Ото Коцебу
| Ото Евстафиевич Коцебу Отто Евстафьевич Коцебу | |
| руски мореплавател и изследовател | |
 | |
| Роден |
30 декември 1787 г.
|
|---|---|
| Починал | 15 февруари 1846 г.
Ревел (Талин), Естония |
| Погребан | Естония |
| Националност |  Естония |
| Семейство | |
| Баща | Аугуст фон Коцебу |
| Братя/сестри | Александър фон Коцебу |
| Ото Евстафиевич Коцебу в Общомедия | |
Ото Евстафиевич Коцебу (на руски: Отто Евстафьевич Коцебу, Отто фон Коцебу, на естонски: Otto von Kotzebue) е руски мореплавател и изследовател от естонски произход. Той е руски морски офицер, капитан 1-ви ранг.
Младежки години (1787 – 1814)[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 30 декември 1787 година в Ревел (днес Талин), Естония. На 7-годишна възраст постъпва и завършва Петербургския кадетски корпус. От 1803 до 1806 г. участва в първата руска околосветска експедиция под командването на Иван Фьодорович Крузенщерн. През 1808 – 1809 г. се сражава като мичман във войната с шведите – командва трофейния кораб „Фрау Корнелия“. След войната е капитан на военен кораб в Балтийско море.
Околосветски експедиции (1815 – 1826)[редактиране | редактиране на кода]
През 1815 – 1818 и 1823 – 1826 извършва две околосветски плавания, по време на които прави множество открития в Океания и по северозападните брегове на Северна Америка.
Първа експедиция (1815 – 1818)[редактиране | редактиране на кода]
От 30 юли 1815 до 23 юли 1818 г., на кораба „Рюрик“ (180 т) извършва околосветско плаване, като основната задача на експедицията е търсенето и откриването на Северозападния морски проход от Тихия до Атлантическия океан. За старши офицер на „Рюрик“ е назначен Глеб Семьонович Шишмарьов, за лекар – студента-медик Иван Иванович Ешолц, който по време на плаването се проявява като виден натуралист. В Копенхаген на борда на кораба се качва големия учен-натуралист и талантлив немски поет, французин по произход, Адаллберт (Албер) Шамисо.
Експедицията заобикаля нос Хорн, спира в Консепсион (Чили) и се отправя на запад в Тихия океан. На 16 април 1816 Коцебу третично открива атола Пукапука (, 5 км2), на 20 април – остров Тикеи (вторично, , 1 км2), на 21 април – атола Такапото (третично, , 15 км2), на 23 април – атола Арутуа (третично, , 15 км2), а на 24 април – атола Тикехау (, 20 км2) – всичките в архипелага Туамоту. На 21 май 1816 в Маршаловите о-ви вторично открива атолите Утирик (, 0,9 км2) и атола Така (, 0,2 км2). От там се отправя към Руска Америка като изследва северозападните брегове на Северна Америка, където на 31 юли 1816 открива залива Шишмарьов () и остров Саричев (), затварящ го откъм Чукотско море. През август открива големия залив Коцебу () със залива Ешолц (4 август, ) в югоизточната част, п-ов Хорис (66º 20` с.ш., 161º 50` з.д.) и остров Шамисо (). Изследва залива Лаврентия () на брега на Чукотка, остров Уналашка (от Алеутските о-ви), залива Сан Франсиско и Хавайските о-ви.
През януари и февруари 1817 изследва групата о-ви Радак в Маршаловите о-ви. На 1 януари вторично открива остров Меджит (, 0,7 км2), на 4 януари – атола Вотие (третично, , 3,2 км2), на 7 февруари – атола Ерикуб (третично, , 0,6 км2), на 10 февруари – атола Малоелап (третично, , 3,8 км2.), на 23 февруари – атола Аур (, 2,2 км2), на 1 март – атола Аилук (вторично, , 2,1 км2) и атола Бикар (, 0,2 км2). Коцебу извършва първото научно описание на архипелага, като пребивава на атола Вотие няколко месеца. Той първи изказва правилната идея за произхода на кораловите острови, разработена по-късно от Чарлз Дарвин. След това „Рюрик“ отново се насочва към Берингово море, но поради травма на Коцебу, получена по време на щорм, решава да се връща в родината.
По пътя към Филипините експедицията за трети път изследва Маршаловите о-ви и на 5 ноември 1817 вторично открива атола Ликиеп (, 4 км2).
По време на плаването е събран огромен научен материал – географски, океанографски и етнографски, който е издаден в тритомен труд през 1821 – 1823 под заглавието: "Путешествие в Южный океан и в Берингов пролив для отыскания северо-восточного морского прохода, предпринятое в 1815, 1816, 1817 и 1818 годах на корабле „Рюрике“, ч. 1 – 3, СПБ, 1821 – 23, второ издание „Путешествие вокруг света“, 2 изд., М., 1948.
Втора експедиция (1823 – 1826)[редактиране | редактиране на кода]
От 9 август 1823 до 22 юли 1826 г., извършва ново околосветско плаване на кораба „Предприятие“. Коцебу отново преминава по стария си маршрут покрай нос Хорн и Чили и през март 1824 в архипелага Туамоту открива атолите Факахина (14 март, вторично, , 8 км2) и Аратика (, 8,3 км2), а в Дружествените о-ви, на 7 април – остров Моту-Оне (, 3 км2).
На 18 октомври 1825 в о-вите Ралик в Маршаловите о-ви открива атолите Аилингинае (вторично, , 1,1 км2), Ронгелап (третично, , 3,1 км2) и Бикини (, 2,3 км2).
През 1828 г. изляза от печат книгата му, отнасяща се до второто му плаване: „Путешествие вокруг света на военном шлюпе „Предприятие“ в 1823, 24, 25 и 26 годах под начальством флота капитан-лейтенанта Коцебу“, СПБ, 1828. (второ издание „Новое путешествие вокруг света в 1823 – 1826 гг.“, М., 1959). Освен хидрографски, геофизически и географски сведения, книгата съдържа богати етнографски наблюдения на аборигените от тропическите острови, чукчите, ескимосите в Аляска и калифорнийските индианци.
Последни години (1826 – 1846)[редактиране | редактиране на кода]
През 1830 г. Коцебу излиза в оставка поради разклатеното си здраве, установява се в Ревел, където умира на 15 февруари 1846 г. на 58-годишна възраст.
Памет[редактиране | редактиране на кода]
Неговото име носят:
- атол Коцебу (Аратика, ) в архипелага Туамоту;
- залив Коцебу () в Чукотско море, на северозападното крайбрежие на Аляска;
- селище Коцебу () на северозападното крайбрежие на Аляска.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Аветисов, Г. П., Имена на карте Арктики.
- Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001, стр. 214 – 217.
- Historical Dictionary of the Discovery and Exploration of the Pacific Islands.
- Магидович, И. П., История открытия и исследования Северной Америки, М., 1962, 330 – 333.
- Русские открытия в Тихом океане и Северной Америке в XVIII-XIX веках, М., 1975.
- Свет, Я. М., История открытия и исследования Австралии и Океании, М., 1966, стр. 213 – 222, 231 – 234.
|
