Огнено дърво

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Огнено дърво
Royal Poinciana.jpg
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (angiosperms)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Розиди (rosids)
(без ранг):Фабиди (fabids)
разред:Бобовоцветни (Fabales)
семейство:Бобови (Fabaceae)
триб:Caesalpinieae
род:Делоникс (Delonix)
вид:Огнено дърво (D. regia)
Научно наименование
Rafinesque
Синоними
  • Poinciana regia Bojer, 1829 г.
Огнено дърво в Общомедия
[ редактиране ]

Огнено дърво (Delonix regia) е вид цъфтящо растение от фасулното семейство бобови (Fabaceae), подсемейство Caesalpinioideae, родом от Мадагаскар. Откроява се с листа, наподобяващи папрат, и пищен цъфтеж с оранжево-червени цветове през лятото. В много тропически части на света се отглежда като декоративно дърво. Това е ненодулираща бобова култура.

Наименование и етимология[редактиране | редактиране на кода]

На английски растението е получило няколко наименования: royal poinciana, flamboyant, flame of the forest или flame tree (име на няколко вида), отразяващи неговия обилен цъфтеж и огнени асоциации с ярките си цветове.

Този вид преди е бил поставен в рода Poinciana, кръстен на Phillippe de Longvilliers de Poincy, управител през 17 век на островите Saint Christopher (днешните Saint Kitts).

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Фронтален, страничен и заден изглед на цвете
Цвят, листа и шушулки (Колката, Западен Бенгал, Индия)
Delonix regia var. flavida е по-рядък, жълтоцветен сорт[2]
Близък план на част от листо

Цветовете на огненото цвете са едри, с четири разпръснати червено или оранжево-червени венчелистчета с дължина до 8 см и пето изправено венчелистче, наречено стандартно, което е малко по-голямо и петнисто с жълто и бяло. Те се появяват в коримби по протежение на и в краищата на клоните. Природният сорт флавида (бенгалски: Радхачура) има жълти цветя.[2] Шушулките са зелени и жилави, когато са млади и стават тъмнокафяви и дървесни. Те могат да бъдат с дължина до 60 см и ширина 5 см. Семената са малки, тежат средно около 0,4 g. Съставните (двойно пенисти) листа имат пернат вид и са характерен светъл, ярко зелен. Всеки лист е дълъг 30 – 50 cm, с 20 до 40 чифта първични листовки или щипки, всеки разделен на 10 – 20 двойки вторични листовки или щифтове. Поленовите зърна са удължени, с размер приблизително 52 микрона.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Цъфтеж (Мавриций)
Кора
Семена шушулки, видими по горните клони (Gordonvale, Куинсланд, Австралия)

Огненото дърво е ендемично за сухите широколистни гори на Мадагаскар, но е въведено в тропически и субтропични региони по целия свят. В дивата природа е застрашен вид, но е широко култивиран другаде и се счита за натурализиран в много от местата, където се отглежда:

Северна Америка[редактиране | редактиране на кода]

В континенталните Съединени щати расте в Южна Флорида, Централна Флорида,[3] и в долината Рио Гранде, Южен Тексас.

Карибите и Централна Америка[редактиране | редактиране на кода]

В Карибите огненото дърво е представено в много картини на доминиканци и пуерториканки. То може да бъде намерено също в Белиз, Бахамските острови, Куба, Хаити, Никарагуа, САЩ, Вирджински острови, Каймановите острови, Ямайка и Кюрасао. Това е националното цвете на Сейнт Китс и Невис. Може да се намери и в Бермудите, Хаваите и Мексико, особено в полуостров Юкатан. Град Пеньелас в Пуерто Рико, разположен на около 19 километра западно от Понсе, е наречен „El Valle de los Flamboyanes“ („Долината на дърветата Poinciana“), тъй като в околностите на реките Рио Гуаянес, Рио Макана и Рио Талабоа са открити много огнени дървета.

Южна Америка[редактиране | редактиране на кода]

Огненото дърво расте в Парагвай, Перу и в цяла Бразилия.[4][5]

Европа и Близкия изток[редактиране | редактиране на кода]

Огненото дърво се засажда в средиземноморските части на Европа, Близкия изток и Северна Африка, включително южното крайбрежие на Испания, брега на Валенсия, Канарските острови, Ливан, Египет, Израел и Йордания.

Южна Азия[редактиране | редактиране на кода]

Macaca radiata хранещ се с цветове

Дървото е засадено в Индия, където в Западен Бенгал, Одиша, Бангалор и Шри Ланка е наричано „майското цвете“, Gulmohar или Gul Mohr[6]. Отглежда се и в Карачи, Пакистан. В Мавриций и Реюнион огненото дърво обявява настъпването на новата година.

Югоизточна Азия[редактиране | редактиране на кода]

В Мианмар, където се нарича „Sein-pann-ni“, времето на цъфтеж е март на юг и началото на края на април на север. Засажда се в градини и като крайпътно дърво. В Мианмар това дърво е знак на фестивала на Thingyan (13 април – 16/17). Във Филипините нейният цъфтеж сигнализира за предстоящото идване на мусонните дъждове. Освен това расте в Тайланд и Индонезия и е официалното дърво във Виетнам. В тази страна това дърво се нарича „Phượng vỹ“, или „опашката на феникс“, и е популярно градско дърво в голяма част от Виетнам. Сезонът на цъфтеж е май-юли, който съвпада с края на учебната година във Виетнам. Поради този момент цветето на огненото дърво понякога се нарича „цветето на ученика“. Градът Hải Phòng е наречен „Thành phố hoa phượng đỏ“ („Град на червеното огнено дърво“).

