Никос Енгонопулос

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Никос Енгонопулос
гръцки художник и поет, сюрреалист
Никос Енгонопулос 
Роден: 21 октомври 1907 г.
Починал: 31 октомври 1985 г. (78 г.)

Никос Енгонопулос (на гръцки - Νίκος Εγγονόπουλος)е гръцки художник и поет, един от важните представители на гръцкото Поколение на 30-те, както и на сюрреалистичното движение в Гърция.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Никос Енгонопулос е вторият син в семейството на Панайотис и Енриета Енгонопулос. В самото начало на Първата световна война през лятото на 1914 г. семейство Енгонопулос е принудено да замине за Константинопол. През 1923 г. Никос е записан в лицей в Париж, където учи четири години. След завръщането си в Гърция, служи като редови войник в 1-ви пехотен полк. След това работи като преводач в банка и като секретар в Атинския университет. След 1930 г. Енгонопулос работи като дизайнер в Департамента по градоустройство към Министерството на обществените работи на Гърция.

През 1932 г. Никос Енгонопулос става студент в Атинското висше училище за изящни изкуства, където учи при Константинос Партенис. Посещава и часовете на Фотиос Контоглу. По време на следването си става приятел с такива художници като Янис Царухис, Янис Моралис, Джорджо де Кирико, кипъреца Тилемахос Кантос както и с поета Андреас Ембирикос.

Първите му картини, темпера върху хартия, върху които централно място заемат стари къщи от източна Македония, са показани в изложбата „Традициите на съвременното гръцко изкуство“, открита през януари 1938 г. Малко след това, през февруари, Енгонопулос публикува свои преводи на стиховете на румънско-френския поет Тристан Цара. Няколко месеца преди това е излязла първата му собствена стихосбирка, а на следващата година — втората му книга. Никос Енгонопулос е считан за един от най-добрите поети сюрреалисти на Гърция.

Първата му самостоятелна изложба е през 1939 г. Три години по-късно завършва прочутата си поема „Боливар“, посветена на революционера Симон Боливар и отпечатана чак през 1944 г. През 1968 г. поемата е превърната в песен от композитора Никос Мамангакис. От 1945 г. Енгонопулос е преподавател в Атинския технически университет.

Никос Енгонопулос умира от инфаркт в Атина през 1985 г.

Най-важни изложби[редактиране | редактиране на кода]

  • 1939 – първа самостоятелна изложба – в къщата на Никос Каламарис
  • 1949, 1952, 1957, 1963, 1965, 1971, 1973 и 1975 – участие в Общоелинските изложби
  • 1949, 1950, 1952 – участия в общите изложби на групата Армос
  • 1949 – участие в Гръцкия павилион на Международното изложение в Ню Йорк
  • 1951 - участие в Изложението на театралния декор в Осло
  • 1954 – Никос Енгонопулос заема целия Гръцки павилион на Венецианското биенале със 72 свои платна

Литературни творби[редактиране | редактиране на кода]

  • Февруари 1938 – превод на поемите на Тристан Цара
  • Юли 1938 – първо издание на стихосбирката Μην ομιλείτε εις τον οδηγόν (Не говорете на диригента)
  • 1939Τα Κλειδοκύμβαλα της Σιωπής (Клавесините на мълчанието)
  • 1942Боливар: гръцка поема
  • 1944Седем поеми, памфлет
  • 1946Η Επιστροφή των Πουλιών (Завръщането на птиците)
  • 1949Елевзин
  • 1954Ο Ατλαντικός (Атлантикът) в списание Anglo-Elliniki Epitheorisi
  • 1957Εν Ανθηρώ Έλληνι Λόγω (Относно процъфтяването на гръцкия език)
  • 1963Ελάχιστα τινά περί της γενέσεως του έργου μου (Някои бележки за произхода на моята работа)
  • 1980 – Есе върху театъра на сенките в Гърция: Карагьозис

Театрални декори и костюми[редактиране | редактиране на кода]

  • 1938Менехмовците на Плавт, постановка на режисьора Г. Сарандидис, Театър Котопули
  • 1939Електра на Софокъл, постановка на режисьора Каролос Кун, Театър Котопули
  • 1945 - Каподистриас на Никос Казандзакис, мизансцен Сократес Карантинос, Национален театър
  • 1952 - Il burbero di buon cuore на Карло Голдони, мизансцен Сократес Карантинос, Национален театър
  • 1957Κόρη, Μορφές μιας γυναίκας, Μήδεια και Ρίγκ και Τρομπέττα за гръцкия балет на Ралу Ману
  • 1959Ион на Еврипид и Прикованият Прометей на Есхил, постановка на режисьора Линос Кардзис, Театър Темеликос
  • 1962Опера за три гроша на Бертолд Брехт, мизансцен Н. Хаджискос; Цезар и Клеопатра на Джордж Бърнард Шоу, мизансцен Алексис Соломос и Буржоата благородник на Молиер, мизансцен Сократес Карантинос за Държавния театър на Северна Гърция
  • 1964Иполит на Еврипид, мизансцен Сократес Карантинос за Държавния театър на Северна Гърция
  • 1965Лизистрата на Аристофан, мизансцен Сократес Карантинос за Държавния театър на Северна Гърция

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]