Ну, погоди!

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ну, погоди!
Nu, pogodi! logo.png
Лого на Ну, погоди!
Жанр Анимация
Създател(и) Вячеслав Котьоночкин
Актьори

Анатоли Папанов – Вълкът

Клара Румянова – Заекът
Страна СССР/Русия
Език Руски
Епизоди 20 (списък с епизоди)
Продукция
Продуцент(и) Союзмультфильм
Времетраене 10 минути
Разпространение
ТВ Канал

ЦТ СССР

1-й канал Останкино
Излъчване 14 юни 1969 г. – 7 октомври 2006 г.
Външни препратки
Официален уебсайт
Страница в IMDb
Ну, погоди! в Общомедия
Съветска пощенска марка от 1988

„Ну, погоди!“ (на бълг. Само почакай!) е съветски анимационен сериал на московското студио „Союзмультфильм“, с режисьор Вячеслав Котьоночкин, създаден и излъчван в периода 1969 – 1986 г. Допълнителни серии са създадени през 1993 и 2006 година.

Класиката е наситена с изключителна динамика и разказва за Вълка, който иска да хване Заека, за да го изяде, но все не успява. За разлика от американската анимация с участието на Том и Джери, тук Заекът не върти подли номера на Вълка, а вместо това е добродушен, понякога дори наивен, и винаги е готов да помогне на Вълка в беда. Сериалът се състои от 20 епизода. Освен двамата главни герои, в сериите се срещат и други персонажи, като например Хипопотамът, Свинята, Козелът. Може да се каже, че тук Хипопотамът играе ролята на Кучето в „Том и Джери“. В оригинал героите са озвучени от Анатоли Папанов (Вълкът) и Клара Румянова (Заекът).

За първи път Заекът и Вълкът се появяват в първата серия на анимационния журнал „Веселая карусель" през 1969 г. (в същата година се появят като герои на диафилм Чебурашка и Крокодила Гена). В тази серия, състояща се от четири двуминутни епизода, четвъртата част е наречена „Ну, погоди" и се състои от три кратки случки с вълк, преследващ зайче – като мишена на стрелбището, като бебе и като малчуган. Там за първи път Вълкът произнася и написва фразата „Ну, погоди" (сценаристи на този епизод са Александър Курляндски и Аркади Хайт).[1]

През същата 1969 г. Курляндски и Хайт съвместно с режисьора Вячеслав Котьоночкин създават първия епизод на новия сериал. Този екип създава заедно общо 16 епизода, смятани за класиката на съветския период (1969 – 1986 г.). Епизодите от 17 до 20 (1993 – 2005 г.) са по сценарий на Александър Курляндски и Феликс Камов (18 – 20 еп.), а режисьор на последните два епизода е синът на Вячеслав Котьоночкин – Алексей.

Първоначално Вълкът е трябвало да бъде озвучаван от Владимир Висоцки, но не е утвърден и е заместен от Анатоли Папанов (от 1 до 18 епизод, макар че 17 и 18 са правени след смъртта му и са използвани стари записи с него). От първоначалните записи с озвучаването на  Висоцки е останало само свирукането на Вълка в епизод 1, което е по песен на Висоцки („Песня о друге" от филма „Вертикал"[2]). В последните два епизода Вълкът е озвучаван от Игор Христенко. Заекът е озвучаван от 1 до 18 епизод от Клара Румянова, а след смъртта ѝ през 2004 г. – от Олга Зверева.

Заставката на сериала не е специално писана за него. Това е композицията „Водни ски" (Vizisi) на унгареца Тамаш Деак (Tamas Deak)[3]. В епизодите са използвани откъси от популярни за времето си руски и чуждестранни мелодии. Тъй като изпълнителите не са указвани в титрите и до сега не е напълно ясно кои точно изпълнители и мелодии са включени. Любопитно е, че са използвани унгарски, чешки, полски и немски, дори и български изпълнения – инструменталът на песента на Емил Димитров – „Ти си отиде през септември“ в 17 и 18 епизод [4]. В епизоди 8 и 9 се изпълняват и песни, специално създадени за сериала.

На сериала е посветена пощенска марка от 5 копейки, издадена в СССР през 1988 г. (част от серия за съветската анимация, включваща Конек Горбунек, Чебурашка и крокодил Гена, Винни Пух, Ежик в тумане и др.).

Една от първите съветски портативни електронни игри (произвеждана от 1984 г.  на базата на Nintendo) е с героите от „Ну погоди" – в нея Вълкът трябва да събира яйца, които му пуска Заекът.

Двамата герои имат и няколко паметника, като най-известният  от тях е издигнат в Раменское през 2005 г. Автор е Олег Ершов, който е създал там паметници и на други популярни герои от съветската анимация – Чебурашка и крокодила Гена, Мечо Пух и Прасчо и др.

Компютърна игра „Ну погоди!“
Компютърна игра „Ну погоди!“

През 2010 г. полският монетен двор пуска възпоменателна монета  от 1 долар с образите на Вълка и Заека[5].

Епизоди[редактиране | редактиране на кода]

  • 1 – В града и на плажа (1969)
  • 2 – В градския парк (1970)
  • 3 – На пътя (1971)
  • 4 – На стадиона (1971)
  • 5 – В града (1972)
  • 6 – На село (1973)
  • 7 – На кораба (1973)
  • 8 – Нова година (1974)
  • 9 – В телевизионното студио (1976)
  • 10 – На строежа (1976)
  • 11 – В цирка (1977)
  • 12 – В музея (1978)
  • 13 – Олимпиада '80 (1980)
  • 14 – В дома на младия техник (1984)
  • 15 – В дома на културата (1985)
  • 16 – В приказките (1986)
  • 17 – На острова (1993)
  • 18 – Супермаркет (1994)
  • 19 – На курорт (2005)
  • 20 – На вилата (2006)

Създатели[редактиране | редактиране на кода]

  • Вячеслав Котьоночкин – режисьор
  • Феликс Камов, Александър Курляндски, Аркади Хайт – сценаристи
  • Светозар Русаков – художник-постановчик    
  • Виктор Арсентиев, Владимир Крумин, Виктор Лихачов, Федор Елдинов, Олег Комаров, Олег Сафронов – аниматори    
  • Елена Петрова – оператор    
  • Фьодор Иванов – директор    
  • Георги Мартинюк, Г. Крилов – звукорежисьори
  • Аркади Снесарьов – редактор    
  • Татяна Сазонова – монтажист

Актьорски състав[редактиране | редактиране на кода]

  • Анатоли Папанов – Вълкът – еп. 1 – 18
  • Клара Румянова – Заекът – еп. 1 – 18
  • Игор Кристенко – Вълкът – еп. 19 – 20
  • Олга Зверева – Заекът – еп. 19 – 20
  • Генади Хазанов – Телевизионните говорители – еп. 9
  • Владимир Сошалски – Хипопотамът – еп.15

„Ну, погоди!“ в България[редактиране | редактиране на кода]

За пръв път в България сериалът е излъчен през 70-те години на миналия век по Българската телевизия. През 2007 г. се излъчват отново по Канал 1. Епизодите са излъчвани многократно и по различни телевизии.

Първите шестнадесет епизода се продават в три DVD-та – Епизоди 1 – 8, 9 – 16 и 1 – 16.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]