Нощта на шестнайсети януари

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Нощта на шестнайсети януари
Night of January 16th
Режисьор Е. Е. Клайв
Сценарий Айн Ранд
Разпространител Ambassador Theatre
Премиера 16 септември, 1935 г.
Страна САЩ
Език английски
Външни препратки
(филмът) Страница в IMDb

Нощта на шестнайсети януари“ (на английски: Night of January 16th) е пиеса на Айн Ранд, вдъхновена от смъртта на „Краля на кибрита“, Ивар Крюгер. Първоначално, през октомври 1934 г., пиесата е поставена под друго име: отначало Ранд я нарича „Легендата за апартамента на последния етаж“, но променя заглавието първо на „Изпитанието на една жена“, а после на „Нощта на шестнайсети януари“ [1].

История[редактиране | edit source]

Действието се развива изяло в съдебната зала и е фокусирано върху делото за убийство. Пиесата става хит в Холивуд през сезон 1935-1936 г. Сюжетът третира способността на човека да възприема себе си като значима личност в контекста на едно общество, в което цари моралният упадък; третира също така проблема за любовта, верността и предателството.

Ранд пише „Нощта на шестнайсети януари“ за броени месеци с надеждата да спечели пари, както пиесата „Процесът на Мери Дюган“ (пиеса със сходен сюжет) щедро се е отплатила на своя създател Баярд Вайлър. За първи опит в театъра успехът ѝ е забележителен. Пиесата е поставена в „Холивуд Плейхаус“ през октомври 1934 г., режисурата е на някогашния актьор Е. Е. Клайв; участва актрисата от немите филми Барбара Бетфорд. Критиците и изпъстрената със звезди публика на примиерата, включително полския идол на Ранд, Пола Негри, Франк Капра, Джеси Ласки, Мери Пикфорд, Глория Соусън, Марлене Дитрих, трима представители на руската белогвардейска аристократична диаспора и приятелят на Ранд Иван Лебедеф, наред с други филмови знаменитости, обсипват с хвалебствия сценария и страшно се забавляват със съдебните заседатели доброволци (новост въведена в пиесата). [2]

Обаче, когато на следващата сутрин излизат отзивите на критиката, Ранд установява, че критиците на са успели да доловят най-важното в пиесата ѝ. Разсеяни от приликата с „Мери Дюган“ и съсредоточили вниманието си над онова, което според тях е принципно подобрение – „трикът“ със съдебните заседатели – те не съумяват да доловят основната тема, героичното „усещане за живот“ на Ранд. Освен това не забелязват и главното достойнство на пиесата според авторката, основополагащата сила на творбата като идейна драма – и по-конкретно ницшеанската идея, че героичната личност трябва да се съпротивлява на обикновените хора, за да живее като свободен човек. [3]

Сюжет[редактиране | edit source]

„Нощта на шестнайсети януари“ е дворцова драма, вдъхновена от обществения смут, предизвикан от самоубийството през 1932 г. на шведския мошеник, „Краля на кибрита“, Ивар Крюгер, и до голяма степен следва модела на популярна пиеса през 1927 г. със заглавие „Процесът на Мери Дюган“ [1].

В пиесата на Ранд секретарка отива на съд заради убийство на своя коравосърдечен любовник и шеф, банкрутиралия шведски финансист Бьорн Фокнър, което отначало прилича на самоубийство. Представените по време на процеса доказателства насочват към 2 други, също толкова противоречиви хипотези: или секретарката Карън Андрес е бутнала Фокнър от балкона на апартамента му на последния етаж в пристъп на ревност заради неотдавнашната му сватба, както твърди очевидец, или пък госпожица Андре и Фокнър са заговорничили да инсцинират самоубийствто му – заговор, който би успял, ако тъстът не го бе надушил и не бе убил финансиста. [4]

Главната новост в пиесата, която я прави и популярна, е да повери присъдата в ръцете на съдебни заседатели, избирани всяка вечер сред публиката. Ранд обяснява, че съдебните заседатели трябва да решат дали са романтици, които вярват в страстната всеотдайност на Карън Андре към властния, необщителен, но неистово привлекателен негодник Фокнър, или пък са по-склонни да приемат фарисейските показания на свидетелката против Андре, която я описва като ревнива усойница, а тъста представя като образцов гражданин. Ако изберат второто, намеква Ранд, те ще изправят на съд собственото си „усещане за живота“, като го лишат от всякакъв героизъм. [5]

Кинофилм[редактиране | edit source]

„Една жена на съд“ има ограничено, макар и успешно присъствие на сцената. През октомври 1934 г. „Метро-Голдуин-Майер" откупуват правото да филмират произведението и плащат на Ранд неуточнена сума, за да напише сценария за Лорета Ийънг. „Ем Джи Ем“ искат сценария да бъде хумористичен на места, а Ранд не може да пише комедия по поръчка. Тя не е доволна от резултата, а също и студията, защото в крайна сметка сценарият не е екранизиран.

Впоследствие правата за филмирането на „Нощта на шестайсети януари“ ще бъдат продадени още по-скъпо от „Ем Джи Ем“ на „PKO“ и накрая на „Парамаунт“. Пиесата няма да бъде филмирана чак до 1941 г., когато ще бъде заснета по нов сценарий, възложен от филмовата компания и заснет без участието или одобрението на Ранд. [6]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Night of January 16th“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.  

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б „Айн Ранд и светът, който създаде“; 97 стр.
  2. „Айн Ранд и светът, който създаде“; 98-99 стр.
  3. „Айн Ранд и светът, който създаде“; 99 стр.
  4. „Айн Ранд и светът, който създаде“; 97-98 стр.
  5. „Айн Ранд и светът, който създаде“; 98 стр.
  6. „Айн Ранд и светът, който създаде“; 100 стр.

Външни препратки[редактиране | edit source]