Ну, погоди!

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ну, погоди!
Само почакай!
Лого на Ну, погоди!
The Soviet Union 1988 CPA 5918 stamp (Well, Just You Wait!).jpg
Съветска пощенска марка от 1988 г.
Жанр анимация
Създател(и) Вячеслав Котьоночкин
Сценарий Феликс Камов
Александър Курляндски
Актьори Анатоли Папанов – Вълкът
Клара Румянова – Заекът
Страна СССР (епизоди 1 – 16)
Русия (епизоди 17 – 22)
Език руски
Сезони 7
Епизоди 20 (списък с епизоди)
Продукция
Продуцент(и) Союзмультфильм
Времетраене 10 минути
Разпространение
ТВ Канал ЦТ СССР
1-й канал Останкино
Излъчване 14 юни 1969 – 7 октомври 2006 г.
Външни препратки
Официален уебсайт
Страница в IMDb
Ну, погоди! в Общомедия

„Ну, погоди!“ (на български: Само почакай!) е съветски анимационен сериал на московското студио „Союзмультфильм“, с режисьор Вячеслав Котьоночкин, създаден и излъчван в периода 1969 – 1986 г. Допълнителни серии са създадени през 1993 и 2006 година.

Класиката е наситена с изключителна динамика и разказва за Вълка, който иска да хване Заека, за да го изяде, но все не успява. За разлика от американската анимация с участието на Том и Джери, тук Заекът не върти подли номера на Вълка, а вместо това е добродушен, понякога дори наивен, и винаги е готов да помогне на Вълка в беда. Сериалът се състои от 20 епизода. Освен двамата главни герои, в сериите се срещат и други персонажи, като например Хипопотамът, Свинята, Козелът. Може да се каже, че тук Хипопотамът играе ролята на Кучето в „Том и Джери“. В оригинал героите са озвучени от Анатоли Папанов (Вълкът) и Клара Румянова (Заекът).

За първи път Заекът и Вълкът се появяват в първата серия на анимационния журнал „Веселая карусель" през 1969 г. (в същата година се появят като герои на диафилм Чебурашка и Крокодила Гена). В тази серия, състояща се от четири двуминутни епизода, четвъртата част е наречена „Ну, погоди" и се състои от три кратки случки с вълк, преследващ зайче – като мишена на стрелбището, като бебе и като малчуган. Там за първи път Вълкът произнася и написва фразата „Ну, погоди" (сценаристи на този епизод са Александър Курляндски и Аркади Хайт).

През същата 1969 г. Курляндски и Хайт съвместно с режисьора Вячеслав Котьоночкин създават първия епизод на новия сериал. Този екип създава заедно общо 16 епизода, смятани за класиката на съветския период (1969 – 1986 г.). Епизодите от 17 до 20 (1993 – 2005 г.) са по сценарий на Александър Курляндски и Феликс Камов (18 – 20 еп.), а режисьор на последните два епизода е синът на Вячеслав Котьоночкин – Алексей.

Първоначално Вълкът е трябвало да бъде озвучаван от Владимир Висоцки, но не е утвърден и е заместен от Анатоли Папанов (от 1 до 18 епизод, макар че 17 и 18 са правени след смъртта му и са използвани стари записи с него). От първоначалните записи с озвучаването на Висоцки е останало само свирукането на Вълка в епизод 1, което е по песен на Висоцки („Песня о друге" от филма „Вертикал"). В последните два епизода Вълкът е озвучаван от Игор Христенко. Заекът е озвучаван от 1 до 18 епизод от Клара Румянова, а след смъртта ѝ през 2004 г. – от Олга Зверева.

Заставката на сериала не е специално писана за него. Това е композицията „Водни ски" (Vizisi) на унгареца Тамаш Деак (Tamas Deak). В епизодите са използвани откъси от популярни за времето си руски и чуждестранни мелодии. Тъй като изпълнителите не са указвани в титрите и не е напълно ясно кои точно изпълнители и мелодии са включени. Любопитно е, че са използвани унгарски, чешки, полски и немски, дори и български изпълнения – инструменталът на песента на Емил Димитров – „Ти си отиде през септември“ в 17 и 18 епизод [1]. В епизоди 8 и 9 се изпълняват и песни, специално създадени за сериала.

На сериала е посветена пощенска марка от 5 копейки, издадена в СССР през 1988 г. (част от серия за съветската анимация, включваща Конек Горбунек, Чебурашка и крокодил Гена, Винни Пух, Ежик в тумане и др.).

Една от първите съветски портативни електронни игри (произвеждана от 1984 г. на базата на Nintendo) е с героите от „Ну погоди" – в нея Вълкът трябва да събира яйца, които му пуска Заекът.

Двамата герои имат и няколко паметника, като най-известният от тях е издигнат в Раменское през 2005 г. Автор е Олег Ершов, който е създал там паметници и на други популярни герои от съветската анимация – Чебурашка и крокодила Гена, Мечо Пух и Прасчо и др.

Компютърна игра „Ну погоди!“
Компютърна игра „Ну погоди!“

През 2010 г. полският монетен двор пуска възпоменателна монета от 1 долар с образите на Вълка и Заека[2]. През 2019 е обявено че сериалът се завръща през 2020 с нови герои и 52 епизода.

Епизоди[редактиране | редактиране на кода]

  • 1 – В града и на плажа (1969)
  • 2 – В градския парк (1970)
  • 3 – На пътя (1971)
  • 4 – На стадиона (1971)
  • 5 – В града (1972)
  • 6 – На село (1973)
  • 7 – На кораба (1973)
  • 8 – Нова година (1974)
  • 9 – В телевизионното студио (1976)
  • 10 – На строежа (1976)
  • 11 – В цирка (1977)
  • 12 – В музея (1978)
  • 13 – Олимпиада '80 (1980)
  • 14 – В дома на младия техник (1984)
  • 15 – В дома на културата (1985)
  • 16 – В приказките (1986)
  • 17 – На острова (1993)
  • 18 – Супермаркет (1994)
  • 19 – На курорт (2005)
  • 20 – На вилата (2006)

Създатели[редактиране | редактиране на кода]

  • Вячеслав Котьоночкин – режисьор
  • Феликс Камов, Александър Курляндски, Аркади Хайт – сценаристи
  • Светозар Русаков – художник-постановчик
  • Виктор Арсентиев, Владимир Крумин, Виктор Лихачов, Федор Елдинов, Олег Комаров, Олег Сафронов – аниматори
  • Елена Петрова – оператор
  • Фьодор Иванов – директор
  • Георги Мартинюк, Геннади Крилов – звукорежисьори
  • Аркади Снесарьов – редактор
  • Татяна Сазонова – монтажист

Актьорски състав[редактиране | редактиране на кода]

  • Анатоли Папанов – Вълкът – еп. 1 – 18
  • Клара Румянова – Заекът – еп. 1 – 18
  • Игор Кристенко – Вълкът – еп. 19 – 20
  • Олга Зверева – Заекът – еп. 19 – 20
  • Генади Хазанов – Телевизионните говорители – еп. 9
  • Владимир Сошалски – Хипопотамът – еп.15

„Ну, погоди!“ в България[редактиране | редактиране на кода]

За пръв път в България сериалът е излъчен през 70-те години на миналия век по Българската телевизия. През 2007 г. се излъчват отново по Канал 1. Епизодите са излъчвани многократно и по различни телевизии.

Първите шестнадесет епизода се продават в три DVD-та – Епизоди 1 – 8, 9 – 16 и 1 – 16.

През 2020 г. започва излъчване по SuperToons.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]