Източна Азия[редактиране | редактиране на кода]

Огненото дърво вирее в Южен Китай и Хонконг. Това е официалното дърво в Тайнан, Тайван; Ксиамен, провинция Фуджиан, Китайска народна република; и Шанту, провинция Кантон, (КНР). Националният университет „Чен Кунг“, университет, разположен в Тайнан, поставя огненото дърво върху емблемата си.

Австралия[редактиране | редактиране на кода]

Много широко се отглежда в Северна Австралия, южните крайности, преди това ограничени до Югоизточен Куинсланд, където е популярно улично дърво в предградията на Бризбейн. Сега огненото дърво расте и цъфти успешно в Сидни и други части на Нов Южен Уелс.

Микронезия[редактиране | редактиране на кода]

Огненото дърво расте в Гуам и е официалното дърво на Общността на Северните Мариански острови.

Култивиране[редактиране | редактиране на кода]

Необходими условия[редактиране | редактиране на кода]

Огненото дърво изисква тропически или почти тропически климат, но може да понася суша и солени условия. Предпочита открита, свободно дренираща се песъчлива или глинеста почва, обогатена с органична материя. Дървото не обича тежки или глинести почви и цветя по-обилно, когато се поддържа леко суха.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Семена[редактиране | редактиране на кода]

Семена след накисването им във вода за 6 дни

Огненото дърво най-често се размножава чрез семена. Семената се събират, накисват се в топла вода за най-малко 24 часа и се засаждат в топла влажна почва в полусенчесто закътано положение. Вместо накисването, семената също могат да бъдат „накъсани“ или „прищипани“ (с малка ножица или ножица) и да се засаждат веднага. Тези два метода позволяват на влагата да проникне в здравата външна обвивка, стимулирайки покълването. Разсадът расте бързо и може да достигне 30 см за няколко седмици при идеални условия.

Резници[редактиране | редактиране на кода]

По-рядко, но също толкова ефективно, е размножаването с дървени резници. Клоните, състоящи се от растежа на настоящия или миналия сезон, могат да бъдат нарязани на 30 см секции и засадени във влажна саксийна смес. Този метод е по-бавен от размножаването на семена (резниците отнемат няколко месеца, за да се вкоренят), но е предпочитаният метод за гарантиране на това, че новите дървета са верни. Като такива, резниците са особено често срещан метод за размножаване на по-редкия жълто-цъфтящ сорт на дървото.

Приложения[редактиране | редактиране на кода]

В допълнение към декоративната си стойност, огненото дърво е и полезно за сянка в тропически условия, тъй като обикновено расте до скромна височина (предимно 5 метра, но може да достигне максимална височина 12 метра), но се разпространява широко и гъстата му зеленина осигурява пълен сянка. В райони с подчертан сух сезон листата му окапват по време на сушата, но в други райони е практически вечнозелен.

Сезонен цъфтеж[редактиране | редактиране на кода]

Дърво в окръг Мартин, Флорида, САЩ, цъфтящо през май
Цъфтящи клони в Ню Делхи, Индия през май
Цъфтящи клони във Флорида
  • Австралия: Ноември – Февруари
  • Бангладеш: април – май
  • Бермуди: Май – Август
  • Бразилия: Ноември – Февруари
  • Канарските острови: Май – Септември
  • Карибите: Май – Септември
  • Конго: Ноември – Декември
  • Доминиканска република: Юли – Септември
  • Египет: Май – Юни
  • Южна Флорида: Май – Юни
  • Хавай: Май – Юни
  • Хонг Конг: Май – Юни
  • Индийски субконтинент: април – Юли
  • Израел: май – юни
  • Ливан: Юни – Август
  • Малави, Замбия и Зимбабве: Октомври – Декември
  • Малайзия: Ноември – Декември
  • Северни Мариански острови: Март – Юни
  • Мавриций: Ноември – Декември
  • Пакистан: април – май
  • Филипини: април – Юни
  • Перу (крайбрежие): януари – Март
  • Остров Реюнион: ноември – януари
  • Южен Судан: Март – Май
  • Южен Тексас: Май – Юни
  • Тайланд: април – май
  • Обединени арабски емирства: Май – Юли
  • Виетнам: Май – Юли

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Delonix regia (Rafinesque). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 7 април 2021 г. (на английски)
  2. а б Don Burke. The complete Burke's backyard: the ultimate book of fact sheets. Murdoch Books, 1 November 2005. ISBN 978-1-74045-739-2. с. 269. Посетен на 9 March 2011.
  3. Edward F. Gilman. ENH387/ST228: Delonix regia: Royal Poinciana. // ufl.edu. 2019-04-24.
  4. Smartphone Access. // thewoodexplorer.com.
  5. Is that a poinciana?. // GardenDrum. 2013-02-05.
  6. Cowen, D. V.. Flowering Trees and Shrubs in India. Sixth. Bombay, THACKER and Co. Ltd., 1984. с. 1.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Delonix regia“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.