – научни работници, към студентите и гражданите и не допускаше да се самоизтъква и да „натрапва“ становището си. Спореше убедено и аргументирано. Той беше дълбокомислещ и можещ теоретик и блестящ и съкрушаващ практик – като защитник[6].

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Основните интереси на проф. Н. Долапчиев са насочени към наказателното право (обща и особена част) и военно-наказателното право. Автор е на редица книги, студии, статии по възловите проблемите на материалното наказателно право:

  • Гражданският иск в наказателния съд (1921 – 1922);
  • Критични бележки върху понятията „неправда“ и „вина“ (приноси към философията на правото с предимен оглед на наказателното право, (1925);
  • Наказателното право в съветска Русия (1926);
  • Новите насоки в наказателноправната наука (1927);
  • Действие на наказателния закон по място, време и лице (1928);
  • Посредствено извършителство и „подчинителство“;
  • Престъпление, деяние и причинна връзка (1929);
  • Наказателно право (обща и особена част) – общ курс по наказателно право в три части (1930) (претърпял пет частични преиздания до 1947 г.);
  • Criminal Law in Bulgaria, 23 Am. Inst. Crim. L. & Criminology 1012 (1932 – 1933) via Northwestern Law School Scholarly Commons
  • Отзив за „Коментар на Наказателния закон“: Т. 1 (1933);
  • За съучастието според българския наказателен закон (1933);
  • Предизвикан отговор (1934);
  • Възможни ли са противоправнни и задължителни заповеди? (1934);
  • Лъжата у подсъдимите: Принос към изучаване психологията на подсъдимите: Наблюдение, в съавторство с Досю Драганов (1936);
  • Престъпността у малолетните във връзка с днешните възпитателни фактори: Социалфилософска студия (1939);
  • Developpement du droit penal Bulgare, (1939);
  • Law and human rights in Bulgaria, лекция пред Royal Institute of International Affairs – Chatham House, 6 ноември 1952, публикувана в International Affairs (Royal Institute of International Affairs 1944-), Vol. 29, No. 1, pp. 59 – 69 (1953);
  • Bulgaria. The making of a satellite. Analysis of the historical developments. 1944 – 1953, Rio de Janeiro, Foyer Bulgare – Bulgarian historical institute (1971).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Поредица „Видни Юристи“, изд. Проф. Марин Дринов, 1994
  2. Никола Долапчиев – „Забравеният“ съосновател на СНРБ, Николай Поппетров, сп. Наука, – кн. 3/2014, том XXIV (2014);
  3. а б Шарланов, Диню. История на комунизма в България. Том II. Съпротивата. Възникване, форми и обхват. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0544-1. с. 221.
  4. Никола Долапчиев, Й. Фаденхехт, Летопис на БАН, XIX, 1935/1936 с. 53 – 55 (1940);
  5. Никола Поппетров – Никола Долапчиев – „забравеният“ съосновател на СНРБ – В: сп. Наука, бр. 3/2014 г., с. 22 – 24
  6. а б Никола Долапчиев, Й. Фаденхехт, Летопис на БАН, XIX, 1935/1936 (1940);